В същия миг влезе старият Мишонет и съобщи, че е дошла Алиса Тери.

— Заповядайте, госпожице — покани я Драйфус развълнувано и се запъти към американката. — Ужасен, неочакван удар ни е сполетял, госпожице Тери.

Матийо разказа набързо на Алиса за известието, донесено му от германския моряк.

— Бедната Херманса — промълви Алиса дълбоко развълнувана, прочитайки написаното на пергаментния лист. — и ти също страдаш на самотен остров. Каква ужасна съдба! Теб те държи в плен природата, а твоят съпруг — човешката злоба. И двамата сте в плен сред морските скали. Боже, смили се над тях!

— Алиса Тери — решително изрече Матийо, — ние ще я спасим, макар и това да ми струва цялото състояние. Херманса трябва да живее за нещастния си съпруг. Ще наема параход и ще пребродя целия океан, но ще я намеря.

— Но ние ще спасим не само Херманса — прошепна американката. — но и друг клетник, който чака с нетърпение да бъде избавен.

— Заточеника на Дяволския остров — продължи тихо Матийо.

— Да — каза високо Алиса.

После се обърна към германския моряк и го запита:

— Господин капитан, не бихте ли желали да ни разкажете по-подробно как се сдобихте с тази вест?

— На драго сърце — отвърна Клаус Грот и се отпусна на стола, който Матийо му подаде. — Собственик съм на малък, но красив параход и с него често пътувам между Хамбург и Ню Йорк. По този начин, пренасяйки стоки от Европа и Америка и обратно, се препитавам. Вече десет години, откакто с моята красива „Бригита“ се скитам между Хамбург и Ню Йорк. Тя носи името на покойната ми майка. Преди три месеца направих едно изключително пътуване. Знаете ли къде се намира остров Куба? Трябва също да знаете, че този благословен остров е притежание на испанците, които заедно с йезуитите искат да похитят свободата на кубинците. Едните гнетят телата им, а вторите — ума и душите им с безподобното си мракобесие. Между испанците и туземците много пъти е имало кървави стълкновения. Кубинците на няколко пъти вече са се опитвали да се освободят от игото на испанците и йезуитите, но не успяват. Но това е друго. Преди няколко месеца при мен дойде един богат,прочут търговец и ме попита искам ли да спечеля добри пари. Той искал да наеме моята „Бригита“, за да я натовари с петдесет хиляди пушки и няколко милиона патрона, които да изпрати в Куба. Параходът трябвало да акостира близо до Хавана, където щели да чакат хора, за да разтоварят пушките и патроните. Ала разтоварването трябвало да стане нощно време, защото в противен случай можели да пострадат и параходът, и аз, и невинните моряци. Наистина, предприятието беше твърде рисковано. То беше толкова опасно, че можех да загубя както „Бригита“, така и главата си. Но понеже знаех, че ще сторя услуга на нещастните кубинци, за да се защитават от своите угнетители и да строшат веригите на робството, аз се съгласих с предложението на търговеца. Уговорих се с него, натоварих пушки и патрони на „Бригита“ и отплавах за Хавана. Всичко тръгна добре и свърши благополучно. На тридесет мили от Хавана ме чакаха няколко катера с хора, които прибраха пушките и патроните. След свършването на тази работа спокойно влязох в пристанището на Хавана, купих голямо количество тютюн, натоварих го на парахода и отплавах за Хамбург, където имах купувачи за стоката. И при завръщането ми времето беше хубаво и благоприятно. „Бригита“ плаваше спокойно и бързо но означения на картата морски път между Панама и Ливърпул, дълъг четири хиляди морски мили. Недалеч от Бермудските острови неочаквано една патица кацна на мачтата на парахода и понеже всеки моряшки стомах обича прясно печено, взех пушката и ударих патицата. После не съжалих, че убих бедната птица, защото видях, че носи тази бележка на шията си. По този начин получих известието, което ви донесох. Наистина, принуден бях да се отбия в Хавър и да изгубя там няколко дни, ала главното е да се помогне на нещастната жена.

Матийо Драйфус още веднъж стисна ръката на благородния моряк.

— Достатъчно ли са ви три хиляди франка за направената услуга?

Клаус Грот поклати голямата си руса глава.

— Разходите и изгубеното време възлизат всичко на двеста франка — отговори той, — и нека дяволът да ме опече жив, ако взема стотинка повече.

Матийо сви ръце и се замисли.

— Капитане — каза той след минута, — желая да ви направя едно предложение, но преди това трябва да ми кажете колко печелите годишно с „Бригита“?

— Ако работата върви добре, около осем хиляди марки — отвърна капитанът.

— Добре, давам ви петдесет хиляди франка, ако ми дадете „Бригита“ при условие че може да издържи едногодишно плаване.

Клаус Грот скочи като наелектризиран от мястото си.

— Петдесет хиляди франка! — извика той. — Наистина ли искате да ми заплатите такава сума. За толкова нари ще ви закарам с „Бригита“ на Северния полюс И то сигурно и спокойно, като че се намирате в леглото си. Или предпочитате да ви отведа към Южния полюс?

— Не, Клаус Грот, желая да наема вашия параход, за да спася нещастната си снаха от този необитаем и отдалечен остров, на който я е изпратила съдбата. Ако искате, още днес можем да се споразумеем. Разбира се, и моряците ще получат специално възнаграждение — ще им плащам тройна заплата.

Добрият немец протегна коравата си ръка към Матийо.

— Ако предложението ви е сериозно, дайте ръката си, господине. Днес сме шестнадесети април, значи след пет дни, на двадесет и първи, „Бригита“ ще отплава за Хавър, ако вие се погрижите за необходимите храна и въглища.

Матийо подаде ръката си на капитана и каза:

— Сделката ни е сключена. На двадесет и първи април „Бригита“ ще тръгне от Хавър и ще търси острова, където пъшка в неволя нещастната ми снаха. Аз имам вяра в Бога, че ще успееш да я спасиш.

— Амин! — казаха Клаус Грот и Алиса Тери, а после морякът добави. — Нали ще ни придружите, господине?

— Не, приятелю, важни работи ме заставят да остана в Париж.

— Но кой ще ни предвожда? Аз съм само скромен моряк. Вярно, умея добре да управлявам кораба си, но за такава важна мисия трябва да има ръководител, някой по-умен от мен.

— Аз ще бъда предводител на „Бригита“ — чу се един ясен и приятен глас.

Това беше Алиса Тери — американката, която застана между двамата мъже. Никога по-рано Алиса Тери не беше изглеждала на Матийо тъй красива и привлекателна, както в тази минута. Беше застанала пред него като владетелка и го гледаше със светнали очи, в които се отразяваха смелост, решителност и самоотверженост.

— Господин Матийо Драйфус — каза американката решително, — моля ви, поверете на мен тази почетна длъжност. Херманса е моя скъпа приятелка, затова искам лично да я избавя. Искам да избавя и бедния капитан Драйфус от ръцете на тираните. Въпреки че досега се мъчех да възстановя честта и доброто име на семейство Драйфус, обстоятелствата бяха против мен и аз не бях в състояние да сторя това. Обаче сега нищо не ще ми попречи. С желязна воля ще преследвам своята цел. Ще се противопоставя на вятъра, на бурята, на морето, ще отида в девствени гори, ще мина през опасните блата на Южна Америка, ще се боря със зверовете и ще надхитря тираните и пазачите на нещастника… Ще отплаваме на 21 април 1896 година от Хавър и ако не се върна до 21 април 1897 година в Париж и не доведа двамата нещастници, тогава… — Тя погледна Матийо с просълзени очи и с развълнувани гърди. — Тогава ще знаете, че Алиса Тери не се намира между живите. Господин Матийо Драйфус, моля, назначете ме за началник на „Бригита“!

Матийо не отговори веднага.

Той отпусна глава на гърдите, но лицето му се виждаше ясно борбата, която се водеше в душата му. Най-после вдигна глава и протегна ръка на Алиса.

— Нека бъде! — заяви той високо. — Предавам ви, Алиса, управлението на кораба „Бригита“. Мъчно ми е, че ще трябва да се разделим, обаче съм принуден да понеса тази жертва заради Херманса и Алфред.

— А аз — намеси се Клаус Грот със засмяно лице — поздравявам тази жена като мой началник, на която всичко живо на „Бригита“ ще се подчинява. Заклевам ви се, че ще изпълнявам точно всяка нейна заповед и даже съм готов да умра за нея, ако е нужно! Госпожице комендантке, моля за вашите разпореждания!