— Невъзможно! Винаги остава в успоредната цев. В такъв случай няма значение, че си пийнах малко повече от обикновено. Аз, приятелю, все пак ще бъда победител. И кръвта на това цивилно куче, което посмя да ме обиди, ще ороси снега! Никой не може безнаказано да ме обиди и не желая нищо друго, освен да поваля на земята и Матийо Драйфус, както и неговия днешен съюзник.

Естерхази постави отново оръжията в кутията.

По пътеката, която водеше към ясеновата горичка, идваха трима мъже: Леон Бернард, Натузиус и доктор Бургер. Младият лекар носеше със себе си подвижна аптечка. Взаимните поздрави бяха много хладни. Вдигнаха само леко шапките. Натузиус и Пати дьо Клам извадиха часовниците. Оставаха само още четири минути до шест часа.

— Да започнем — предложи нотариусът.

Бургер, за да избегне препоръките, се отдръпна веднага към дънера, на който преди малко седяха двамата офицери. Той отвори кутията и приготви медикаментите.

Двамата противници заеха позициите си. Между тях отбелязаха точно петнадесет крачки.

— Да се опитаме съгласно обичая да помирим двете страни — изрече формално Пати дьо Клам.

— Господин Бернард се противопоставя решително на всякакъв опит за помирение — отсече Натузиус бързо.

Пати дьо Клам сви рамене. Двамата противници се измериха с погледи, пълни с презрение и омраза.

— Добре, тогава да им дадем оръжията — реши Пати дьо Клам.

В същия момент Естерхази напусна мястото си и взе кутията с пистолетите.

— Избирайте вие — каза той — протягайки кутията отворена към Бернард.

— Разрешете на мен да избера заради моя приятел — намеси се нотариусът. — Имате ли нещо против?

— В никакъв случай.

— Но ако ми позволите — добави Естерхази с хитър поглед, — желал бих да отстъпите това оръжие на мене — и посочи към пистолета, от който куршумът никога не излизаше.

— Защо! — запита Натузиус объркан.

— Свикнал съм с него…

— В този случай — забеляза нотариусът, без да удостои своя бивш зет дори с поглед — като честен човек би следвало да се откажете от това оръжие. Или желаете да имате предимство над неприятеля си?

Черният майор хвърли скрит победоносен поглед към Пати дьо Клам. Този поглед казваше: „Не ти ли казах, че ще изиграя тези простаци?“

И наистина ги беше изиграл. Без да подозира нещо, Натузиус взе безвредното оръжие и след като го прегледа и го намери добре заредено, го подаде на Леон.

— Мери се точно — прошепна му той — и не прощавай на неприятеля си, защото и той навярно няма да ти прости.

Пати дьо Клам също размени набързо с Естерхази няколко думи. Нито един от авторите на тази драма не забеляза, че клоните на близкото дърво в същия момент бяха леко отстранени.

Едно слабо лице, обезобразено от тежки страдания, се показа и отправи светещите си очи, пълни с ужаса на лудостта, към граф Естерхази. Това беше женско лице, с къдрави плитки в пълно безредие.

Секундантите се отдалечиха. Те бяха гърбом към мястото, където се появи това видение.

Пати дьо Клам извади бяла кърпа и я вдигна.

— Дайте знак, господине — обърна се той към Натузиус. — Когато произнесете „три“, ще вдигна кърпата и противниците ще стрелят.

— Готови ли сте? — запита нотариусът.

— Готови — отвърнаха едновременно противниците.

В този момент жената между дърветата направи крачка напред. Покрита с дрипи, с голи и сухи ръце, протегнати напред, тя се приближи едва чуто до черния майор, който не подозираше, че се намира зад гърба му. Натузиус извика:

— Едно.

Направи малка пауза, докато противниците вдигнаха оръжията си.

— Две!

Противниците се прицелиха. Виждаше се, че и двамата бяха възбудени. Ръката на Естерхази трепереше.

— Три!

Пати дьо Клам в същия миг размаха кърпичката.

— Дяволе! Дяволе! Продадох ти душевното си спокойствие, върни ми го!

Жената в дрипи скочи с див вик и се впи в шията на черния майор. Сякаш тигрица се беше хвърлила на гърба му, за да го задуши.

Два изстрела отекнаха, без да последва никакъв ефект. От револвера на Леон излезе само дим, а оръжието на Естерхази се отклони под тежестта на лудата… Куршумът мина над главата на противника.

— Дай ми писмата! — кресна лудата. — Няма да го погубиш… ще живее… ще бъде свободен… той е бащата на детето ми… сто хиляди франка… продадена… продадена!

Обзета от ярост, жената викаше с ужасяващ глас. Същевременно тя беше стиснала гърлото на графа с ръце и впи ноктите си в кожата му. Натузиус и Пати дьо Клам се притекоха на помощ. Но преди да стигнат до него, Естерхази успя да се освободи от ръцете на побеснялата жена. Той стана по-бял от снега в краката му. За момент се вгледа в лудата като в призрак, който му се яви ненадейно. А жената започна сподавено да се смее и правейки разбъркани поклони, викна:

— Хехе! Позна ли ме, спомняш ли си за часа, когато с пари купи душевното ми спокойствие… Кажи, черни майоре, днес си без маска.

— Клаудина Лорет — измънка Естерхази.

Пати дьо Клам веднага разбра, че това ще е някаква тъмна работа между дрипавата жена и неговия приятел и реши да сложи край на тази сцена, която можеше да вземе по-сериозен характер.

Той извади бича си изпод пелерината.

— Махай се оттук! — приближи се плътно до лудата. — Изчезвай, защото ей сега ще те сгрея здравата. Лудата обърна спокойно гръб.

— Удряй, удряй — изгледа го, — заслужавам да бъда бита с.бич, защото предадох човека, когото обичах, но този тук ме изкуши, той ме подведе. — Е, черни дяволе, кажи, кажи, не е ли вярно?

— Тя е луда — разтрепера се Естерхази, — шибни я с бича, Пати, иначе не можем се отърва от нея…

Майорът вдигна ръка. Но почувства, че някой го възпира. Беше доктор Бургер.

— Лудите не трябва да се бият — гласът му прозвуча строго. — И докато съм аз тук, подобна грубост няма да допусна.

После се обърна към Клаудина.

— Нещастна жено — й каза той нежно, — коя си ти и откъде идваш! Отговори ми, ако можеш и аз ще ти помогна.

— Ето помощта. Проси и нищо повече. — Естерхази хвърли копринената си кесия в краката на лудата.

Парите се пръснаха. Клаудина Лорет викна:

— Пари! Пари! Пак искаш да ме съблазниш за някое злодеяние, адски дух! Сега бягай, бягай, нямам нужда от твоите пари! Далеко, от Унгария идвам пеша в Париж, за да поправя греха си, за да го спася, ако може още да бъде спасен!… Аз съм луда, всички така ми казват и може би е вярно, но знам добре каквото знам и виждам добре през воала на миналото… Познавам те, черни майоре, познавам те и ще те принудя да признаеш престъплението си.

И докато свидетелите на тази сцена останаха дълбоко озадачени от чудноватите думи, под които като че ли се криеше ужасна истина, докато Естерхази противно на привичката си изглеждаше напълно слисан, лудата сви юмруци и удари черния майор право в лицето.

— Ти си убиецът на Драйфус! — изпищя тя. — Бъди проклет, убиецо на Драйфус!

После побягна смеейки се злобно. Преди някой от свидетелите на тая сцена да успее да я проследи, тя се скри между дърветата. Черният майор, след като се съвзе, вдигна със светкавична бързина револвера си и го насочи по следите на жената. Но Пати дьо Клам бързо хвана ръката му:

— Полудя ли, графе? Да не би да искаш да се погубиш! Засмей се и вземи цялата тази история като случай, предизвикан от една луда.

Междувременно Натузиус и Бургер размениха поглед, разбрали се бяха без да кажат нито дума. В това време Леон Бернард остана на мястото си с ръце скръстени на гърдите.

— Да продължим — каза той.

Естерхази, извънредно доволен, че инцидентът свърши само с това, се обърна към секундантите.

— Наистина, господа — изрече с престорено спокойствие, — да се върнем към нашата работа. Не разбирам, защо би ни спрял този случай, предизвикан от една луда.

Всички заеха местата си. Естерхази вдигна револвера си, същото стори и Леон Бернард. Тогава Натузиус се изправи между двамата противници.

— Господа — заяви той, — имаме правото да претендираме след размяна на изстрелите да се разменят оръжията.