— Това е нагла лъжа!

Тези думи бяха произнесени с твърд глас от съседната маса, където стоеше русият младеж, който четеше вестник. Сега той беше оставил вестника и гледаше спокойно двамата офицери, които изненадани трепнаха.

Естерхази вдигна гордо глава и запита наострено:

— Казахте ли нещо, господине?

— Позволих си да забележа преди малко, че изрекохте една нагла лъжа, майор Естерхази.

Тези думи паднаха като бомба сред заведението пълно с хора. Всички разговори затихнаха и всички очи се отправиха към ония две маси, където избухна свадата. Младият човек скочи, но остана спокоен до стола си.

— Виждам, че желаете едно по-ясно обяснение, граф Естерхази — продължи той с глас, разбран от всички. — Готов съм да ви го дам. Току-що се похвалихте доста високо, за да ви чуе всеки, че никога не сте бил отблъскван от жена. Абстрахирайки се от обстоятелството, че подобно твърдение подчертава липса на такт и прекалена доза самохвалство, в състояние съм да ви докажа, че пуснахте невъзможна лъжа. Едно красиво и смело момиче от село ви е отблъснало енергично, когато сте се опитал да го оплетете с обвиненията си…

— Господине — избухна черният майор, — да не сте полудял? Ето моя отговор на подобно нахалство!

Той взе чашата с шампанско и я захвърли към Леон Бернард, който умело избягна удара. Чашата се блъсна в един от ъглите и падна на парчета.

— Съумяхте да счупите тази чаша — изсмя се презрително Леон, — но с правдата не бихте могъл да сторите никога същото нещо, господине. Истината ще остане и аз няма да ви хвърлям чаши в лицето, а чисто и просто ще ви кажа: Вие изложихте със своите мизерни самохвалства себе си и унизихте целия женски пол!

— Тази обида трябва да бъде измита с кръв! — кресна Естерхази червен от ярост.

Той измъкна сабята си и понечи да се нахвърли върху Леон Бернард. Но младежът остана спокоен със скръстени ръце, очаквайки противника си. Пати дьо Клам задържа разгневения майор и го принуди да постави сабята в ножницата си. Много посетители скочиха и застанаха между Леон и Естерхази.

— Успокойте се, приятелю — пошушна Пати дьо Клам на черния майор, — съществува друг по-добър начин да заставиш този безсрамник да замлъкне. Подозрителен ми се вижда този човек. Вярвам, че е купен от Матийо Драйфус, за да те компрометира публично.

— Скъпо ще ми заплати това — процеди през зъби Естерхази. — Моля те, предизвикай от моя страна този човек на дуел. Разбира се, след като се увериш, че може да му се направи тази чест.

— Този път е най-добрият, приятелю. Ти си прекрасен стрелец и аз залагам десет хиляди франка срещу сто, че ще съумееш добре да затвориш устата на наглия хлапак.

Пати дьо Клам се приближи до Леон, издекламира името си с гордост и го помоли да мине с него във вътрешната стая.

— Съм на ваше разположение, господин майор — отговори Леон спокойно и достойно.

Те се отправиха към една от отделните стаи. Пати дьо Клам влезе пръв. Но когато Бернард поиска да го последва, усети, че някой се докосна до рамото му. Той се обърна учуден. Пред него стоеше доста възрастен, елегантно облечен господин, когото той виждаше за пръв път.

— Господине мой — каза последният, — намирате се в положение, в което се нуждаете от верен приятел. Виждам, обаче, че сте сам. Предлагам услугите си да ви асистирам и ако работите стигнат до дуел, да ви служа за свидетел. Същевременно трябва да обърна вниманието ви, че имате разправия с противник, който познава само езуитския принцип: целта оправдава средствата. Бъдете внимателен и ми разрешете да направя нещо за вас. Двама души виждат по-добре от един… Аз съм нотариусът Пиер Натузиус.

— А аз се наричам Леон Бернард. Благодаря ви за предложението. Приемам го.

Двамата мъже влязоха в отделната стая. Пати дьо Клам се усмихна злобно, когато Леон му представи нотариуса като свой свидетел.

— Навярно това не е обикновен случай — каза си той. — Човекът, когото Естерхази обиди така тежко, отказвайки да изпълни обещанието, дадено на неговата дъщеря, сигурно е част от съзаклятие от по-рано. Да бъдем следователно двойно по-внимателни!

Разговорът беше къс. След като Пати дьо Клам разбра, че Леон Бернард е собственик и запасен поручик, каза:

— Ще признаете, господине, че обидата, която нанесохте на моя приятел, може да бъде измита само с кръв.

— Признавам — поклони се с достойнство Леон — и добавям, че обиждайки граф Естерхази публично, имах тъкмо това намерение.

— А! Признавате, значи, че мразите графа?

— Нещо повече, господине, ненавиждам го. Но да се върнем на въпроса.

— Щом като работите са такива, всичко е много просто — заяви доволен Пати дьо Клам. — Дуелът трябва да се състои.

— Обезателно.

— Като обиден, графът избира пистолета.

— Напълно съм съгласен.

— При размяна на изстрели, петнадесет крачки разстояние, с право да се напредне пет крачки.

— Прекрасно.

— Колкото за времето…

— Ако желаете, може да стане още сега.

— Невъзможно. Трябва да се снабдим с оръжие и да повикаме лекар.

— За доктор ще се погрижа аз — намеси се Натузиус.

— А ние ще се погрижим за оръжието — прибави Пати дьо Клам.

Натузиус сбърчи чело, но Леон избърза:

— С всичко съм съгласен. Изберете часа и мястото.

— Утре заран в шест часа в Булонския лес при ясеновата горичка.

— Прието.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви кажа довиждане. Запазването на пълна тайна без друго е от само себе си понятно.

Пати дьо Клам се поклони и напусна стаята. Той отиде в малкото кафене наблизо, където Естерхази го очакваше, за да му съобщи резултата.

— Тъй, значи, моят бивш тъст е забъркан в тая работа — възкликна черният майор през смях. — Навярно той е подтикнал този господин Бернард, за да си отмъсти. Е, добре, нека заповяда. Имам достатъчно сини зърна и за двамата. Нека видят и те, че не напразно бях считан във всички полкове за най-добрия стрелец.

После поръча шампанско. Пати дьо Клам го посъветва сериозно да се прибере вкъщи и да почине някой и друг час. Но Естерхази не искаше да знае.

— Ще пием цяла нощ — отсече той, — после ще се изкъпем и ще отидем в Булонския лес, за да изгорим кожуха на онзи господинчо. Рядко удоволствие е, приятелю, да се дава от време на време по някой добър урок на тези цивилни. На мен това ми доставя същото удоволствие, както и ловът на зайци.

Пати дьо Клам му напомни, че трябва да се снабди с револвери.

— Да, ще трябва да се отбием за малко у дома. Имам достатъчно пистолети и можеш да бъдеш уверен, приятелю, че ще съумея да си избера между тях.

Странна усмивка придружи думите му. Натузиус и Леон Бернард останаха също известно време заедно.

— Размислихте ли добре какво ще направите — запита нотариусът. — Излагате живота си на опасност.

— Не съм невръстно дете — отговори Леон, донякъде засегнат — и не желанието ми да искам дуел или пък да правя сензация, ме принудиха да предизвикам Естерхази.

Натузиус стисна горещо ръката на младежа.

— Не тълкувайте превратно думите ми — помоли той. — Представете си, че ви говори собственият ви баща, покойния Бернард. Откакто узнах как се казвате и кой сте, от този момент зная, че върша добро като ви асистирам. Бях адвокат на покойния ви баща и съм му спечелил много дела. Сега желая да бъда в помощ и на сина. Но признавам, че баща ви никога не е бил замесвай в такава компрометираща афера като вашата…

— Компрометираща афера? Така ли наричате вие един честен дуел?…

— Един честен дуел навярно не. Но кой ви каза, че ще бъде честен? Вие не знаете, не подозирате дори на какво е способен вашият противник, този Естерхази.

— Тъй ли! Какво друго би могъл да направи, освен да се цели добре?

— Лъжете се — отвърна Натузиус решително. — Естерхази е човек, който несъмнено ще постави в ход всичко възможно, за да излезе победител в този дуел, защото неговата чест също няма да му позволи да се остави да бъде победен от цивилен.