— С какво мога да ви помогна? — попита Курт Валберг любезно.

— Заемете ми вашата мантия и шапката си — помоли баронът. — Видях ви като разговаряхте приятелски със зеленото домино, моя най-голям неприятел, и помислих, че ще е най-добре, ако се приближа до него с вашата маска. Той не ще се усъмни и ще започне да разговаря с мене, а аз ще го позная по гласа. Тогава ще скъсам маската му и ще извикам силно името му. Поканил съм четирима мои добри приятели. Те са тук и са готови да се закълнат, че са видели майор граф Естерхази сред парижката измет.

Баронът спря за минута, после улови двете ръце на Валберг.

— Не ми отказвайте, господине — завърши той с насълзени очи, — спасете две сърца, които се намират в края на бездната.

Курт се замисли. Той запомни казаното име от барона: майор Естерхази, това бе името на човека, когото братята на веригата подозираха, че е предател. И този човек сега искаше да погуби щастието на две сърца, които се обичаха.

Не! Това не трябва да става!

— Вземете мантията — реши благородният младеж и подаде облеклото на младия барон. — Дано сполучите да спасите годеницата си от ръцете на вашия неприятел.

Емил фон Пикардин стисна признателно ръцете на младия немец.

— Никога не ще забравя услугата, която ми правите. Кажете ми, моля, името си, за да се срещнем пак.

— Нищо не значи името — каза Курт Валберг. — Ако се видим друг път, надявам се, че ще се срещнем на по-удобно място. Сега прощавайте!

Курт Валберг излезе. Пикардин отиде в танцувалната зала и потърси с очи зеленото домино.

С мисълта, че е сторил добро дело, Курт Валберг напусна салона. Той мина през коридора и стигна до стълбата, която водеше към изхода на кръчмата. Изведнъж младежът се наведе и вдигна малък предмет от пода. Това бе малко златно сърце, закачено на нежно синджирче. Валберг побледня. Той много се изненада.

— Нима е възможно да го е изгубила тук? Това е същото златно сърце, което сам направих за Долора и го украсих с буквите Д. и К. Дадох й го в знака на любовта ни и тя ми се закле, че ще го носи винаги на гърдите си. И сега го намирам в това място на разврата, където честно момиче не би прекрачило прага!

Той сложи ръка на главата си, като се мъчеше да събере мислите си, които тормозеха съзнанието му.

— Ако е дошла тайно! — каза си с треперещ глас. — Не, аз трябва да се уверя в това, дори и да ми коства живота.

Той се върна обратно в залата.

Курт отиде при маските. Търсеше, гледаше внимателно всяка маска, но напразно. Валберг не можа да намери тази, която търсеше.

— Много чудно — помисли си той и стисна главата си с две ръце. — Не е възможно да има друго такова украшение; само Долора може да е изгубила това златно сърце. Къде е тя, къде се е скрила тук, в ада на разврата?

Младият немец се облегна развълнуван о заключената врата на една стая. Изведнъж се стресна. Дочу слаб глас, който идваше от заключената стая.

— Това е гласът на Долора — разбра Курт и застина. Бързо допря ухото си до вратата на стаята.

— Остави ме — чу се пак гласът на момичето, — не се докосвай до мен, отвращавам се от теб и никога няма да стана твоя любовница! Никога, по-скоро ще ме погълнат вълните на Сена, отколкото да стана твоя любовница…

— Трябва да се подчиниш, красива Долора, на желанието ми — хриптеше един дрезгав глас, — майка ти те продаде и аз те купих.

— Нека е проклета майка ми, ако е сторила това! Нима трябва за злато да живея в срам и безчестие! Тя ме принуждава да стана любовница на един лихвар! В Париж има и правосъдие…

Силен вик завърши обвинението в ужасното престъпление, което бе извършила майката на младото момиче. Курт напразно се мъчеше да изкърти вратата. Той чу шум от боричкане, отвратителни целувки и тежкото дишане на момичето, което всячески се мъчеше да се отърве от силния си неприятел.

— Ще ме удушите, господин Дулсети — викаше момичето. — Аз ви ненавиждам, защото обичам друг, ще скъсате дрехите ми, о, Боже, позор, безчестие!

Курт Валберг натисна вратата с всичка сила и строши бравата. Той искаше да се втурне в стаята, но застана като вкаменен на прага. Долора лежеше на червеното канапе. Нейните турски дрехи бяха разкъсани на много места, което показваше, че е имало голяма борба. Копринената й маска беше на земята, а до нея лежеше полумесец от фалшиви брилянти, косата й бе разплетена и покриваше голите й пълни рамене.

Соломон Дулсети бе коленичил пред съблазнителното тяло на момичето. Евреинът бе прегърнал Долора с мършавата си ръка и целуваше голия й врат.

— Развратник — извика Валберг и се нахвърли върху евреина, хвана го и го вдигна във въздуха. Докато евреинът риташе безпомощно, младият немец го изхвърли през отворената врата в танцувалната зала, където дамите от „Червената воденица“ играеха кан-кан.

Нещастният Соломон Дулсети попадна всред най-гъстата група от проститутки, които скачаха весело под такта на музиката.

Припадналият лихвар започна да служи за топка в играта им. Те ту го настъпваха, ту му дърпаха брадата, така го гъделичкаха, че той подлудяваше, докато най-после една много силна жена го издигна и го подхвърли на друга, която искаше да го подхвърли на трета.

Така старият евреин стигна до един ъгъл на стаята насинен с окъсани дрехи и оскубана брада. Там дойде малко на себе си.

След като изхвърли евреина от стаята, Курт Валберг затвори вратата, подпря я с масата и се обърна към Долора.

Щом беше освободена от насилника си, младата кубинка стана от канапето и почна да оправя дрехите си.

Долора и Курт застанаха един срещу друг покъртени: младежът като страшен съдия и обвинител и красивото момиче, ридаещо с наведена глава, не смеещо да го погледне.

— Това значи, не е сън — промълви горчиво младият немец. — Тук ли трябваше да те намеря, в това място на разврат и позор? Ти си се облякла в тези съблазнителни дрипи и показваш без срам гърдите си пред развратните мъже.

— Съжали се, Курт, мили, послушай ме! Долора падна в краката му. Простря към него ръце и повдигна просълзените си очи.

Курт не се смили над молещата го жена — сърцето му бе ранено.

— Изправи се улично момиче — нареди той сурово, с отвращение. — Аз ти подарих бедното си, но честно сърце, исках да работя за теб, заради тебе се отказах от мечтата си да взема дял във великата обществена борба, заради теб исках да се върна отново в работилницата и да се мъча от сутрин до вечер, за да станеш щастлива жена на един беден, но честен мъж, а ти ме измами. Мислех, че съм бил в прегръдките на честна девойка, а то — какъв глупак съм бил, като съм целувал устните на едно улично момиче. Бягай оттук, иди при онези богати господа, които те напиват с шампанско и ти поставят златни верижки на врата. Ненавиждам те.

Курт закри лице с ръцете си и тръгна към вратата. Долора се хвърли пред краката му и го задържа.

— Не трябва тъй да се разделяш с мен — прошепна тя. — Тежката съдба, която ме сполетя, не ти е известна. Ако не можеш да ме любиш, то поне ме съжали! Всичко ще ти кажа… искам…

Младият човек вдигна девойката и впери поглед в очите й.

— Видях те между парижките проститутки, срещнах те в „Червената воденица“ — това ми стига. Утре сутринта в шест часа ще напусна Париж и ще замина за Лондон и когато параходът излезе в открито море, искам да потъне, а заедно с него и аз, за да се отърва от живота си, който ти похаби!

Момъкът блъсна с разтреперани ръце Долора и тя политна към канапето. Още един път Курт Валберг хвърли поглед към момичето и излезе от стаята.

След минута влезе мадам Легуве, без да знае какво се е случило. Долора се вдигна и с бледо като вар лице застана срещу майка си.

— Долора, дете мое, какво ти е? — попита развратната жена.

Тя се втурна с разтворени ръце към девойката, искаше да я прегърне.

— Не се докосвай до мен — извика с плач момичето. — Далеч от мен — ние нямаме вече нищо общо една с друга.

Старата кубинка се сепна.