Още същата вечер Клаус Грот се върна в Хавър, а на следната заран отплава с „Бригита“ за Хамбург, където разтовари хавайския си тютюн и спечели добре. Той освободи няколко моряци, а задържа само тези, в които беше сигурен, че ще са му верни и предани: Това бяха кормчията, петима моряци и трима огняри. След това разпореди да се нареди добре каютата му. В разстояние на двадесет и четири часа тя беше скъпо обзаведена.

Целият екипаж се чудеше на всичко това. Те не знаеха, че в тази каюта ще живее новият комендант на „Бригита“ и че той беше жена.

След като приготвиха всичко и натовариха необходимите въглища, корабът вдигна котва от Хамбургското пристанище и отплава към Хавър. Скоро красивият параход цепеше вълните на Ламанш и бързо се приближаваше към френския бряг. На 18 април сутринта „Бригита“ вече се поклащаше във водите на Хавърското пристанище.

Сега започваше най-трудната работа. На парахода занесоха храна, състояща се от сухари, хляб, брашно, сушено месо, консерви, вина, коняк, живи кокошки, патки, пуйки и прясна вода. Освен това донесоха различни уреди,-далекогледи, книги, оръжия, барут, бандажи, лекарства — с една дума, всичко необходимо за едно опасно и дълго пътуване. Матийо Драйфус се беше погрижил дори и за малка библиотека. Този благороден човек не желаеше комендантът на парахода да страда от скука през дългото пътуване.

Клаус Грот и неговите хора имаха достатъчно работа. В това време Матийо и Алиса се намираха в хотел „Метропол“ в Хавър и чакаха приготвянето на парахода. Те бяха заключили вратата на стаята си, за да не бъдат обезпокоявани по време на съвещанието им. На масата пред тях се намираше голяма карта на Северна и Южна Америка, част от Европа и Западна Африка.

— Значи, вие сте съгласна, госпожице Тери, да тръгнете в тази посока — говореше Матийо с развълнуван глас. — Ще минете край Испания и северозападния бряг на Африка. Ако пътувате все в тази посока, вярвам,,че ще намерите неизвестния остров, където страда нещастната Херманса и чака освобождението си. Островът трябва да се намира на двадесет и три — двадесет и четири градуса от екватора, на запад от „Св. Тома“ и на изток от Тамбукту. Щом избавите Херманса, или… — гласът му стана тих и печален — или намерите нейния труп, тогава ще се обърнете към югозапад и ще се отбиете на западния бряг на Южна Америка. Ще навлезете с хората си във Френска Гвиана и тогава трябва да действате разумно. Ако успеете да избавите бедния ми брат Алфред от Дяволския остров, ще трябва да избягате с него в Бразилия. Там нещастникът ще бъде сигурен и свободен и не ще се страхува от френските власти. — Имам вече добър план за пътуването — каза американката. — Щом избавя Херманса, ще продължим пътя с „Бригита“ към устието на Амазонка, което не е много далеч от Каена. Когато освободя заточеника, ще се върнем през бразилските гори към парахода и ще отплаваме за Рио де Жанейро.

Не е ли по-добре да приближите Каена с парахода?

— Не е възможно! Капитанът може само по суша да се освободи от Френска Гвиана. По море освобождението му е немислимо. Ако се приближа до Каена с парахода, оръдията на крепостта ще ни унищожат.

— Права сте, госпожице Тери — отрони Матийо тихо. — Това беше последното, което имах да споделя с вас. Още веднъж ви благодарим сърдечно за геройското ви решение и за себеотрицанието, което проявявате за нещастното ми семейство.

Матийо млъкна — той стоеше неподвижен пред хубавата жена, която го гледаше с печална нежност.

Беше започнало да се стъмва. Слънцето пращаше последните си лъчи на земята и осветяваше прозорците на хотела с червеникава дрезгавина.

— Трябва вече да се отправим към парахода — каза нерешително Матийо. — Лодката ни чака в пристанището. Да се простим.

— Останете със здраве, Матийо — промълви тихо американката. — Нека Бог ви закриля!

Алиса протегна ръката си. В същия миг я отдръпна и се усмихна мило.

— Не така, не така… Прощавай!

Ръцете й прегърнаха нежно врата му и. Той почувства устните й. Матийо не можа да се овладее. Прегърна я и силно я притисна до гърдите си, сякаш никога нямаше да я пусне.

Алиса не се противеше. Тя склони хубавата си глава върху гърдите на Матийо и чу биенето на развълнуваното му сърце.

— Алиса — прошепна той, — мое скъпо и любимо момиче. Така ли трябваше да стане в часа на раздялата ни! Каква горчива и страшна съдба! Нима при раздялата трябваше да разбера, че ме обичаш?

Алиса вдигна красивата си глава и го погледна с пламнали очи.

— Трябваше да бъда по-силна — каза тя — и да прикрия чувствата си. Прости ми, Матийо, че сторих това. На тебе принадлежи моето сърце и моите мисли още от нашето запознаване и Бог ми е свидетел, че ми беше невъзможно да скрия чувствата си.

— И аз те обичам горещо, прелестно създание, още от първата минута на срещата ни — отвърна Матийо радостен и целуна ръцете й. — Колко страдах при мисълта, че може би обичаш друг… Страхувах се, че ще ме отблъснеш, понеже аз съм нищо пред тебе. Само най-гениалният и най-големият на този свят е достоен да те нарича своя.

— Не говори така, Матийо. Твоята храброст, твоята мъжественост, благородното ти сърце заслужават най-съвършената жена на този свят. Аз съм сигурна, че ти ще бъдеш щастлив някога… с друга жена.

Матийо се стресна.

— С друга ли? — запита той развълнувано. — Не, хиляди пъти, не. Само с тебе, любима Алиса, ще бъда щастлив. Кълна ти се, че щом се върнеш от пътешествието си, ще станеш моя завинаги.

Американката стана. Тя поклати глава и погледна печално бледото лице на любимия си. Матийо не забеляза погледа. Той извади златен пръстен с брилянтен камък.

— Вземи този пръстен, Алиса — подаде й изящната вещ той, — чрез него се сгодявам за тебе. Както този брилянт не ще загуби своя блясък никога, така и аз не ще те забравя. Ти си моя невеста, Алиса Тери, моя жена, моето бъдеще, моето щастие и моя живот.

Той хвана нежната ръка на Алиса и се опита да сложи пръстена на ръката й.

Тя се противеше и не искаше да вземе този знак на вярност.

— Аз не мога да нося пръстена ти — каза тя печално със сълзи на очи. — Не мога да бъда твоя годеница и не мога да стана твоя съпруга. Заставена съм да се откажа от това щастие. Да, трябва да се откажа!

Тя изговори последните думи тихо и развълнувано.

Матийо погледна отчаяно любимата си. Преди малко той мислеше, че се намира на седмото небе и беше упоен от блаженство, но изведнъж се видя тласнат от неговото сияние в мътната бездна на отчаянието. Това беше неочакван удар за него.

— Алиса — сепна се той, — ти каза, че не можеш да станеш моя жена. Обясни ми поне, какво ти пречи, не си ли свободна?

— Не, Матийо, аз съм свободна.

— Свободна? И въпреки това не си господарка на чувствата си! Чудно!

— Ти ме обичаш, нали?

— Повече от живота си!

Матийо Драйфус потри челото си и въздъхна дълбоко.

— Алиса, моля те — обърна се той, — преди да се разделим, разясни ми тази гатанка. Не ме оставяй в неизвестност. Помисли, че вземаш със себе си моето сърце и ако не оставиш своето, аз ще бъда нещастен.

— Моето сърце е твое — погледна го Алиса със сълзи на очи. — Ти не знаеш колко много те обичам и колко щастлива щях да бъда, ако можех да бъда тялом и духом твоя. Обаче това е невъзможно. Ако ти ме обичаш, скъпи ми Матийо, и не желаеш да ми отнемеш храбростта и решителността за предстоящото пътуване, не ме принуждавай да узнаеш това, което по-късно ще ти кажа доброволно и без да ме питаш.

Алиса млъкна и наведе печално глава. Сърцето й се свиваше от болка. Гърдите й се вълнуваха, тялото й трепереше. Нейната твърда воля надви безкрайната й душевна мъка.

Лицето на Матийо издаваше безкрайна тъга и отчаяние.

— Нека бъде така — съгласи се той глухо. — Аз не желая да те принудя да ми откриеш причината. Но повтарям клетвата си и ти казвам: само Алиса Тери, и никоя друга, ще бъде моя жена. Й ако не успея да я имам, слънцето на щастието не ще изгрее никога за мен! Алиса, ти си вече моя годеница и невяста. Аз ще мисля винаги за тебе, както съпругът мисли за любимата си жена.