— Сделка ли? — попита учуден Галицин. — Откога започнахме да правим сделки помежду си?

— Това е компенсационна сделка — засмя се чернооката жена. — Живот за живот, жертва за жертва. Ти ще ми подариш един човек, а аз ще ти дам в замяна четирима. Това безспорно е изгодна сделка за тебе и ти трябва да се съгласиш, Галицин?

— Защо говориш със загадки, Ета? — смръщи се губернаторът.

— Добре, сега ще ме разбереш. Имай добрината да седнеш тук до мен на това кресло. Имаш ли цигари?

Галицин извади сребърна табакера и я подаде на бившата си любовница. Тя взе цигара, запали я и като изпущаше весело кълба дим, започна:

— Виждаш ли, драги Галицин, от три месеца съм тук, в Каена, а пък още не съм изпълнила задачата, за която съм дошла?

— Задачата? — учуди се Галицин. — Не дойде ли като затворничка и не те ли освободих аз? Не те ли запазих от участта да бъдеш изпратена на Дяволския остров?

— Драги приятелю — отговори рускинята, като сви презрително рамене, — ти не си ме освободил, защото всъщност аз не бях затворничка. Ще ти кажа цялата истина. Неприятелите на капитан Драйфус ме изпратиха тук с поръка да го убия. За да ми се даде възможност да стъпя на Дяволския остров, ме закараха в „Сен Лазар“, откъдето с транспорт престъпници ме изпратиха тук. В действителност аз съм свободна всеки момент да се върна в Париж, при условие че съм изпълнила задачата, с която ме натовариха.

— Наистина ли тази задача се състои в това да убиеш Драйфус, а не да го освободиш? — изгледа я недоверчиво Галицин.

— Така е, както ти казвам. Изпратена съм да убия Драйфус. И сега те питам: ще ми позволиш ли под някакъв предлог да отида на Дяволския остров и да убия Драйфус и няма ли след това да ми попречиш да се върна във Франция с първия параход?

— Искаш да ме напуснеш ли? — стресна се Галицин. — Значи не може вече да се пробуди в сърцето ти предишната любов към мен…

— Аз ти простих, Галицин — отговори Ета, но да те обичам, не мога. Не искам безвъзмездно да ми предоставиш Драйфус. В замяна на него ти предлагам четирима други, на които можеш да си отмъстиш.

— За кого ти е думата?

Ета стана и се приближи до княза.

— Аз говоря — каза с глух глас тя — за каенската зазиданица, за Алиса Тери.

Галицин скочи от стола си. Той беше пребледнял, а очите му мрачно горяха. Така гледаше рускинята, като че ли искаше да я прониже с поглед.

— Ета — кресна той, — как си узнала тази тайна, която никому не съм поверявал.

Чернооката жена се изсмя иронично.

— Тази тайна скоро ще бъде известна на цяла Каена — отговори подигравателно рускинята. — Нещо повече дори, след два месеца всички парижки вестници ще печатат историята на зазиданата жена и от това, ти драги, Галицин, няма много да спечелиш.

— Дявол да те вземе! Искаш да ме издадеш. Искаш да разгласиш тайната ми в Париж.

— Аз ли?! Нямам сметка. Самата Алиса Тери ще се погрижи за това да разгласи навсякъде твоите жестокости.

— Алиса Тери ли? — каза мрачно Галицин. — Тя няма да види никога бял свят. Тя е затворничка в тайните килии.

— Ти си мислиш така! — прекъсна го Ета. — И си въобразяваш, че тя е на сигурно място, зад стената, която си накарал да издигнат, и че тя там е погребана завинаги! Ала се лъжеш, Галицин! Алиса Тери е свободна, а заедно с нея още един човек, който също беше затворен в страшното подземие.

— Невъзможно! — извика Галицин и се олюля. — Ти ме лъжеш! Алиса Тери да е избягала и то заедно с Арман Боне! Това е приказка, с която искаш да склониш да изпълня молбата ти.

— Дай ми още една цигара, Галицин! — изгледа го равнодушно Ета. — Благодаря ти! Пък ако не вярваш на моите съобщения, можем да прекъснем този разговор.

Тя отново се излегна на люлеещия се стол и пушейки затананика руска песен.

Галицин се спусна навън и извика:

— Ще разбера тази работа, веднага ще разбера дали си ме излъгала или казваш истината!

Той излезе, а Ета продължи спокойно да се люлее на стола си, да си тананика и да пуши.

След четвърт час губернаторът се върна обратно. Лицето му беше бледо и разкривено. Той изохка глухо и се отпусна на близкото кресло:

— Няма ги — прошепна той. — Избягали са и аз съм загубен. Вчера бяха там… Вчера!

— Не си загубен, Галицин, ако сключим сделката — пошепна му черната Ета. — Ти ще ми дадеш Драйфус и един параход, който веднага щом си свърша работата да ме отведе във Франция, а пък аз още днес ще ти предам твоите хора. И не само тях, ами и помощниците им, хората, които освободиха Алиса Тери и Арман Боне и се канят заедно да избягат във Франция с тях.

Губернаторът стана. Той дишаше тежко.

— Добре — процеди той. — Съгласен съм. Наистина съм длъжен да бдя над живота на Драйфус, правителството ми го е заповядало. Трябва да го пазя от зло, както и да не му дам да избяга, но аз ще го пожертвам. Смъртта му би била лесно обяснима — треската го е отнесла и толкоз! А пък ти само ми помогни да си върна Алиса Тери и Арман Боне.

— Почакай до тази вечер. Тогава ще го направя — стана решително Ета.

Тя разви пред губернатора плана си как да заловят двамата бегълци, а заедно с тях и хората, които им помогнаха да избягат. Галицин се окуражаваше все повече и повече от разказа на Ета. Той кимаше с глава в знак на съгласие и хвърляше иронични погледи към вратата на стаята, в която работеше неговият пръв секретар Либел.

Алиса Тери и Арман Боне се намираха в къщата на Либел, където предполагаха, че са на сигурно място.

След като нещастните затворници за пръв път след цяла година преспаха на меки, чисти легла и спаха толкова хубаво, че като се събудиха им се струваше, че се намират на небето, след като се нахраниха хубаво, те започнаха да се съвещават какво да направят, за да напуснат незабелязано Каена и да не попаднат отново в ръцете на губернатора.

Четиримата — Алиса Тери, Арман Боне, Херберт Франк и Либел, седяха в гостната и шепнешком обсъждаха предстоящото бягство и окончателното освобождаване. За чудене беше колко бързо се поправяха двамата нещастни затворници. Мисълта, че са свободни и може би отново ще видят родината си, беше вече сама по себе си достатъчна, за да заруменеят бузите им и да почерпят смелост и сила. Либел се беше погрижил да достави както на Алиса Тери, така и на Арман подходящо облекло, което беше купил от магазин в Каена с голяма предпазливост.

С дрехите на Арман беше лесно, той ги купи уж за себе си, понеже бяха почти еднакви на ръст и телосложение. Що се отнася до дрехите на Алиса, трябваше да разкаже на търговеца, че с идния параход очаква сестра си от Европа и тъй като е уверен, че тя не познава местния тропически климат и едва ли носи подходящо облекло, е решил предварително да й купи някои най-необходими горни и долни дрехи.

По такъв начин и тази покупка не възбуди подозрение.

— Единственият начин, по който можем да напуснем Каена — заяви Либел, когато се събраха на съвещание, — е с параход. Но трябва предварително да се откажем от намерението да избягаме с някой от редовно циркулиращите между Каена и Франция параходи, защото откакто Галицин е губернатор, колониалната полиция претърсва най-внимателно всички кораби преди тръгването. И най-малко подозрителният човек бива спиран и връщан обратно. Въпреки това има изход от положението. Аз съм страстен любител на водния спорт и най-голямото ми удоволствие е да се разхождам с яхта. Това обстоятелство ще ни улесни в най-голяма степен. Преди година си поръчах тук, в Каена, яхта, пригодна и за по-дълги пътешествия. Тя има отлични ветрила, каютата е достатъчно голяма и е толкова лека, че при най-слаб вятър може да развие висока скорост. Снабдена е също й с всички навигационни инструменти и съоръжения, необходими за по-дълго плаване. На мнение съм още тази вечер, щом се стъмни, да се качим на яхтата и да се опитаме да достигнем до най-южната част на Съединените щати, до полуостров Флорида. За необходимите провизии се погрижих още преди няколко дни. Ходя всеки ден да наглеждам яхтата си и при всяко отиване занасям храна, а също вино и коняк. Ако не ни изненада някоя буря, смятам, че пътуването ни ще мине гладко, и стигнем ли веднъж Флорида, можем да се смятаме за спасени.