Стефан и Юлиана се спряха като ударени от гръм. Момченцето им подаде будапещенския вестник „Херолд“. На първа страница имаше портрет на френски капитан, а отдолу бе написано:

Стефан пребледня, а Юлиана разбра, че е много развълнуван.

— Значи, този е капитан Драйфус, за когото детето говори постоянно. Ей Богу, циганката ме е измамила. Донесла е откраднато дете. Провидението, обаче, ще покаже на света самата истина и аз ще направя всичко възможно, за да разкъсам тази мрежа на измамата.

После той прегърна момчето, повдигна го и нежно го притисна до гърдите си.

— Бедно мое дете! — каза Стефан. — Ти скоро ще отидеш при истинските си родители. Вярвах, че си моя плът и кръв, мой наследник и продължител на рода на Дубиските. Сега ще се прекъсне нашият род — аз ще бъда последният от него. Мили ми Андре, обещавам ти, че ще бъда твой доброжелател и приятел до края на живота си. Ето, приеми тази целувка като неизличим знак, че ще изпълня обещанието си.

След това той доведе момченцето до Юлиана и я помоли да го целуне. А когато бледата княгиня се наведе над Андре и допря устни до нежните му детински страни, от очите й потекоха сълзи.

— Любима моя Юлиана — рече князът, — няма да ходя на лов, а ще телеграфирам на братовчед си, граф Естерхази, да попита съпругата на клетия капитан Драйфус, откраднато ли е нейното дете.

Стефан беше от ония редки хора, които не отлагат никога работата си за следния ден, а я свършват веднага. Той сърдечно стисна ръката на Юлиана и бързо закрачи към замъка.

Ала едва стигнал до терасата, един сърцераздирателен вик процепи въздуха. Този вик беше толкова страшен, толкова пронизителен и ужасен, че замая и вцепени младия мъж. Когато Стефан се обърна, видя картина, която надминаваше най-ужасните му предположения и опасения.

Стефан видя съпругата си, своята любима обожавана съпруга да бяга от гората към парка. Тя носеше на ръце малкия Андре и страшно викаше. Смъртнобледото й лице изразяваше неописуем страх и ужас. Княгинята бягаше като луда. След нея тичаше някакво страшно животно. Куче ли бе? Не, вълк, и то ужасен, кръвожаден вълк, от чиято уста излизаше кървава пяна. Животното бе само на няколко крачки от бягащата княгиня. Стефан бързо сне пушката от рамото си и в лудешки бяг се втурна към застрашената си съпруга. Той се приближи, спря и се прицели. Князът натисна спусъка, пушката изгърмя, но късно… Звярът беше стигнал до жена му. В смъртния си страх Юлиана беше хвърлила детето на земята и инстинктивно беше протегнала дясната си ръка към звяра, а с лявата беше скрила очите си. Острите зъби на звяра се забиха в нежната бяла ръка на княгинята. Куршумът на Дубиски изпищя и проби черепа на вълка. Той пусна жертвата си, подскочи няколко пъти и падна мъртъв на земята. В следния миг князът дойде до любимата си жена.

Той взе Юлиана в ръцете си.

— Отмъщението на Мелиора! — извика ранената, после очите й се затвориха и тя изгуби съзнание.

Слугите на княза бяха чули гърмежа и помислиха, че се е случило нещастие, затова побързаха към парка. За миг дойдоха и заобиколиха любимата си господарка. Жените занесоха Юлиана в замъка, а мъжете останаха на мястото, като гледаха учудени убития вълк.

Стефан разпореди един от слугите веднага да замине в Комарно и да повика лекар. После отиде до разтреперания Андре, хвана го за ръката и тръгна с него към замъка. Но изведнъж чу гласа на своя управител.

— Ваша светлост — извика чиновникът. — Ваша светлост, погледнете там, открих нещо подозрително. Този звяр не е дошъл случайно в парка, а е пуснат нарочно да нападне милостивата ни господарка. Погледнете, животното има каиш около врата си, като куче, а на каиша е вързано късо здраво въже, което е прерязано с нож.

Дубиски погледна мъртвото животно и пребледня. Той се увери, че управителят му казва истината и че това бе умишлено направено.

— Циганката! — извика глухо той. После ръката му хвана пушката и той се озърна гневно наоколо, като че търсеше жертвата за втория куршум.

— Последвайте ме, хора! — заповяда той. — Искам да открия следите на злодеянието, преди още да се загубят!

След минута Стефан и неговите хора намериха кървави дири, които водеха от парка към близката гора. Те вървяха по тях и дойдоха до едно дърво, където видяха ужасна картина. Старата Муша лежеше близо до него, потънала в кръв,с разкъсани крайници.

Беше още жива. Стефан разбра от пръв поглед, че никой не може да й помогне вече и че животът й е загубен. Около дървото беше вързано дебело въже, чийто край лежеше до старата циганка. Това показваше, че вълкът е бил вързан, преди да го пуснат срещу княгинята.

Изглежда, че старата Муша е прерязала въжето с нож, и е пуснала звяра, щом е видяла Юлиана в гората. Ножът беше близо до циганката. Навярно старата е паднала при бягането, звярът се е нахвърлил върху нея ия е разкъсал. Старата циганка трябваше да заплати за ужасното си дело с живота си. Така се възнаграждават всички, които целят да пакостят на хората. Отвратителните им дела се струпват върху техните глави.

— Бабо. Бог те е наказал със собственото ти оръжие — извика Стефан, — а моята жена бе запазена. Тя се отърва с незначителна рана. Вашето отмъщение не успя!

Вещицата от Красногорка вдигна немощно глава и изохка. Хриплив смях излетя от гърдите й, а очите й светнаха от злоба.

— Не тържествувай,Стефан Дубиски — каза тя и се изсмя злобно. — Аз съм изгубена. Проклетото животно разкъса старото ми тяло, но и твоята жена, заради която ти отритна и измами моята Мелиора, и тя също ще загине по най-ужасен начин. Въпреки че раната й в безопасна, тя пак ще умре от ужасна смърт. Горката господарка на Красногорка ще свърши още по-страшно от мен и нейният страшен образ ще те преследва, докато си жив… Вълкът, който ухапа твоята жена, беше бесен, аз сама го заразих с кръвта на бясно куче!

Стефан се разтрепера и извика.

— Лъжеш, вещице! Това са само думи, ти искаш да ме изплашиш. Това не е истина!

— Не вярваш — опита се пак да се засмее циганката. — Почакай само девет дена и ще се увериш дали старата Муша ти е разказала приказки. Отмъщението на циганите те е сполетяло, клетвопрестъпнико. Проклятието на Мелиора ще те следва до гроба, а жена ти ще загине като бясно куче!

Старата въздъхна тежко, костеливото й тяло се разтрепера и тя предаде грешната си душа на Бога. Изцъклените й очи останаха втренчени в княза, като го гледаха с ужасна омраза.

Стефан и малкият Андре се върнаха в замъка. Князът беше помолил слугите никому да не казват за откритието на старата Муша. Беше скрил и от Юлиана ужасната истина. Князът не желаеше да уплаши и разтревожи нещастната жена.

На вид раната на княгинята беше безопасна. Една от камериерките на съпругата му беше промила ръката с карбол и я беше превързала. Юлиана лежеше на канапето в стаята си. Страхът и ужасът я бяха изтощили. Стефан остана целия ден при нея. Той отиде до отворения прозорец да подиша чист въздух и забеляза, че втората има пожар. Гъсти облаци дим и големи пламъци се издигаха над дърветата. Князът повика един от слугите и му заповяда да отиде и види какво гори там. Изпратеният се върна след четвърт час и съобщи на господаря си, че някой е запалил колибата на старата Муша.

Към обяд дойде лекарят от Комарно. Той прегледа раната на Юлиана и каза, че не е опасна и че след няколко дена ще зарасне. После Стефан покани лекаря в кабинета си и му съобщи с голямо вълнение това, което му беше казала циганката.

Изведнъж лекарят стана сериозен.

— Ваша светлост, заровено ли е вече тялото на убития вълк? — запита той бързо.

— Не, заповядах да го оставят в парка, докато вие дойдете и го разгледате.

— Много добре сте направили, ваша светлост. Искам да видя животното.

Стефан отведе доктора в парка. Лекарят внимателно разгледа трупа и поклати глава. После преряза вратната жила на животното, извади от чантата си шишенце и го напълни с кръв.