— Господине, виждам, че сте висш офицер — зарадва се Клаудина — и можете да ми помогнете.

— На драго сърце, госпожице, щом ми кажете какво желаете.

— Заведете ме при военния министър.

— Какво искате от него?

— Ще съобщя на военния министър, че Драйфус е невинен.

— Знаете ли това положително? — запита черният майор престорено. — Негово Превъзходителство, военният министър не ще ви повярва.

— Аз ще му докажа.

— Ще му докажете ли! А какви са вашите доказателства?

Клаудина погледна недоверчиво.

— Извинете господине — каза тя, — трябва да бъда предпазлива. Драйфус е станал жертва на съзаклятие, а тези хора, които искат да го погубят, са богати, видни личности. Те могат да попречат и на мене, затова ще поверя тайната си само на военния министър.

— Имате право да сте предпазлива, обаче трябва да знаете, че говорите с един честен човек и за да сте уверена в това, ще ви кажа името си. Аз съм майор граф Естерхази.

— Благодаря ви, господин майор, но засега не ще ви кажа името си.

— Сега госпожице, ще ви заведа при военния министър. Ето моят файтон идва. Да се качим.

— Ще ви направя едно признание — каза Естерхази с престорен глас щом седнаха във файтона. — Аз съм най-добрият приятел на капитан Драйфус. Обаче сега е опасно за офицер да признае, че е в приятелски връзки с капитана, тъй като всеки, особено военните, считат Драйфус за долен шпионин и предател. Уверявам ви, че бих дал живота си, за да помогна на капитана. Вижте, госпожице, от тези писма ще се уверите, че сме били най-добри приятели.

Казвайки това, черният майор извади от джоба си няколко писма и ги показа на Клаудина. Те бяха от ония времена, когато двамата офицери бяха добри приятели.

— Жалко, че не познавате почерка на капитана.

— Познавам го добре — извика Клаудина, като погледна внимателно писмата. — Това е почеркът на Алфред, сега знам, че мога да ви поверя тайната.

Тя разказа на майора всичко. Каза му, че е била държанка на капитана, че той я оставил и че тя тогава му отмъстила, като продала негово писмо за голяма сума.

Сега се разкаяла, задето причинила такова нещастие на човека, когото е обичала, и вчера дошла от Лондон, за да го спаси.

— Вие сте направила голямо зло, госпожице — поклати глава Естерхази. — Бог ви е показал навреме правия път и ще можете да поправите всичко. Какви са вашите доказателства, че капитанът е невинен? Имате ли документа?

— Да — каза Клаудина. — Вие забравихте чека от английската банка, който ми даде непознатият.

Графът трепна.

— Имате ли още този чек? — запита той.

— Не, но той е у едно лице, което мога винаги да намеря.

— Кое е това лице? — запита черният майор. Той едва скриваше вълнението си. Този чек бе сигурно доказателство и голяма опасност за него.

— Чекът е в ръцете на Матийо Драйфус, брат на капитана.

— Ах! Значи в ръцете на един честен човек. Това ме успокоява. Не можете да си представите колко съм щастлив, че случаят ви е довел при мене. Не е лесно да се явите при военния министър, но аз ще ви помогна.

Файтонът спря.

— Почакайте тук — каза Естерхази, — аз ще поговоря с Негово превъзходителство и, ако е необходимо, ще ви повикам.

Майорът слезе от файтона и влезе във военното министерство.

Клаудина познаваше сградата и се увери, че наистина майорът я бе довел при военния министър. Тя не се съмняваше в добрите намерения на Естерхази, тъй като Драйфус често й бе казвал, че майорът е най-добрият му приятел.

Измина половин час. Най-после Естерхази се върна. На лицето Му се четеше доволство.

— Всичко върви както искате — осведоми я той радостно. — Отначало военният министър не искаше да ме чуе, но после ми каза, че е готов да ви изслуша и да прегледа доказателствата ви.

— Благодаря на Бога — каза Клаудина. — Нека отидем веднага при военния министър. Драйфус не трябва нито минута да страда повече.

— Това не става така бързо, както си мислите — каза Естерхази и дръпна една копринена връв във файтона.

Кочияшът удари конете и те тръгнаха.

— Какво правите? — запита Клаудина учудено. — Нали казахте, че военният министър ще ме изслуша?

— Да, казах, но Негово превъзходителство не може да ви приеме на официална аудиенция, понеже не желае да гръмнат вестниците и да го нападнат, в случай, че доказателствата ви са недостатъчни. Министърът желае тази вечер да ви приеме в двореца си пред портата „Св. Денис“. Той ми каза да ви заведа при него и ако сте съгласна, моят файтон ще ви чака там в осем часа.

— Много ви благодаря, че се заехте така приятелски с мене — погледна го Клаудина.

— Да ми благодарите? — отвърна усмихнат Естерхази. — Нали знаете, че съм готов да направя всичко за приятеля си Драйфус! Вие ще се учудите, като видите как ще ви помогна в благородната ви задача да освободите Драйфус.

Файтонът спря. Клаудина обеща, че точно в осем часа ще го чака пред портата „Св. Денис“ и слезе от файтона.

— Закарайте ме бързо вкъщи — заповяда Естерхази на кочияша.

След малко черният майор седеше в стаята си и довършваше дълго писмо. После позвъни и слугата Баптис влезе.

— Вземи най-добрия ми кон — извика Естерхази. — Нали знаеш къде се намира къщата на доктор Дюбоа?

— Да, господин графе — отговори Баптис, като се облегна на стола на господаря си, — запознах се с него, когато доведохте красивата млада рибарка от Нормандия…

— Добре — намръщи се майорът, — не те повиках да ми припомняш стари истории, които отдавна съм забравил.

— Слушам, господин графе — отвърна слугата и сви вежди. — Щом заповядате, верният ви слуга ще забрави всичко.

— Добре, така искам, сега бързай при доктор Дюбоа и му предай това писмо лично.

Естерхази отиде след пет минути до прозореца и видя как Баптис препускаше с коня.

— Този хлапак е станал много нахален — измърмори той, — сглупих, че го оставих да проникне в тайните ми. Трябва вече да го отстраня!

Един файтон спря в десет пред къщата, която се намираше по пътя за Версай. От файтона слязоха мъж, облечен в дълго палто, и една дама. Запътиха се към входа на къщата. Те похлопаха и вратата се отвори.

Портиерът се показа и ги поздрави учтиво.

— Негово Превъзходителство военният министър ни очаква — каза облеченият в черното палто. Черният майор и неговата спътница Клаудина Лорет влязоха.

— Съобщете на военния министър, че офицерът и дамата са пристигнали.

Портиерът се поклони. Върна се след няколко минути.

— Негово Превъзходителство военният министър ви очаква — каза той и изгледа със съмнение Клаудина.

Тръгнаха по постланата с килим стълба и стигнаха една врата. Естерхази и Клаудина влязоха в стаята. Тя беше богато наредена и навярно бе библиотеката на военния министър.

Побелял стар човек седеше до дипломатическо писалище. Той носеше златни очила. Изглежда, че косите му бяха побелели преди време, тъй като лицето му не бе старо.

— Това е военният министър — каза Естерхази тихо на Клаудина. — Поклонете се пред него и му кажете всичко, което тежи на душата ви.

После се приближи до стареца с войнишка почит и му каза тихо:

— Ваше превъзходителство, имам честта да ви представя дамата, за която ви говорих днес.

— Елате по-близо, дете мое — каза седящият до масата стар мъж. — Разкажете ми всичко, което тежи на сърцето ви, и ако мога, ще ви помогна!

Тези думи трогнаха Клаудина и тя падна на колене пред него.

— Ваше превъзходителство — проплака тя, — правосъдието иска да извърши убийство, за което съм виновна аз.

Седящият до писалището поклати със съмнение глава.

— Не се отчайвайте — каза той, — говорете ясно и ми кажете всичко.

— Драйфус е невинен. Ужасно съзаклятие е скроено срещу него. Аз продадох негово писмо, писано от капитана по-рано, на непознат мъж и се страхувам, че са го използвали, за да имат някакво доказателство срещу невинния и нещастен мъж. Да знаете, Ваше превъзходителство, колко ми тежи това на съвестта. Образът на Драйфус се явява пред мене, той прилича на скелет, окован във вериги, и аз чувам тяхното звънтене, гласът му, който ми шепти: „Ти ме погуби, ти открадна моята чест и моят живот, а някога ми се кълнеше в любов!“