— Тя смята с това отново да спечели любовта ти — прошепна Буланси на майора. — Но по-скоро ще я промуша…

— Бъди спокойна — изгледа я втренчено майорът. — Мелиора ще хвана в собствените й мрежи. Ела с мен в спалнята да ти открия плановете си.

Мъжът изведе навън Буланси оставяйки Бенас. След четвърт час се върнаха. И двамата бяха весели. Бяха измислили дяволски план. Старият Бенас се бе възползвал от удобния момент и бе погълнал остатъците от богатата трапеза. Естерхази бутна и няколко банкноти в ръката му. После черният майор си тръгна, вземайки файтон от пиацата.

Когато Естерхази отвори вратата на стаята си, той наистина намери Мелиора там. Не забеляза веднага Андре, но съзря след миг едно малко тяло в канапето, покрито с шал. Навярно това бе момчето, което спеше. При вида на Мелиора Естерхази едва се въздържа да не нададе вик на учудване. Възможно ли беше тази жена да се промени за толкова кратко време? Къде беше останала красотата на циганката, която само преди няколко седмици го бе така замаяла? На него му се струваше, че вижда пред себе си сянката й. Тя беше отслабнала, едното й око липсваше, а другото беше загубило блясъка си… Мелиора изглеждаше остаряла с години. Но Естерхази се овладя и се престори, че се радва и е очарован.

— Върна ли се, най-после, мила Мелиора — викна той. — О, знаеш ли колко скърбях по теб и как ме измъчваше неизвестността на твоята съдба. Ела в прегръдките ми, мила… О, Господи, но какво се е случило с окото ти?

Циганката се хвърли в обятията му.

— Със загубването на това око заплатих твоята любов — изрече тя през плач. — Почти бях загубила живота си. О, Естерхази, дойдох при теб да ти кажа, че не бих могла да живея без теб и да ти направя същевременно голяма услуга.

— И без тази услуга съм щастлив, че дойде. От все сърце се радвам…

Той я целуна с престорена нежност и я притисна до гърдите си. След като остана няколко мига замаяна от тия ласки тя се приближи до канапето и дръпна шала.

— Познаваш ли го? — запита, сочейки към заспалото дете.

— Господи мой, та това е синът на капитан Драйфус.

— Твоят смъртен враг — допълни циганката. — Знам, че държиш много да го имаш на сигурно място, за да не може да се върне при майка си и да й разкаже къде е било и кой го е откраднал. Ето детето на човека, когото мразиш, давам ти го.

— Никога не ще го забравя…

Черният майор целуна отслабналите пръсти на Мелиора.

— А сега да ти съобщя и аз една вест, която можеш да приемеш като отплата за твоята вярност. Госпожа Буланси не е в Париж.

Мелиора го изгледа радостна.

— Вярно ли е? — запита тя с треперещ глас.

— Кълна ти се. Впрочем и да е в Париж, за мен тази негодна жена вече не съществува.

— Значи ти не я обичаш вече?

— Ненавиждам я. Тя не ми беше вярна. Отначало исках да я убия, но си помислих защо да си цапам ръцете с нейната кръв. Свърших много просто. Изпъдих я от къщата, в която живееше и която беше моя, заедно с всичката й мебелировка. Бях толкова суров, защото ми призна, че те е вкарала в катакомбите, за да те премахне. Буланси замина още на другия ден. Имам съобщение, че се намира в Ню Йорк. На теб, обаче, скъпа моя, ти, която се настрада толкова много заради нея, ще ти се отплатя. Къщата, в която живее Буланси, е празна и нищо не е изменено в обстановката й. Задържах и една част от прислугата. Моля те, Мелиора, приеми този дом като подарък. Царувай в нея като княгиня, царица на моето сърце, бъди за мен това, което беше и тя, но ми остани вярна…

— Завинаги…завинаги — викна Мелиора. — Кълна ти се!

Тя се хвърли отново в обятията на черния майор, който отново беше спечелил влияние върху нея.

— И така, да не губим време. Колата ми чака долу. Искам да те изпратя до твоя дом. Уверен съм, че ще ти хареса.

— На мен ми харесва навсякъде, където си и ти. Нали и ти ще останеш при мен?

— Непременно и завинаги! За мене е най-голямо удоволствие да бъда само твой. Само трябва да ме извиниш за няколко часа.

— Защо точно тази нощ? Майорът посочи към заспалото дете.

— Трябва да го отведа далече от Париж — каза той тихо. — Разбираш, нали, че детето не би могло да остане в собствената ми къща. Ела, обична моя, да те заведа в твоя дом, където никой не ще смути щастието ни.

Колко лесно се замайва женското сърце, което обича! Мелиора взе детето, увито добре в шала и се качи с него във файтона на Естерхази.

Когато обаче влезе в къщата на госпожа Буланси, когато черният майор я поведе, тя бе обзета от мрачно предчувствие. Но целувките на Естерхази я замаяха отново. В спалнята, където беше голямото скъпо легло на госпожа Буланси, черният майор взе от ръцете на Мелиора детето. Помоли циганката да седне до него на канапето, където я грабна в обятията си и зашепна любовни и клетвени слова. После напълни две чаши с вино.

— Да пием за нашето щастие, Мелиора — каза майорът, — и после да запечатаме щастието си с целувка.

Те вдигнаха чаши в ръце и се вгледаха един в друг. Чашите звъннаха. Мелиора изпразни своята на един дъх.

— О, каква несръчност — намръщи се Естерхази, защото чашата му беше паднала в момента, когато я поднасяше към устата си. — Може би при целувките ще бъда по-сръчен…

Майорът обърна похотливо снагата на циганката. Тя се отпусна върху възглавниците на канапето и почувства целувките като в сън. В мозъка й бучеше и кипеше. Тя видя или й се стори, че вижда до себе си усмихнат някогашния си съпруг. Постепенно бе обзета от странно чувство, един вид умора, която не можеше да победи. Очите й се затвориха и Мелиора загуби съзнание. Естерхази, който досега я държеше в обятията си, стана.

— Шт — пошушна той.

— Морфинът изигра ролята си — произнесе в този момент женски глас.

Това бе госпожа Буланси. Любовницата на черния майор беше излязла иззад голямо огледало, поставено в единия ъгъл. Тя се приближи до заспалата циганка с помрачено чело, с очи, светещи от омраза. С бързо движение извади кама от пазвата си.

— Сега си в моите ръце, проклетнице, сега ще те убия за по-голяма сигурност. Как целуваше устните, как стоеше като унесена в своите любовни клетви! Как се чувстваше горда тук, в къщата ми, откъдето мислеше, че съм изгонена!

Тя понечи да се хвърли върху циганката, но черният майор я спря. Той стисна силно ръката й. С глух вик госпожа Буланси изпусна камата.

— Лудетино — кресна Естерхази, — май искаш и двамата да стигнем до гилотината?

— Да остане жива! — простена любовницата на Естерхази. — Да ми се изплъзне за втори път? Не, тази циганка трябва да изчезне, да изчезне безследно…

— Но ако я убием в твоята къща, ще се изложим на опасността да бъдем открити. Чуй ме. Ще ти кажа какво искам да сторим с Мелиора. Тя ще преспи тук. Ще бъде по-добре, ако я поставим в леглото тук, да не би да падне от канапето и да се събуди. Ела да ми помогнеш да я преместим веднага.

Госпожа Буланси не посмя да противоречи на обожавания от нея човек. Те нагласиха циганката на леглото до спящото дете, чиито странички се бяха зачервили от благодатния сън.

— Утре, преди още слънцето да изгрее, ще взема циганката в моята кола — продължи черният майор, — ще я заведа на едно място, където няма да бъде видяна от никого и там ще изчезне завинаги.

— Къде? Как се казва това място?

— Това е моя тайна и не мога да се доверя дори на теб — отговори Естерхази с тон, който не търпеше противоречие. — Но има и за теб работа. Готова ли си да я изпълниш? Не е много опасна, но изисква голяма сръчност.

— Тъкмо затова съм готова да я свърша. Естерхази погледна часовника си.

— Сега часът е осем — отбеляза той. — В девет заминава бързият влак за Хавър. Вземи това дете и замини с него. След като пристигнеш, не спирай в никакъв хотел. Вземи лодка и излез в открито море. Знам, че умееш да караш лодка. Не се плаши от вятъра, нито от вълните.

— Не се страхувам от нищо, когато става дума да ти услужа с нещо. Само от едно се опасявам.