В подножието на тази планина яздеше самотен конник. Уморен и убит, конят едва се влачеше. Ездачът също — красив младеж, с малки черни мустачки — с мъка се държеше на седлото. Той носеше униформата на поручик от колониалните войски, на кобура му висеше дълга сабя, а от двете страни на седлото му се виждаха дръжките на два големи револвера. Конникът потупа окуражително коня по врата.
— Кураж, верни ми Хасане — промълви той с пресъхнали устни, — зная, че с мъка се държиш на краката си, но виж и аз страдам като теб и ти обещавам, че щом стигнем до някой извор, ти първи ще се напиеш.
Конят като че ли разбра колко добър и милостив е господарят му към него. Той наостри уши, поотърси дългата си черна грива и тръгна с ускорени крачки напред. След пет минути конникът премина хълма и пред очите му се откри прекрасната Долина на здравето. Младият офицер възкликна от радост.
— Там е жилището на пророка — провикна се той. — Стигнахме, Хасане. Африканското слънце няма повече да ни измъчва…
Конят наближи прекрасно пасбище и ездачът слезе от седлото. Хвана юздата и тръгна предпазливо по каменистия дол.
Конят се спираше от време на време и пощипваше с уста сочната трева, но това не уталожи жаждата му. Само след няколко минути, обаче, се чу ромонът на изворче. Хасан беше оставен да пие, младият офицер също уталожи жаждата си. След това остави коня на свобода и пое към жилището на пророка. Когато влезе в пещерата, той се слиса. Върху едно легло, направено от сухи треви, седеше старик, когото младият офицер на пръв поглед взе за мъртъв. Но забеляза, че две големи, блестящи очи бяха отправени към него.
Младежът се приближи почтително до Молах.
— Прославено да бъде името на Господа велики Молах! — каза той на френски. — Нека Бог продължи дните ти за доброто и ползата на човечеството!
— Благословен да бъде Аллах! — отвърна старецът. — Очаквах те, сине мой, и те познавам. Ти си Емил фон Пикардин.
— Как ме позна?
— Всеки носи душата на челото си и който го види, го познава. Бях осведомен, че ще дойдеш тук да вземеш едно писмо, което ми беше оставено за теб.
— Дай ми тогава писмото! — помоли офицерът.
— Ще го получиш. Смокинята цъфти и дава плодове три пъти през годината. Защо бързаш така със своите младежки стъпки? Много още ще пътуваш, докато си починеш. Писмото ще го имаш. Но ако желаеш да ми направиш една услуга, вземи каменната стомна под скалата, напълни я с вода и ми дай да пия. От пет дни не съм си намокрял устните.
Емил фон Пикардин незабавно отиде да изпълни желанието на пророка. Донесе му прясна вода, извади фурми и хляб от пътническата си чанта и напълни коша със собствените c провизии. После надигна стомната до устните на стареца и му даде да пие като на дете. Молах благодари с кимване и се вгледа с удоволствие в момъка.
— Така, както Аллах изпрати гарваните да посетят в пустинята пророк Илия, така ме навести и ти. Сега, обаче, седни до мене и отговаряй на въпросите ми.
Емил фон Пикардин стори каквото му бе казано.
— Ти си барон Емил фон Пикардин — започна Молах след къса пауза. — Тъй като беше обвинен, че имаш връзки с неприятелите на държавата, беше осъден преди няколко години на каторга в Каена. Не е ли така?
— Така е, велико пророче!
— На път за Каена успя да побегнеш. Оттогава остана неоткрит и всички усилия да открият следите ти бяха напразни.
— И това е вярно, благородни Молах! Старецът поглади с ръка брадата, която падаше в скута му.
— Кажи ми, обаче, Емил фон Пикардин, кое те подтикна да се върнеш преди няколко седмици в Париж и да се предадеш доброволно на властта?
Очите на младия офицер светнаха.
— Ще ти обясня, благородни Молах. Бях осъден невинно и исках да ми възвърнат честта. Намерих в Париж достатъчно доброжелатели, но за ревизиране на делото ми и за пълното ми оправдание ми поставиха едно условие.
— Какво условие?
— Не го знам още и аз. Бях изпратен при майор Пати дьо Клам. Той се държеше много тайнствено и каза, че иска да направя една услуга на отечеството…
— И не ти ли каза каква ще е тази услуга?
— Остави ме да свърша, благородни Молах. Върнаха ми чина поручик и ме повикаха на активна служба с поръчение да се боря срещу разбунтуваните бедуини. Знам, че мисията ми е опасна, знам, че е по-вероятно да падна в борбата с бедуините, отколкото да се върна победител в Париж.
Лицето на Емил се помрачи при тия думи и печална усмивка пробягна по устните му.
— Щастлив бих бил да умра на полесражението, защото никак не държа на живота си. За мен той загуби чара си, слънцето загуби светлината си…
— Обичаш и си нещастен — вметна ясновидецът, докато вдъхновените му очи гледаха изпитателно лицето на Емил.
— Да, обичам — потвърди младежът развълнуван, — и оная, на която съм отдал сърцето си, и тя ме обича. Но след моето нещастно арестуване годеницата ми беше отнета и сякаш вълните на живота я погълнаха. Търсих я, търся и сега, ще я търся през целия си живот. Но никъде, никъде не се надявам да намеря своята скъпа Павловна.
— Плодът на Цида остава кисел до четиринадесетата пълна луна. Плодът на хлебната ябълка пада узрял едва след шест години. Аллах не е разпределил еднакво цъфтенето и узряването на всички плодове. Същото е и с човешкото щастие. Твоето щастие ще дойде по-късно. Но ще го намериш тъкмо тогава, когато го смяташ, че е най-отдалечено. Павловна ще се върне отново в твоите обятия. Казвам ти това — аз виждам бъдещето!
Емил фон Пикардин целуна сухата ръка на мъдреца. Макар и да не вярваше в пророкувания, все пак беше признателен на стареца за утешителните му думи.
Известно време в пещерата цари дълбоко мълчание.
Молах тихо запита:
— Кажи ми, не ти ли поставиха и друго условие? Оправдан ли си от ония в Париж само в замяна на борбата срещу враговете на родината ти? Аз познавам добре твоите съотечественици и бих се учудил, ако те оставят да се отървеш само с това.
— Не си се излъгал, велико ясновидецо! Има още едно условие, което трябва да изпълня, но още не го знам. Майор Пати дьо Клам ми каза, че ще намеря при управителя на Тунис едно писмо, чрез което ще ми бъде указано какво да направя. Заминах веднага за Тунис, където трябваше да се представя. Управителят ме прие много любезно и ми съобщи, че ще воювам под командването на полковник Пикар. Трябваше веднага да замина за частта си. Тогава запитах управителя дали няма писмо за мен и той ми отговори, че наистина е пристигнало, но е получи нареждане да го предаде лично само на края на пустинята. Да замина и там, където пустинята достига френската територия, ще намеря Долината на здравето. В нея живеел мъдрецът Молах, един всеизвестен и почитан от всички старик, тоест вие, благородни мъдрецо. У вас трябва да намеря писмото.
Молах кимна.
— Преди три дни дойде един туземец при мен и ми предаде писмото. Той ми каза кой е човекът, който ще дойде да го вземе. Затова те познах веднага щом влезе при мен. А сега, сине мой, върви и обърни оня камък там при входа на пещерата. Под него ще намериш въпросното писмо.
Емил фон Пикардин отмести указания камък и намери запечатания плик, по който нямаше никакъв знак. После се върна в пещерата и разпечата писмото. То не беше подписано и имаше следното съдържание:
„Емил фон Пикардин!
Ако желаеш наистина да поправиш прегрешението си и да защитиш напълно честта си, ще трябва да направиш на родината си една голяма услуга. Съществува един човек, който е в съюз с ония мизерни предатели, които искат да оневинят оня тип Драйфус, бившия капитан, сега пленник на Дяволския остров и желаят да го освободят. За тая цел са създали истински съюз. Имат на разположение много пари, милиони. Със злато купуват помощта на хора енергични и с влияние. Работят с цел реабилитирането на предателя Драйфус. Онези, които осъдиха Драйфус и с това направиха на републиката огромна услуга, са застрашени от мизерна клика. Не им остава нищо друго, освен да отговорят на силата със сила, на перфидността с перфидност. Полковник Пикар, твоят върховен началник, е един от тия мизерници. И той е купен със златото на семейство Драйфус. В Париж това е известно и тъй като трябваше да се избегне едно публично дело, злодеят бе изпратен в Африка с надежда, че ще падне в борбата с бедуините, или пък ще стане жертва на треската, а в краен случай ще бъде премахнат и по друг начин.
Тия надежди до ден-днешен не се оправдаха. Проклетникът Пикар устоява на африканския климат и дори успя да излезе победител в борбата с бедуините. На всяка цена, обаче, този човек, който е едно петно за честта на френската армия, трябва да бъде премахнат.
Ти, Емил фон Пикардин, си избран да изпълниш този героичен акт. Има оръжия, които ненадейно стрелят, има патрулни постове, които чрез фалшиви тревоги карат началника да преследва мним противник. Може да се отиде на лов, от който той не се връща в лагера и се съобщава, че е бил разкъсан от лъв, а дивият звяр е отвлякъл трупа. С една дума съществуват стотици начини, чрез които мизерникът Пикар би могъл да бъде премахнат.
Пустинята е няма, тя не е обвинила още никого.
Не се двоуми дълго, Емил фон Пикардин, за да изпълниш колкото може по-скоро задачата, с която си натоварен. Наказанието, което ти е присъдено, още не е отменено, делото не е ревизирано. Всеки момент можеш да бъдеш арестуван и изпратен отново в затвора. Убий Пикар и наказанието ти ще бъде заличено, делото ще бъде ревизирано за четиридесет и осем часа.
Твоето състояние е конфискувано. Убий Пикар и то ще бъде възвърнато, а ти самият ще бъдеш произведен в чин капитан, не след дълго — и в майор.
Съмнението, което тежеше върху тебе, очерни честта ти, направи те нежелан в средите, към които принадлежиш. Убий Пикар и твоята невинност ще бъде възвестена гръмко, така че доброто общество ще те приеме отново с радост.
Сам виждаш, че щастието е в твоите ръце. Дамоклевият меч ще виси над главата ти, но ти сам би могъл да дадеш на живота си друга посока. Побързай, съобщи в най-скоро време в Париж, че Пикар не е вече между живите и щастието те очаква.
Това писмо, естествено, не може да бъде подписано, но самото обстоятелство, че бе повикан на действаща служба, а и настоящето писмо, което ти се предава чрез управителя на Тунис, означава, че искаме Пикар да изчезне в Африка.“
