И сега върху тази софа седеше висш офицер, но вече не Естерхази, а полковник Анри. В креслото пред писалището се беше разположил не Соломон Дулсети с побелялата си козя брада, а синът му, гърбавият Питу, който сега беше глава на фирмата и с успех следваше пътя, по който баща му беше натрупал богатство.

Действително, гърбавият Питу не беше наследил богатството на Соломон Дулсети. То беше навремето конфискувано от съда, за да се обезщетят поне отчасти неговите многобройни жертви. Освен това от цялата къща, обитавана от Соломон Дулсети, сега беше останал само магазинът и кабинетът, тъй като пожар беше унищожил горните етажи и само най-долният, приземният, беше останал обитаем.

Изглежда, че Анри беше имал дълъг разговор с гърбавия Питу, тъй като той стана и каза:

— Можете да разчитате на мен, господин полковник! Сега знам, че това се върши за спасението на господин майор Естерхази и любовницата му мадам Габриела Пей от ръцете на властта. С най-голямо усърдие ще помогна за това добро дело.

— В такъв случай ще бъдете и съответно възнаграден! — изрече с нотка презрение Анри. — Вие знаете, че можете да разчитате на нас. Генерал Боазльо и аз сме ваши добри приятели и винаги можем да ви бъдем полезни.

— А кой ще плати пръстена? — застана нащрек Питу. — Нали ще трябва да го предадем на младия човек?

— Разбира се! При това той трябва да бъде хубав, ценен брилянтен пръстен?

— Може ли да струва до две хиляди франка? — делово се поинтересува Питу?

— Май е множко! Но най-сетне, без разноски тези работи не стават. Дайте му пръстен за две хиляди франка и елате утре у генерал Боазльо, за да ви се плати сметката.

В това време Анри си сложи ръкавиците, загърна се добре в палтото, нахлупи шапката си и излезе през тайната стълба.

— Чудесна сделка! — усмихна се гърбавият Питу, като остана сам. — Пръстенът, който ще дам на младия Бертулус, няма да струва две хиляди франка, а само двадесет! За какво му е на влюбения глупак брилянтен пръстен!? Той може да се задоволи с фалшив. Имам такива хубави имитации, че и опитно око трудно ще познае, че не са истински.

Гърбавият евреин се приближи до един сандък, отвори го и извади оттам хубав пръстен с пет лъскави камъчета, наредени във вид на сърце.

— Като дойде, ще му дам този пръстен — реши Питу. — На мен ми струва пет франка, ще ми платят за него две хиляди! Отлична сделка!

В същия момент се чу звънецът на магазина. Мошеникът сложи пръстена в елегантна кутийка, която постави върху писалището си.

В магазина влезе модно облечен младеж с руси къдрави мустачки и любезно добродушно лице.

— А, господин Бертулус! — посрещна Питу младия човек. — Вече цял ден ви чакам. Моля, влезте! Веднага ще уредим паричния въпрос.

— Какъв паричен въпрос? — попита Фердинанд Бертулус, неприятно засегнат от начина, по който го посрещна гърбавият.

— Как, забравихте ли, господин Бертулус, че днес е падежът на полицата, която ми дадохте? Обещахте да ми платите на днешния ден три хиляди франка!

Фердинанд Бертулус въздъхна скръбно и се отпусна върху прословутата софа в кабинета.

— Днес не съм дошъл, за да уреждам плащането на тази дреболия, господин Питу — отговори той. — Напротив, тук съм, за да сключа друга сделка. Но бъдете спокоен, скоро ще уредя паричните си проблеми. След две седмици баща ми има рожден ден. Тогава той обикновено е щедро настроен, тъй че ще използвам случая, за да направя пред него една генерална изповед. Тогава всичко ще бъде платено и вие ще получите парите си. Питу поклати замислено глава.

— Много ми е неприятно, че днес не можете да ми платите трите хиляди франка. Аз разчитам на тях. Ние сме търговци и също имаме нужда от парите си. Впрочем, на какво дължа днес честта на вашето посещение?

— Искам да купя един пръстен от вас, господин Питу — отвърна лекомисленият младеж.

— Пръстен ли? О, аз имам много хубави мъжки пръстени. Искате ли пръстен с малък камък?

— Изслушайте ме по-напред! — прекъсна го нетърпеливо Фердинанд. — Нямам намерение да купувам пръстен за себе си. Искам пръстен за малката Зизи от Латинския квартал. Нали познавате това очарователно същество?

— Госпожица Зизи ли? — Питу смигна хитро. — Най-хубавото момиче в Париж! Обаче мисля, че тя е порядъчна и трудно ще я завладеете.

— Ще я завладея! — разпали се младият Бертулус. — А пръстенът, който искам да купя от вас, ще ми послужи като стълба към нейното сърце.

— Ще ви покажа няколко пръстена — подхвърли небрежно Питу, — но знам, че госпожица Зизи има изтънчен вкус, който не се задоволява с какво да е.

— Имате право! И този път тя си е наумила да иска точно определен пръстен. Той има пет брилянта наредени във вид на сърце.

Питу се престори на уплашен.

— Какво? — измуча той. — Тъкмо този пръстен ли иска? Съжалявам, господин Бертулус! Ако смятате с него да привлечете хубавата Зизи, страхувам се, че няма да успеете, защото той е почти продаден. Преди малко беше тук богатият банкер Калман Майер, който ми предложи за него две хиляди франка.

— И вие съгласихте ли се? — трепна тревожно Бертулус. — Това би било ужасно! Не бих се осмелил вече да се покажа пред очите на малката Зизи без този пръстен! Знаете ли? Аз ще ви дам две хиляди и петстотин франка и ще го взема!

— Не ми е много приятно да се откажа от търговската си дума, но за петстотин франка повече си струва труда да си помисля! Разбира се, ще ми платите пръстена в брой, защото Калман Майер ще сложи парите на масата, щом му предам пръстена!

Синът на съдията се изчерви.

— Трябва да призная — промълви смутено той, — че джобовете ми са съвсем празни. Когато идвах при вас, разчитах на това, че ще се съгласите да ми дадете пръстена срещу полици.

— Да, срещу полици, които после не се плащат — забеляза иронично евреинът.

— Този път, обаче, ще бъдат платени точно на падежа! — заяви уверено Фердинанд. — Даже ако баща ми откаже да ми плати дълговете, след шест месеца ще получа наследство от майка си. Това представлява достатъчна гаранция!

— Достатъчна гаранция! — повтори Питу, като сви насмешливо рамене. — Млади мой приятелю, най-добрата гаранция са сухите пари или, ако ги няма тях, поне подписът на сигурен човек. Да, ако например баща ви, съдията Бертулус се съгласи да подпише полицата!

— Баща ми! Откакто се е родил досега не е подписал полица…

— Лоша работа! — промърмори Питу, като се разхождаше из стаята, уж замислено. — Не бих желал да ви откажа, защото знам, че обичате много малката Зизи, но като търговец не мога да постъпя иначе. Чакайте, дойде ми нещо наум! Така би могло да се уреди работата! Слушайте, господин Бертулус, какво ще ви предложа.

Надежда озари лицето на студента. Той не каза нищо, дори когато гърбавият Питу фамилиарно приседна до него на софата.

— Казахте — започна хитро Питу, — че след шест месеца ще получите майчиното си наследство? Добре, аз ще предвидя падежа на полицата за след шест месеца, като прибавя, разбира се и припадащите се лихви. Обаче, за да бъда съвсем сигурен, че ще получа парите на падежа, вие ще подпишете на полицата не своето име, а името на баща си.

Фердинанд побледня и смутен се отпусна върху възглавниците.

— Какво говорите, господин Питу? — изрече с мъка той. — Искате от мене една позорна фалшификация! Никога не бих извършил подобно престъпление!

— То ще стане фалшификация — отговори Питу с невъзмутимо спокойствие, — ако след шест месеца не изплатите полицата. Ако ми донесете навреме парите, ще ви я върна, вие ще я унищожите и никой няма да знае, че сте подписал баща си вместо себе си.

— Никой няма да знае! — повтори неволно студентът, като изтри потта от челото. — Вярно! Сигурен съм, че след шест месеца ще си платя дълга, но въпреки това… ако баща ми все пак научи… той ще ме убие! Не, не, Питу, да не говорим повече за това! По-добре да се откажа от пръстена и да заявя честно и открито на моята Зизи, че желанието й превишава средствата ми.