— Латур, господин Латур, чичо Латур. — Роберт неочаквано се появи при тях. Момчето беше бледо и трепереше.

— Какво има, моето момче? — стресна се Латур. — Не ни пречи сега. Скоро ще се вдигне завесата, ще почнем играта.

— Чичо Латур — извика Роберт, като кършеше малките си ръце, — видях на двора, зад цирка, нещо подозрително.

— Какво? — извикаха едновременно Латур и Мадлен.

— Нали знаеш, в ъгъла — продължи малкият, — има една стара бъчва. Преди малко излязох навън, за да подишам чист въздух и се приближих на няколко крачки до бъчвата. Забелязах, че в нея нещо се движи. Събрах кураж и се приближих. Тогава открих, чичо Латур, че в бъчвата беше клекнал човек. Познах лицето на един от двамата престъпници, които преследват Мадлен.

Латур стисна по-здраво дръжката на ножа си.

— Дръжте се спокойно — промълви той на разтрепераното момиче, — идва време да си разчистим сметките. Аз ви се заклех, че ще ви пазя и ще удържа на думата си.

— Да вдигаме ли завесата, господине? — извика в този момент един от конярите, който беше натоварен да се грижи за вдигането и спускането на завесата.

— Още малко — нареди клоунът, — сега ще се върна. Забравих нещо в гардероба.

Той изскочи навън, а Роберт хукна след него.

Мадлен остана излетната на одъра, в положението, в което трябваше да се яви пред публиката. Но сърцето й биеше силно, сякаш напъваше да изскочи от гърдите й.

— Само да не се случи нещо с Латур или с Роберт. Момчето е смело, така безразсъдно смело. — Тя се замоли на Бога да не даде възможност злодеите да сторят зло на двамата скъпи за нея хора.

Но, слава Богу, Латур вече се връщаше. Той излезе на сцената със своя червено-зелен костюм и се приближи до кушетката.

— Е, приятелю — погледна го Мадлен, — какво стана? Видяхте ли някой от престъпниците?

В същия миг думата замръзна на устата й. Клоунът беше съвсем близо до одъра, върху който тя лежеше. Навеждаше се вече над нея. Но въпреки грима тя различи, че това не са благородните черти на Латур, а друга ужасна мутра. Позна Председателя в дрехите на палячо. Кръвта на Мадлен замръзна в жилите й. Преоблеченият престъпник се наведе над нея и й пошепна със сатанинска усмивка:

— Ти ни издаде, хубава змия, видяхме те като влезе в полицейското комендантство и знаем, че цялата версайска полиция е тръгнала да ни гони. Но ние сме по-умни от господин полицейския комендант и цялата полиция взети заедно; ние ви надхитрихме. На, виж, в това облекло по време на цялото представление се движехме между артистите и докато полицията ни търсеше в зрителната зала, аз се намирах съвсем близо до тях, в пълна сигурност. Сега, обаче, е настъпил последният ти час. По някакво чудо си се спасила от смъртта, която ти бяхме отредили. Локомотивът ни подведе, но тези ръце са по-сигурни.

Преди още Мадлен да успее да произнесе и звук, преди свитото й от смъртен ужас сърце да успее да извика, костеливите ръце на Председателя стиснаха шията й.

— Умри — изсъска той, — за да не можеш вече да свидетелстваш против нас.

Той започна да души младото момиче.

С младежка сила Мадлен се бореше с убиеца. Тя се въртеше и извиваше насам-натам, за да може да се освободи, но той здраво стискаше и дишането й ставаше все по-слабо, а мъката от бавното задушаване — все по-голяма. Наблизо нямаше никой, който би могъл да й помогне.

Вън музиката свиреше, а бърборенето на публиката долиташе като далечни вълни до ухото й. Толкова хора имаше наблизо, а помощта беше толкова далеч. Нещастницата почувства, че губи съзнание.

Но изведнъж една желязна ръка хвана шията на Председателя и,злодеят с неудържима сила беше откъснат от своята жертва и запратен в другия ъгъл на сцената.

— Убиец, мръсен, подъл убиец — гърмеше един глас, — няма да избегнеш наказанието.

Вик, в който нямаше нищо човешко, отговори на Латур. Защото той, истинският клоун, беше успял да изтръгне навреме Мадлен от ръцете на убиеца и да я спаси. Ужасният вик беше нададен от престъпника в клоунски Дрехи. Той се изправи. Клатейки се като пиян, тръгна срещу Латур.

Двамата се изправиха един срещу друг, очи в очи и в този момент, навярно по погрешно подаден знак, завесата се вдигна и публиката стана свидетелка на една сцена, толкова ужасна, каквато никога не се е разигравала на сцената. Един миг и двамата стояха неподвижни. Те се мереха с погледи. След това устните на преоблечения престъпник дрезгаво изрекоха:

— Той е! Очите ми не са ме излъгали! Ха-ха-ха! Това е, значи краят! Ето го сина ми! Моят син, когото възпитах да стане интелигентен човек, когото съм тъпкал с латински и гръцки, с философия и право. Вижте сега какъв, е станал, един мизерен палячо.

Едно бързо движение, което Латур направи с ръката, в която държеше ножа, прекъсна думата на стария.

— Вижте — с гръмовен глас извика истинският клоун на тълпата. — Това е баща ми, моят баща, с когото някога се гордеех, когото обичах, обожавах. Баща ми, председателят на Лионския съд, големият мъдър съдия, авторът на известни съчинения, вижте какво е станало от него. Един мизерен, кървав престъпник, бич за човечеството. Да, аз нося клоунски дрехи — продължи страстно Латур, докато зрителите развълнувано бяха станали от местата си и в цирка беше настъпило гробно мълчание. — Аз съм палячо, шегобиец, развеселявам с моите шеги както богатите и благородниците, така и селяните и най-бедните. Но аз съм честен човек, по името ми няма петно, освен едно-единствено, че „този“ ми е баща. Да, мизерни и подли човече! Позор на своя род, изверг на човечеството! Ти си проклятието на моя живот! Ти ми открадна всичко, което някога притежавах. Ти ми отрови младостта. Направи ме скитник, циркаджия, изпълни душата ми с безразличие към живота. Изтръгна от сърцето ми вярата в Бога! Сега пък простря кървавите си ръце към това момиче. Опита се да я убиеш, да убиеш чистия, хубав ангел, когото обичам и обожавам. Ако всичко друго ти простих, това няма да ти простя!

В този миг полицейският комендант се наведе над ложата си и извика на стоящите около него мъже.

— Бързо на манежа! Хванете престъпника! Сложете му белезници! Откарайте го в затвора!

Преоблечените детективи се спуснаха към манежа.

— Назад — извика Латур, в състояние близо до лудост. — Да не сте посмели да докоснете този човек. Той е мой. Позорът на нашето семейство! Петно върху нашето име! Умри! А, искаш да избягаш! Подли злодейо, там е полицията, а тук твоят син, който държи ножа готов, за да те унищожи. Върви в пъкъла! Ти ме направи отцеубиец!

В това време Председателя се озърташе, за да избяга. Цялата сцена не трая повече от минута. Той скочи от малката сцена на манежа, като разчиташе да се скрие в навалицата и да избяга, но синът му го настигна. Председателя спря. Той вече не можеше да избяга, тъй като там бяха тайните агенти, готови да го хванат. Тогава се сви като тигър за скок и се хвърли към сина си. Смяташе да го повали. Ножът блесна във въздуха. Председателя вдигна ръце нагоре, завъртя се около себе си и падна. Кръв рукна от раната на гърдите му. До него лежеше ножът. В следния миг агентите се спуснаха върху него и като видяха, че е още жив и ги гледа със зъл поглед, поставиха му белезниците.

Латур, обаче, се върна на сцената. Той вече не се озърташе, не погледна и ранения, а падна на колене пред Мадлен:

— Сбогом, мило момиче. Пътищата ни трябва да се разделят. Отцеубиецът вече няма право да седи близо до теб, чистата. О, не ме забравяй, Мадлен, спомняй си винаги, че съм те обичал, толкова истински и вярно, колкото въобще е възможно един мъж да обича една жена. Че те обичах, въпреки че любовта ми е безнадеждна. Нека другият, комуто ще принадлежи сърцето ти, бъде щастлив с теб и ти с него! И когато станеш щастлива съпруга и живееш доволна в кръга на твоите близки, спомняй си понякога за мен, спомняй си за нещастния палячо, под чиито шутовски дрехи туптеше сърце, изпълнено с любов към теб!

Той хвана ръката на Мадлен и я целуна. Скочи и се спусна като подгонен към своята гримьорна. Там облече дълго палто, което напълно покриваше шарените му дрехи. Изчисти си грима, захвърли малката бяла шапка и наложи обикновената. След това се втурна към изхода.