— Моля ви, кажете на слугинята да донесе куфара ми в стаята — каза госпожица Тукер на английски.

— Извинете, госпожице — отвърна госпожа Легуве, — но нямаме слугиня. Ние сме бедни хора и дъщеря ми ще ви услужи. Долора, дете мое, ела за минута.

Вратата на една от стаите се отвори и едно хубаво момиче застана на прага.

Долора притежаваше качества, с които са известни кубинките. Тя не беше много висока, но имаше красиво тяло с прелестни форми, които можеха да пленят окото на всеки художник. Черната й коса, големите кафяви очи, червените устни, белотата на лицето, всичко това я правеше прелестна.

— Това е нашата нова квартирантка, госпожица Алиса Тукер — каза госпожа Легуве, — а това е моята дъщеря Долора, единственото ми дете, единствената ми утеха в нещастието ми. Госпожица Тукер е художничка, тя идва от Ливърпул и мисли да остане в нашата къща няколко месеца, за да научи френски. Вземи куфара на госпожицата, Долора, ще я заведем в стаята.

Чуха се бързи стъпки по стълбата и висок, млад мъж, облечен скромно, застана пред тях. Той поздрави учтиво дамите и като видя куфара в ръката на Долора, го взе от нея.

— Позволете да ви услужа — каза той, — това подхожда повече на мъж.

Господин Курт Валберг, нашият квартирант — представи го госпожа Легуве. — Германски бижутер, който търси тук работа.

— Казвам се Алиса Тукер — каза любезно художничката.

— Той живее на горния етаж — прошепна Легуве на англичанката. — Много е беден и едвам изкарва прехраната си.

Както изглежда, художничката не чу тези думи, тя се качи на първия етаж, където беше нейната стая.

Курт Валберг остави куфара в един ъгъл, поклони се и излезе.

Англичанката видя как Долора отправи дълъг топъл поглед след младежа.

— Сега си починете, надявам се, че ще останете доволна от стаята.

— Да, напълно, госпожо, тук имам всичко необходимо.

— Вкъщи ли ще се храните?

— Понякога, и то в стаята си. Вземете тези двеста франка, а в края на месеца ще оправим сметката.

Госпожа Легуве взе с радост парите, които англичанката сложи на масата, и погледна бързо дъщеря си, което показваше, че бе доволна от квартирантката.

— Имам още нещо да ви питам. Кажете ми кои са моите съседи, тъй като виждам врати отляво и отдясно?

— Госпожице — сложи ръка на гърдите си кубинката, — в моята къща сте сигурни, както в лоното Аврамово. Дъщеря ми и аз сме известни като набожни хора и не допускаме неморални хора да влизат в къщата ни. Готова съм да ви отговоря. Вляво живее господин Арманд Ноар, търговски агент; мисля, че той търгува и с шампанско. Ние с дъщеря ми не употребяваме тези дяволски питиета, но има и такива християни, които ги пият. Този човек отсъства по цели дни и седмици. Вдясно живее един руски професор на име Григорович. Той е стар човек и се прибира само вечер, за да работи на спокойствие. Над вашата стая, на горния етаж, е стаята на господин Курт Валберг, когото познавате вече, а в долната стая живея аз с дъщеря си Долора.

— Благодаря ви, госпожо, доволна съм.

След няколко минути английската художничка остана сама в стаята.

Заключи вратата. После отвори куфара си и извади от него един свредел. Англичанката отиде до вратата вляво, проби три дупки, достатъчно големи, за да може да вижда всичко, което се вършеше в стаята. После заби един гвоздей на вратата и закачи на него дреха, която покриваше дупките и никой не можеше да ги види. Проби също три дупки на вратата вдясно, за да може да наблюдава другия си съсед. Алиса покри тези дупки с една картина, която прикрепи на горния край с гвоздейчета.

Надявам се, че не е необходимо да обяснявам на читателите, че мнимата английска художничка беше известната американска детективка Алиса Тери. Тя извади дрехите от куфара си и ги сложи в шкафа. Най-после взе една книга, седна до писалището в очакване да види какво ще стане в съседната стая.

Не трябваше да чака много. Нейният часовник показваше четири часа, когато се чуха тежки стъпки по стълбите и някой отключи вратата на стаята отляво.

Алиса отиде до вратата, вдигна дрехата и погледна през пробитата дупка. Висок черноок мъж, облечен като търговец, бе влязъл в стаята.

— Без съмнение — каза Алиса Тери на себе си, — този е черният образ на майор Естерхази, както ми го обрисува Матийо Драйфус. Той идва тука като търговец на шампанско, под името Арманд Ноар.

После вратата на стаята, в която живееше Арманд Ноар се отвори и госпожа Легуве и дъщеря й Долора влязоха.

Момичето изглежда бе плакало. То застана предпазливо до вратата. Старата кубинка се упъти към черния майор и се ръкува с него като със стар познат.

— Искам да говоря с вас, господин графе — каза му тя, — но трябва да говорим тихо, защото в съседната стая има квартирантка. Въпреки че тя е съвсем сигурна, все пак трябва да сме предпазливи.

— Коя е? — запита Естерхази начумерено.

— Една английска художничка, която не говори френски.

— Не ми се нрави, че дадохте тази стая под наем — разсърди се графът, това съседство ме безпокои и тя трябва да си отиде колкото може по-скоро!

— Всичко ще сторя, за да ви угодя — увери го госпожа Легуве, — обаче съм получила предплата за един, месец. Аз не исках да я взема, но това непослушно дете ме накара да се съглася.

— Долора? — започна черният майор, като се приближи до разтрепераното момиче и я изгледа с коварния си поглед.

— Да, Долора — измърмори кубинката. — Тя, която е причина за нещастието ми; тя, която се отказа да спечели пари от такъв лесен начин с вашата препоръка.

— По такъв лесен начин ли? Това наричаш лесно, майко! Твоята дъщеря, твоето дете да се изложи на погледите на всеки млад или стар развратник и да слуша най-лошите думи? Не, не, не! Не искам да ходя на онези тайни пирове, където има разврат, и които са само изложба на женската плът. По-добре ме остави да гладувам, обличай ме като циганка и ме карай да върша най-тежката работа, но не ме пращай там!

Долора падна на колене пред майка си и сълзи бликнаха от очите й.

Госпожа Легуве понечи да се нахвърли върху непокорното дете, но графът я спря.

— Долора, послушай ме и, стани — каза Естерхази строго на момичето. — Ти знаеш, че съдбата на баща ти е в твоите ръце — продължи той, — и отчасти ти си виновна за това, че той страда в Каена, онзи земен ад, който се нарича сухата гилотина. Може би сега жълтата треска изтощава силите му или пък стражите го насилват с бой да работи из мръсните и отровни блата на френска Каена. Може би той очаква само смъртта да го избави от страшните мъки и страдания… После ще хвърлят тялото му на акулите, тъй като затворниците и заточениците не се погребват в Каена.

Момичето покри лицето си с ръка и извика през плач:

— Света Богородице, запази баща ми! Каква мъка е да живея с мисълта, че той страда толкова ужасно…

— Не можеш да помогнеш за избавлението му — каза Естерхази хрипливо, — нали съм ти казвал, че са необходими пари за тази цел. Но ти не искаш да ги спечелиш, въпреки че ти се е отдал случай. Нека тогава баща ти свърши в мъки, а ти си остани тук — честна и неопетнена.

Долора се замисли, тя се облегна омаломощена на вратата.

— Аз искам — о, боже мой! Свободата ти, твоят живот, татко. И ако трябва да бъдат откупени с честта на твоята дъщеря — ще се подчиня!

В тази минута се позвъни на входната врата.

— Доведете при мене дамата, която ще запита за господин Арманд Ноар — нареди черният майор на двете жени. — И в никакъв случай не говорете с нея.

Кубинката и хубавата й дъщеря излязоха от стаята, а мъжът с черната брада се приближи до огледалото и си оправи дрехите.

Американката използва времето и отиде до писалището, за да отбележи в дневника си всичко, което бе чула. Тя знаеше много добре френски, обаче не се бе издала пред хазайката си.

Детективката се върна пак на мястото си, за да наблюдава черния майор.

Младо, хубаво момиче, с красиви златночервени коси бе застанало в средата на стаята. Пред нея стоеше черният майор. Той я бе хванал за ръцете и я целуваше страстно. След малко махна шапката й, съблече палтото й и я поведе към леглото.