— Защо изкушавате един стар човек? — извика той. — Боже, триста франка това са петнадесет наполеона, обаче не смея да престъпя клетвата си дори за четири, нито за шест хиляди!

— Значи преговорите ни приключиха — каза Матийо и стана от канапето, за да си върви, но Соломон Дулсети го хвана за палтото и го спря. Малките, му подли очи светнаха от лакомия.

— Милостиви господине, ако искате, ще ви дам един добър съвет. Сто хиляди са голям капитал. Кълна се в брадата на Авраама, Исака и Якова, че ще направите добра сделка, ако ме послушате. Човек няма всеки ден случай да спечели сто хиляди. Чекът се намира в ръцете ви, предайте го на английската банка и тя ще ви брои сумата. Ако тогава дадете десет, какво казвам, петнадесет, не, двадесет хиляди в ръцете на покорния ви слуга Соломон Дулсети, той ще мълчи като риба.

— Стари подлецо — извика Матийо Драйфус сърдито и бутна евреина толкова силно, че той се намери на стола пред писалището си. — Как смееш да ми предлагаш такава нечестна сделка? Парите на тази дама се намират в честни ръце и аз няма да спра да я търся, докато не я намеря и не върна чека й. Махни се, подлецо! Жалко, че дишах няколко минути нечистия въздух на жилището ти.

Матийо излезе бързо и тръгна към входната врата на магазина. Не беше дошъл още до прага на вратата, когато висок мъж с черна брада, увит добре в шинел влезе вътре. Матийо остана като прикован на мястото си. Това бе граф Естерхази.

Черният майор се сепна, като видя Матийо Драйфус. Двамата мъже се погледнаха враждебно. Омраза и непримирима вражда се четеше в погледите им. След това Матийо отмина с презрение графа, като вдигна гордо глава.

— По дяволите, Соломон — извика Естерхази сърдито, като влезе в кантората на евреина, — какво искаше онзи човек, който беше в магазина ти?

— Какво искаше — повтори Дулсети, като се изсмя, — господинът видял едно красиво брилянтено пръстенче на прозореца и искаше да го купи за подарък на някаква красавица.

— Лъжеш, евреино — извика Естерхази, — Матийо Драйфус е идвал в магазина ти с друга цел. Този човек не купува пръстени от вехтошар.

— Нека изсъхнат кокалите ми, ако ви излъгах — каза Дулсети с дрезгав глас и се обърна бързо, за да запише името Матийо Драйфус на мръсната си ръкавица.

Както изглеждаше, граф Естерхази бе добре познат в тази къща. Той се запъти към писалището и без да пита седна на едно канапе:

— Дойдох да си платя месечната вноска — каза той на Соломон Дулсети. — Ето хиляда франка.

Черният майор взе от портфейла си една банкнота, същата, която беше спечелил от княз Мирович в играта и я хвърли небрежно на масата.

Евреинът погледна небрежно банкнотата и записа с молив името на графа в единия край.

— Какво означава това? — извика Естерхази сърдито. — Защо правиш това?

— От няколко дни циркулират много фалшиви банкноти из Париж — каза Дулсети. — Вярвам, че тази не е фалшива, защото е от вас, господин графе!

— Едно богато и високопоставено лице ми я даде. Спечелих я в игра с руския княз Григорий Мирович. Не след дълго ще имам още по-голяма сума — четири милиона рубли и още нещо. Годеницата ми се казва Павловна, най-красивото момиче в Париж.

Старият евреин от радост заскуба острата си брада.

— Господин майор — ухили се той, — не ви ли предсказах, че ще станете много богат човек — четири милиона рубли? Ах, това е царска зестра! Старата ми побеляла глава се завъртява, щом си помисля за такова огромно богатство. Надявам се, че не ще забравите верния си слуга Соломон Дулсети, който винаги ви е помагал с пари!

— Успокой се, Соломон, ще спечелиш от мен доста парици. За това и дойдох. Кажете колко още дължа?

Евреинът отвори един голям тефтер и започна да търси.

— Осем хиляди и петстотин франка за лихвите и лихвата на лихвите — каза спокойно Соломон.

— Вярвам го — отвърна Естерхази и извади от джоба си елегантна кутия, за да запали благоуханна хаванска пура. — Искам да ти предложа нещо, Соломон. Заеми ми още двадесет и една хиляди и петстотин франка и тогава дългът ми ще стане точно тридесет хиляди. Ще ти дам една полица срещу тази сума, платима след четири седмици.

Соломон Дулсети пребледня като стена и закри лицето си с ръце.

— Тридесет хиляди — каза той с разтреперан глас. — О, великий Боже, това е капитал, който човек не може да спечели през целия си живот по честен начин.

— Че ти не печелиш по честен начин — отвърна Естерхази с усмивка, — затова няма да ти е трудно да събереш нищожната сума.

— Нищожна сума — извика евреинът. — Вие се шегувате, господин графе, но ако е вярно, че сте зет на господин княз Мирович, защо не вземете от него.

— Не мога да чакам, докато получа необходимите сведения. Трябва да купя за княгиня Павловна скъпи подаръци.

— След пет минути ще получа тези сведения — каза Соломон Дулсети и отвори чекмеджето на писалището си, където имаше телефон.

Той взе слушалката, натисна електрическия звънец и заповяда да му дадат информационно бюро „Арпус“ в Париж.

Старият евреин говореше много сериозно и слушаше с внимание, а Естерхази наблюдаваше чертите на лихваря. Известията бяха важни и за него, защото се отнасяше до княз Мирович.

Графът се развълнува от радост, като видя, че тъмният образ на щурия Соломон се изяснява.

Най-после евреинът постави слушалката в чекмеджето и го затвори.

— Господин графе — каза той със засмяно лице, — сделката може да стане.

— Хаа, ха — изсмя се черният майор, — аз бях уверен. Хората оценяват бъдещия ми тъст на около петдесет милиона рубли.

— Князът е богат, той харчи много и винаги плаща в брой. Разбира се, за мене е голям риск. След четири седмици трябва да заплатите четиридесет хиляди рубли, господин графе! Само при тези условия мога да ви услужа!

— Вие сте голям мошеник, Соломон — извика гневно черният майор, като премина все пак на ви. — Вие сте истински кръвопиец! Ако сте съгласен, ще ви дам пет хиляди, но повече не!

— Понеже се отнасяте толкова любезно и приятелски с мен, господин графе, готов съм да ви отстъпя малко. Вие ще подпишете една полица за тридесет и осем хиляди рубли, но при едно условие.

— Условие?!

— Искам да купите брилянтите за вашата годеница от мен. Кълна ви се, не ще ви излъжа. Никъде в Париж няма такива хубави и евтини брилянти, както у Соломон Дулсети!

— Приемам условието ви — каза Естерхази, — дайте ми сега парите и ще подпиша полицата ви.

— Как мислите, господин графе, че ще мога сега да броя двадесет и една хиляди? Ще дойдете утре привечер и ще имате парите.

Естерхази стана, закопча шинела и вдигна яката си.

— Добре — изрече той, — надявам се, че ще удържите на думата си.

Графът се сбогува с евреина и излезе от дома му. Соломон Дулсети го придружи до вратата и се върна в кантората си.

— Добра сделка направих — каза си старият евреин. — Но още по-добра ще направя с Матийо. Глупак, колко неразумни са днес хората! Има в ръцете си чек от сто хиляди и не желае да се възползва от него. При това този глупак ми предлага триста франка, за да му кажа името на жената, притежателка на чека. Не е ли това глупост!? Детинско невежество? Соломон Дулсети е узнал нещо и това е достатъчно. Този чек трябва да дойде в моите ръце. Имам си верни хора, които могат да го вземат.

Глухо похлопване наруши мислите му. Евреинът погледна внимателно към големия шкаф. Тайните звуци идваха от него.

Дулсети заключи вратата на магазина, спусна рулетките на прозорците и се упъти към шкафа. Извади малък ключ от джоба си и отвори вратичката му.

Шкафът имаше пет отделения и беше препълнен с големи книжа. Соломон Дулсети посегна към третото отделение и натисна кожената корица на седмата книга. Раздвижи се скрита пружина.

Тайната стълба се забеляза в празното пространство. По нея се качваха три подозрителни личности. Това бяха Мъртвешката глава, неговата жена Помпадура и разбойникът Равелак.

Двамата изглежда бяха добри познати на евреина, тъй като му подадоха любезно ръце и без покана седнаха на канапето. — Соломон, имам добра работа — пошепна Мъртвешката глава, като разбра, че няма никой в кантората, — много добра работа.