— Добре! Ще я изпълня.

— Колко искате за услугата, която ще ни направите?

— Петдесет хиляди франка — отговори Московката, — толкова ми обещаха.

— Петдесет хиляди франка! — извика Пати дьо Клам. — Това е огромна сума!

— Не мисля — отвърна възбудено рускинята, — че тия пари са достатъчни, за да възнаградят опасностите, на които се излагам. Дявол да го вземе, господата ще си седят тук в Париж, пък аз ще рискувам живота си. Ще ме закарат заедно с престъпниците в Каена. Параходите, в които обикновено ги прекарват, не са най-добрите във френския флот. Ако излезе буря, параходът ще потъне с хората и мишките, а аз ще отида по дяволите преди още да съм стигнала местоназначението. Ако стигна благополучно, тогава започват пък други опасности. А убийственият климат във Френска Гвиана, а отровните изпарения от блатата, а горещите лъчи на екваториалното слънце, а треската…

— Не е толкова страшно — запъна се Пати дьо Клам. — Предателят Драйфус издържа вече толкова години в тези условия, а вашето преследване на Дяволския остров ще трае не повече от месец, ако се заловите енергично за работа.

— Може да минат и шест месеца, докато намеря удобен случай да му дам незабелязано отровата. Впрочем — продължи черната Ета, — ако господата смятат работата за лесна, нека някой от тях се заеме и да спечели петдесет хиляди франка. Аз с удоволствие ще му отстъпя.

Боазльо погледна недоволно Дьо Клам.

— Добре — отсече той, — ще ви изпратим в Каена и ще ви дадем сумата, която искате.

— Добре — отсече и Ета, — доволна съм! Кога ще трябва да отпътувам?

— Утре към полунощ ще трябва да отидете в затвора „Сен Лазар“ — обясни Боазльо. — Там ще ви приемат и ще ви настанят в една килия. На следния ден ще ви заведат на пристанището, откъдето ще отплава параходът. Разбира се, ще бъдете третирана като всички други престъпници. На особено внимание и снизходителност не можете да разчитате, тъй като никой не знае, че вие отивате доброволно, само за да услужите на една справедлива кауза. Съгласна ли сте да понесете всички неприятности, без да протестирате и без да издавате, каквото и да се случи, целта на вашето отиване там?

— Ще затварям устата си — увери го рускинята. — Би ми навредило, ако се разприказвам. Обаче имам още едно условие.

— Говорете!

— Петдесетте хиляди франка, които ми се полагат за работата, трябва да ми бъдат връчени още сега или най-късно в момента преди да постъпя в затвора.

— Съгласни сме с това условие — кимна генерал Боазльо след кратко размишление. — На кого да дадем сумата? Вие знаете, че не бива да носите никакви пари със себе си, иначе ще ги вземат при постъпването ви в затвора.

— Този господин ще ми пази парите, докато се върна. — Ета без колебание посочи стоящия до нея полковник Анри.

Лицата на всички присъстващи изразиха голямо учудване. Всички погледи се отправиха към Анри, който обаче продължаваше да стои съвсем спокойно, като че ли не ставаше дума за него.

— Така да бъде — Боазльо взе отново думата. — Значи на този човек ще платим сумата. Имате ли някакво желание или някакъв въпрос?

— Да, искам да попитам с какво ми гарантирате, че действително ще се върна в Европа, че ще ми разрешат да напусна Дяволския остров?

— Този въпрос не го разбирам — смръщи се генералът.

— Добре, ще се изразя по-точно — невъзмутимо продължи рускинята. — Да предположим, господа, че за вас ще бъде неудобно да се срещнем пак тук в Европа, че може да ви мине през ум, че като остарея, ще се разбъбря и ще издам тайната, която ни свързва. Дали няма да решите, че е по-добре черната Ета да прекара остатъка от живота си на Дяволския остров? Тъй като оттам, от ония скали, никакви оплаквания, никакви викове за помощ не могат да стигнат до културния свят, па макар правото и невинността да са толкова явни и непоклатими, както са самите скали на острова. Не съм ли права, господа?

Гробно мълчание! Никой не посмя да възрази на тези горещо изказани, верни думи.

— Тъй че, кажете ми — не спираше рускинята, — с какво ми гарантирате, че няма да ме премахнете, щом си свърша работата? Ще ми дадете ли някакво писъмце, с което да признавате, че сте ме наели да извърша това убийство? Няколко думи са достатъчни. Само не ме карайте да се осланям на честната ви дума. Когато се касае за живота и свободата, на думи не може да се вярва — тогава се искат гаранции!

— Такава гаранция няма, не можем да ви я дадем — отговори Боазльо. — Трябва да имате доверие в нас.

— Доверие ли? — изсмя се студено рускинята. — Господине, аз съм престъпница и в кръговете, в които се движа, не съществува доверие. Тази дума ми е непозната. Разбирам, че не можете да ми дадете нищо черно на бяло, така че аз сама ще трябва да се погрижа за сигурността си. И за да видите колко съм искрена с вас, господа, ще ви разкажа какво смятам да направя! Преди да отида в „Сен Лазар“, за да ме затворят и изпратят с парахода, ще предам на един от моите приятели запечатано писмо. То ще бъде шифровано и ще съдържа описанието на цялата работа, за която ме наемате. Не се плашете, че лицето, на което ще го предам, ще го отвори и прочете. То няма да знае шифъра. Но друго лице, непознато на първото, ще получи от мен шифъра и след три години, на определен ден, ще отиде при притежателя на писмото и с него заедно ще дешифрират съдържанието му. Ако дотогава не съм се завърнала от Дяволския остров, тези двамата ще разгласят за моето изчезване и за причината за изчезването ми.

Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутено. Те не очакваха толкова хитър и съобразителен ход от тази жена. Но не можеха сега, в последната минута, да се откажат от предложението си. Пати дьо Клам пак щеше да избухне, но Боазльо му хвърли успокоителен поглед.

Двамата се отдалечиха в един ъгъл.

— Дявол да го вземе, генерале — изпъшка тихо Дьо Клам. — В каква клопка влязохме с тази рускиня! Даже ако е действително искрена с нас, след три години пак сме загубени. Вие знаете много добре, че е решено да я премахнем, след като свърши работата. Черната Ета не бива Да се върне от Дяволския остров.

— Тя няма да се върне — каза Боазльо с невъзмутимо спокойствие. — Ще загине заедно с Драйфус на Дяволския остров.

— Но ония двамата — възрази Пати дьо Клам, — на които тя ще даде писмото?…

— Ще ги намерим и обезвредим. Бъдете спокоен, майор Пати дьо Клам. Това е задача, достойна за вашата проницателност и висока интелигентност.

Дьо Клам мълчаливо се поклони. Те се върнаха на местата си до масата.

— Всички колебания и недоразумения са преодолее ни — каза генералът. — Петдесет хиляди франка ще бъдат изпратени на този господин — той посочи Анри, — който ще й ги предаде, когато се върне от Френска Гвиана. Вие знаете какво да правите.

— Да, знам какво трябва да правя — каза многозначително рускинята.

— Лек път — пожела Боазльо, — а когато се върнете в Париж, ще съумеем да ви помогнем, ако ви заплашва някаква опасност. Ние сме могъщи, ръката ни се простира надалече. — Генералът направи знак и полковник Анри изведе жената, която през цялото време на преговорите беше останала с превързани очи.

Той се завърна след доста продължително време.

— Бъдете тъй добър да ме потърсите утре у дома, полковник Анри — обърна се Боазльо към него, — за да ви броя парите на рускинята. Ще имате, разбира се, добрината да ми издадете редовна разписка за тези пари.

При тези думи Пати дьо Клам сбута под масата седящия до него Естерхази.

Те разбраха, че разписката, която генералът поиска от Анри, е уловка за него.

— Закривам заседанието за днес — завърши генералът, — като ви припомням клетвата, която всички сме дали. Смърт на предателя, смърт на ония, които биха издали нашата тайна!

Хората станаха и почнаха да напускат един след друг помещението, в което се взе това страшно решение против Драйфус. Естерхази и преоблечената му любовница също си тръгнаха. Последни останаха в залата Боазльо, Пати дьо Клам и Анри. Когато видяха, че в стаята няма други, Пати дьо Клам заключи желязната врата и възбуден каза: