Господин Дьо Ла Бриер се заразхожда напред-назад, докато слушаше прочувствената декларация на Питу. Посивялата глава клюмна в размисъл на гърдите му.

— Какво искаш? — запита тихо.

Питу забави за момент отговора:

— Претендирам за поста директор на криминалната полиция в Париж.

Произнесено беше твърдо. Господин Дьо Ла Бриер трепна.

— Да не си полудял, човече? — измънка той.

— Луд, защо? Не искам нещо повече от поста, който почти държах в ръцете си по-рано, преди да напусна Париж по ваше поръчение. Тогава вие лично ми бяхте казал: „Поздравявам те, господин директоре на криминалната полиция“.

— Тогава го казах, но…

— Тогава? Как? Сега не съм ли вече същият? Мислите, че забравих как се ловят престъпници? Умея да се възползвам от тайните, които ми са известни.

Господин Дьо Ла Бриер тропна сърдито с крак по пода.

— Остави настрана заплахите. С това няма нищо да постигнеш. Не забравяй, че съм префект на полицията в Париж и че само една дума от моя страна ще е достатъчна да изчезнеш безследно…

— Тези работи, господин префекте, можете да ги разправяте на човек, който не познава кулисите на вашия театър. Днес никой не може да изчезне така леко, както вие мислите, а и аз взех необходимите мерки, за да бъда търсен в случай, че ненадейно изчезна. Баща ми се нагърби да уведоми веднага министъра, в случай, че ме арестувате.

Префектът на полицията се засмя странно.

— Значи твоят баща ще те закриля? — запита той иронично.

— Е, и какво смешно има в това?

— Наистина, твоят баща…

— Е, по дяволите, не знаете ли, че Соломон Бенас е мой баща?

— Твоят баща навярно би те протежирал с голямо удоволствие, но за да стори това, би трябвало най-напред да стане от гроба.

Питу се слиса.

— Какво казвате? — измънка едва чуто той.

— Как? Не знаеш ли, че баща ти е мъртъв? Гърбавият рухна върху първия стол, но това не се дължеше на синовна болка за бащата. Беше изключително, защото осъзна, че сега беше загубил и последната си опора.

Господин Дьо Ла Бриер се приближи до него. С видимо състрадание и с тон по-малко враждебен той каза:

— Виждаш ли, приятелю, този е мотивът, поради който не мога да те приема отново в полицията, дори и на по-скромна служба… Баща ти умря така, както живя — като престъпник. Той искаше да хвърли бомба под файтона на Зола, но сам той падна и стана жертва на този атентат. След смъртта му направихме обиск в къщата му. Констатира се, че Соломон Бенас в живота си е извършил много престъпления и че много от тях той не би могъл да извърши, ако не беше протежиран от човек в полицията. За твое голямо нещастие у него се намериха няколко писма, написани от твоята ръка, от които се вижда, че ти си бил въпросното лице в полицията, което го е осведомявало за ходовете и намеренията на властта.

Питу нададе сподавен вик. Стъкленият му поглед се впи в пода. Осъзна, че е проиграл шанса си.

— Сега можеш да избереш — каза му господин Дьо Ла Бриер след къса пауза. — Да арестувам веднага съучастника на Соломон Бенас или да ми обещаеш да бъдеш разумен.

Да, но Питу не разбираше още какво искаше да каже префектът на полицията с тези думи. Той погледна въпросително бившия си шеф.

— Искам да ти кажа какво разбирам под тези думи — продължи да обяснява Дьо Ла Бриер. — Преди всичко трябва да се откажеш от своето желание.

Гърбавият изръмжа сподавено. Тъкмо това го засягаше жестоко. През цялото време на нещастията му, когато гладуваше и понасяше нечовешките удари на русите и китайците, когато за малко щеше да издъхне от глад в Сибир, а по-късно да умре от слънчасване в китайската равнина, винаги мисълта за службата го крепеше.

— Когато се върна в Париж — си казваше той, — за всички тези страдания и унижения ще бъда възнаграден. Ще застана начело на парижката полиция и ще мога да натискам с крак чуждите вратове. Ще мога да довърша блестящата кариера, която започнах там. Ще имам пари колкото ми потрябват и ще разполагам с голяма власт.

А сега този красив сън се разсея само при една-единствена дума на префекта на полицията! Нито служба, нито кариера, нищо вече не го очакваше.

— Но не е достатъчно — продължи префектът, — да се откажеш от желания пост. Ще трябва да напуснеш Париж и ще направиш още по-добре, ако се установиш в някое село. Ако обаче, това ти е невъзможно, ще трябва да живееш тук скромно и под чуждо име. В противен случай ще трябва веднага да те арестувам, щом като бъда уведомен от някого, че живееш или се намираш в Париж. Остава въпросът от какво ще живееш.

— Този въпрос не ме тревожи — отвърна Питу. — Моят баща Соломон Бенас е оставил грамадно състояние. Аз съм единственият му наследник, така че едва ли бих се нуждаел от пари.

— И тук трябва да ти кажа нещо, което ще те разочарова — бегла усмивка пробяга по лицето на префекта на полицията. — Вярно е, наистина, че баща ти остави близо един милион франка, но са ти известни нашите закони и знаеш, че състояние, добито чрез престъпление, се конфискува от държавата за благотворителни цели. Но и държавата в този случай няма да получи много, защото след смъртта на баща ти се явиха много измамени от него лица, които успяха да докажат, че имат право на значителни обезщетения. Струва ми се, че има около двадесет такива висящи дела в съда.

Гърбавият Питу подскочи от изненада. Като звяр в клетка започна да се върти из стаята. Бледото му лице пламна от гняв.

— Проклет да бъде баща ми — изграчи той. — Не съумя да осигури наследството ми, проклет да съм и аз, че не се сетих да се погрижа за собствените си дела, а се губих и скитах по чужди цели и услуги. Каква е облагата ми от всичко това? Абсолютно нищо! Аз съм просяк и мога да застана на някой ъгъл на улицата да чистя обуща на проходящите или да искам милостиня.

— Толкова няма да изпаднеш, Питу — успокои го префектът, — чуй ме какво ще ти предложа.

Гърбавият наостри слух.

— Ако изпълниш поставените ми условия и особено ако никога вече не се явиш в моя дом без мое специално разрешение, ще ти отпусна месечна рента.

— Хм, това ми допада.

— Ще получаваш сумата на всяко първо число от месеца чрез трето лице на място, което впоследствие ще реша. Разбира се, дотогава, докато пазиш моята тайна и докато бъда доволен от теб.

— И каква сума, господин префекте, смятате да ми отпуснете?

— Двеста франка месечно.

— Но това е смешно малко! Чудно ми е как въобще ми предлагате подобно нещо!

— Нито сантим повече — сряза го строго префектът. — С двеста франка можеш да живееш доста сносно, но, разбира се, ако изоставиш картите, защото зная, че страдаш от тая страст.

— С толкова мога само да умра от глад! — възрази Питу.

— Прави каквото щеш, но повече не ти давам. Сега те питам за последен път — да повикам ли хората си да те изпратят в затвора като съучастник на престъпника Соломон Бенас или си съгласен да приемеш месечната рента, която ти определям?

Питу остана известно време неподвижен.

— Дайте парите, няма какво друго да сторя… Префектът извади от елегантното си портмоне две банкноти по сто франка и ги даде в ръцете на бившия си чиновник. Без да му благодари, Питу сложи парите в джоба си.

— На първо число идния месец ще намериш в централната поща писмо — каза Дьо Ла Бриер, — от което ще разбереш откъде ще си вземеш парите. А сега можеш да си отидеш, този разговор продължи и без това много дълго. Чиновниците могат да се усъмнят.

Питу направи знак с глава и без да удостои с поглед своя бивш началник излезе навън. Спусна се по стълбите като подгонен звяр. На площада пред полицията спря и погледна злобно към прозорците.

— Значи ме прогони като краставо куче — измърмори през зъби той. — Ритна ме с крак като отвратително говедо — мен, който постави на карта целия си живот заради него. Но почакай, мизернико, с тебе не сме свършили още. Скоро ще си видим сметките!

Той замахна с юмрук към прозореца. Хората, които минаваха, го взеха за луд.