Докато Матийо Драйфус изричаше тези думи, издрънча счупен прозорецът и на пода в стаята тупна едър камък. Матийо Драйфус и Херберт Франк се дръпнаха уплашено назад. Матийо поклати скръбно глава:
— Този камък е изпратен за мен. Трябваше, навярно, да ме убие! Мога да очаквам всичко от моите неприятели — те не биха се спрели, и пред убийство. Нали само по чудо се спасихме с Пикар, Зола и снаха ми от пожара в благотворителния базар…
— Но специално този камък има друго предназначение — стана от стола немският детектив. — Той е действително за вас, господин Драйфус, но само за да ви донесе тайно съобщение.
Наведе се, вдигна камъка и откачи от него писмо.
— Писмо? — подскочи Матийо. — Отворете го предпазливо!
Херберт скъса единия плик. Писмото, обаче, беше запечатано във втори плик, върху който имаше френски марки.
— Чудно — промърмори нетърпеливо Матийо, като видя това писмо. — Пристигнало е по пощата и въпреки това ми го хвърлят през прозореца, вързано за камък. Как си обяснявате това, Франк?
— Много просто, господин Драйфус — започна да обяснява детективът, който беше успял вече да разгледа плика от всички страни. — Прочетете адреса. Писмото не е адресирано до вас, а до някой си Жан Пиер Маршан, който живее във Фонтенебло. Значи, не са се осмелили да ви изпратят направо това писмо, а са избрали околен път. Сега вижте марките. Те не са обикновени френски марки, каквито се употребяват в Европейска Франция, а са марки, използвани във френските колонии. А ето тук ясно е написано: „Писмото е подадено в Каена, Френска Гвиана“.
В този момент Матийо Драйфус се спусна върху Франк и дръпна писмото от ръцете му.
— От Каена ли? — извика той с глас, издаващ дълбоко вълнение. — Това писмо, значи, съдържа известие от моя нещастен брат или, Боже мой, не смея да се надявам, не смея да го кажа, или пък това писмо ми съобщава за съдбата на балона и неговите пътници!
Ръцете му трепереха, докато разрязваше плика. Сгънатият лист хартия беше написан с енергичен, правилен почерк.
— Кой се е подписал? — попита Херберт Франк.
— Едно име, което никога не съм чувал в живота си. Някой си Либел.
— Четете де, какво ви пише тоя човек.
— Моля ви се, Франк — изрече Матийо със слаб глас, — прочетете ми вие това писмо. Премрежват ми се очите. Чувствам се толкова слаб, че трябва да седна. Съдбата ми се решава. Заклевам ви се, че ако Алиса е мъртва, ще сложа край на живота си.
— Жива е — избърза Херберт Франк, след като хвърли бегъл поглед върху писмото. — Този Либел е порядъчен човек, чуйте какво пише:
„Господине!
Пиша ви това писмо по поръчка на една нещастница. Авторът на тия редове е секретар на губернатора на Френска Гвиана.
Преди известно време на Дяволския остров слезе един балон, замаскиран с препарирани птици, с който пристигна една млада дама.
Тази странна маскировка била избрана, както впоследствие сама призна, за да може да освободи нещастния капитан Драйфус, който гине на Дяволския остров, далеч от хорски погледи.
Смелото предприятие не успя.
Един изстрел беше достатъчен, за да рани дамата, която беше подложена на разпит. Тя се назова Алиса Тери и прояви смелост и упоритост спрямо губернатора, княз Алексей Галицин, когото, както навярно ви е известно, наричат Червения Галицин.
Госпожа Тери спечели моята симпатия и възхищение и аз в един момент, когато губернаторът излезе за малко и ние останахме сами, й предложих своята помощ. Тази помощ досега се изразява само в изпълнението на обещанието да ви изпратя това писмо.
То има за цел да ви съобщи, уважаеми господин Драйфус, че Алиса Тери е заловена, арестувана и осъдена на строго наказание, както френските закони налагат на всеки, който направи опит да освободи някого от затворниците.
Като ви съобщавам това, не мога да се сдържа да не прибавя още нещо, макар че с това нарушавам служебната тайна. Алиса Тери не се намира нито в килиите на крепостта, нито в полицейския затвор на град Каена. След като престоя няколко денонощия в една подземна килия в губернаторството, тя беше откарана. Мога да ви кажа само, че е жива!
Това предположение се потвърждава и от обстоятелството, че нейните книжа продължават да се водят. Вярно е обаче, че се намират в тайната каса на губернатора, който от време на време лично вписва нещо в тях. Какво обаче, не ми е известно.
Какво е станало с нещастната млада дама, за съжаление, не мога да ви кажа. Предполагам обаче, че той е скрил нещастницата в някаква единична килия.
Ако решите, уважаеми господин Матийо Драйфус, да предприемете нещо за освобождаването на тази дама, бих ви посъветвал да изпратите тук опитен криминалист, който тайно и много предпазливо да проследи нишките на това престъпление, тъй като няма съмнение, че Алиса Тери е жертва точно на престъпление.
Ако изпратите такъв човек, дайте му седмия ред на това писмо, за да позная, че е ваш пратеник и за да мога да му помагам и услужвам, доколкото това ще ми бъде възможно при моето служебно положение.
Аз изпълних своя дълг на човещина и любов към ближния, но същевременно всецяло се предадох във вашите ръце и бих бил безвъзвратно загубен, ако това писмо попадне в чужди ръце. Не само бих се лишил от службата си, но и бих се изложил на много строго наказание! Но аз знам, че вие сте благороден човек, който няма да ми се отплати с неблагодарност.
Що се отнася до вашия нещастен, заслужаващ дълбоко съжаление брат, трябва с болка на сърце да ви съобщя, че той е изпаднал в опасно безразличие. Не би било възможно да бъде другояче при жестоките условия, в които е поставен. Той дълго време стоя в клетка, като диво животно, но сега княз Галицин измисли ново мъчение за него. Той накара да посадят пред колибата на нещастника жив плет от едно много бодливо растение, което расте из горите на Френска Гвиана, така че нещастният страдалец не ще може вече да вижда морето, към което той насочваше погледа си, за да зърне параход, който би му донесъл спасение и свобода…
Физически е много отпаднал. Върху костите му едва ли има нещо повече от кожа. Слънцето е изсушило нещастния човек до кости. Жаждата постоянно го мъчи, а водата, която му дават, е недостатъчна.
По заповед на княз Галицин му се дава непрестанно едно и също ядене, което предизвиква такова отвращение, че му се повръща само при споменаване на името му. Но въпреки това, вече няколко седмици подред го карат два пъти на ден да яде някаква риба, готвена със зехтин. Тукашният лекар, който посещава от време на време Дяволския остров, твърди, че вашият брат е здрава натура и проявява голяма съпротивителна сила както във физическо, тъй и в психическо отношение. Не знам дали правя добре, че ви пиша, но можем да се надяваме, че той ще преживее още дълги години.
Извинете, че натъжих братското ви сърце с тези печални новини, но аз предполагам, че вие желаете да чуете най-сетне истината относно състоянието на нещастния страдалец от Дяволския остров.
Това писмо изпращам на един мой роднина във Фонтенебло, с молба да ви го препрати при първа възможност. Твърде е възможно обаче, моят роднина да не намери скоро възможност да ви изпрати тайното писмо, без да излага себе си на риск.
П. S. Побързайте да спасите нещастната Алиса Тери. Би било ужасно, ако тази младост, тази хубост и благородство, станат жертва на животинската жестокост на губернатора на Френска Гвиана.
С почитание: Либел.“
Когато Херберт Франк свърши с четенето на писмото, той видя Матийо Драйфус силно разстроен.
— О, моя нещастна Алиса — изхлипа той, като кършеше ръце. — За нас се пожертва тя, заради нас си навлече нещастие. Мога ли да чакам хладнокръвно, докато каенският жесток звяр, Червения Галицин, те разкъса! О, не! Този почтен млад човек, Либел, има право. Светът не бива още веднъж да преживее мизерната комедия, един невинен да страда в Каена, без да има кой да го освободи. Аз сам ще дойда да те спася и ако не успея, поне ще отмъстя за тебе! Ако Галицин ти е отнел вече живота, той трябва да умре от моите ръце!
