Матийо стори каквото му каза Соломон Дулсети, но господин Ла Бриер беше отпътувал и те бяха отведени при заместника му господин Гилберт. Той поздрави учтиво Матийо Драйфус и подофицера, а на Дулсети извика:

— Стари мошенико, какво те доведе при мене? Как си попаднал в това почтено общество? Надявам се, че не си измамил тия двама господа и те не са дошли при мен да се оплакват от теб!

— Господин Гилберт — възмути се евреинът, — днес ще се убедите, че съм най-честния човек в Париж. Открих голяма кражба, която е била извършена във Френска Гвиана. Господин подофицерът е купил пръстен, който е откраднат от една приятелка на господин Матийо Драйфус.

— Господин Матийо Драйфус, известно ли вие името на крадеца? — запита инспекторът.

— Не, затова именно и дойдохме. Господин Соломон Дулсети ми каза, че тук щял да ми разкаже подробности относно крадеца.

— Нищо по-лесно от това! Само ако господин Гилберт ни помогне — вторачи се в него Соломон.

— Това е мое задължение — кимна чиновникът. Дулсети разтърка спокойно ръце. Сега беше сигурен, че ще спечели петте хиляди франка.

— Господин Гилберт — каза Соломон, — позволете ни да разгледаме галерията на злодеите в Париж.

Гилберт размишляваше.

— Надявате се да намерите там въпросното лице ли? — попита той. — Нали казахте, че този човек се намира в Каена?

— Не гледайте това, господин Гилберт, защото един злодей може да направи пакост, а след двадесет и четири часа да офейка и след десет дни да бъде в Ню Йорк.

— Значи, допускате, че крадецът на пръстена е върлувал в Париж?

— Сега още няма да ви обясня това, което знам, нека господин подофицерът намери лика на въпросния човек и ако съмненията ми се докажат, тогава ще извикате:

„Соломон Дулсети е умен човек и е направил услуга, която не може да се заплати със злато“.

— Господин Дулсети, вярвам, че ще вземете и сребро, ако ви го дадат — рече Гилберт, като се усмихна.

Сетне той се обърна към Матийо Драйфус.

— Моля, следвайте ме!

Гилберт заведе тримата в голям салонна втория етаж, който беше добре осветен. Стените бяха разделени на разни отделения и във всяко отделение се забелязваше метална плоча с надпис.

Матийо Драйфус наблюдаваше внимателно надписите. Имаше убийци, крадци, разбивачи на каси, обикновени крадци, престъпници, нарушители на законите и морала, комарджии и грабители. Към тях се причисляваха и подпалвачи, фалшификатори и други подобни.

— Това е нашата разбойническа галерия — обясни Гилберт на Драйфус. — Всеки, който някога е сторил някое престъпление в Париж, е фотографиран тук. Да търсим сега крадеца на пръстена. Надявам се, че ще го намерим при обикновените крадци.

Когато изговори тия думи, Гилберт се беше приближил до означеното отделение и натисна една пружина. Дървеният капак се отвори. Гилберт дръпна завесата, която закриваше отделението. Матийо съзря множество фотографии, наредени в двадесет реда. Почти всеки от тия портрети беше интересен за гледане. Между тях имаше и жени, и момичета, по чертите на които човек не би допуснал, че са жрици на греха. Елегантно, просто облечени хора, господа, прилични на графове, дами, облечени в копринени дрехи и украсени със скъпоценности и украшения, но също така и одърпани фигури, които от пръв поглед издаваха какви са.

— Търсете! — предложи Гилберт на подофицера. Младият военен разгледа всеки портрет, поклати отрицателно глава и каза:

— Крадецът не се намира между тях!

— Знаех го — промърмори Дулсети.

Гилберт затвори отделението и отвори друго, но огледът му доведе до същия резултат. Подофицерът не можеше да намери лика на червенокосия Жак.

— Видяхте ли, че се излъгахте — прошепна Матийо на Соломон, който си задърпа брадата и сетне отвърна:

— Бъдете спокоен, зная къде можем да го намерим!

— Та кажете къде, защото безуспешното дирене ме ядосва.

Соломон Дулсети отиде до Гилберт.

— Моля, отворете отделението, което се намира ей там, в ъгъла!

— Глупости, там се намират престъпниците, нарушили морала.

— Опитайте!

Гилберт сви рамене, като че ли искаше да каже, че и там не ще имат успех, но отвори все пак отделението.

— Господин подофицер — извика Дулсети, — сега внимавайте! Наблюдавайте точно всеки лик и не искам да спечеля и пет франка, ако търсеният Жак не се намира тук.

Младият мъж се приближи до отвореното отделение и разгледа всеки портрет с най-голямо внимание. Тук той забеляза доста почтено общество и между тях само няколко просто облечени. Виждаше се, че повечето от тия престъпници принадлежаха към по-образованата класа. Имаше мъже, които правеха впечатление, като че ли са фотографирани за вестник, та да видят читателите някой надменен депутат, адвокат или учен мъж. Между тях имаше и свещеници, а най-много бяха старци. В това отделение на престъпници имаше и дами.

Подофицерът наблюдаваше вече три минути портретите. Внезапно той сложи пръста си върху третия портрет на втория ред. На снимката имаше един грозен човек, облечен във войнишки дрехи, а под него личеше номер 1230.

— Ето го — извика младият войник. — Този е човекът, когото намерихме безжизнен в малката лодка;— този е мъжът, който ми продаде пръстена и който сега слугува При губернатора Грефин и се именува Жак. И на смъртния си одър мога да се закълна, че е той!

Гилберт трепна, изгледа подофицера и Дулсети и възкликна:

— Но това е убиецът Равелак!

— Вярно, той е — зарадва се Соломон Дулсети. — Знаех, знаех това още преди два часа!

— Господин подофицер — каза Гилберт, — вие направихте голяма услуга на парижката криминална полиция. Равелак е един от най-опасните злодеи, които познаваме, той е осъден на смърт и в минутата, когато го отвеждаха на гилотината, сполучи да избяга. От тогава го дири навсякъде, но всичко бе безуспешно, тъй като в това време той пътувал по океана. Господин подофицер, на този, който открие този опасен злодей, са обещани гри хиляди франка като награда и ще се погрижа да ги получите.

— Какво щастие! — извика младият войник. — Какво ще рече Фифи, когато научи!…

— Какво, награда ли? — викна Соломон Дулсети. — Вие ще получите три хиляди франка, пък аз открих следите на злодея! Господин Гилберт, правдата трябва да си остане правда! Най-малко половината трябва да принадлежи на мене.

— Соломон, стойте спокойно — отговори Гилберт — и бъдете благодарен, ако ви оставим на мира!

— Аз съм честен човек. Гилберт го бутна настрана.

— Ами какво дирите всяка вечер в къщата на доктор Триколет?

Соломон Дулсети се разтрепера и побледня.

— Стомахът ме боли. Докторът ме лекува.

— Така ли? Затова ли, когато отивате при лекаря, слагате стомаха си в чувал и го занасяте нощно време тайно у дома му, за да убие бацила на стомашния катар. Приятелю, съветвам ви, оставете търговията с трупове докато е време, иначе преждевременно ще умрете.

Дулсети се поклони, за да скрие смущението си. Той не се осмеляваше вече да говори за възнаграждение, а се утешаваше с петте хиляди франка, които трябваше да му плати Матийо Драйфус. След малко Гилберт заведе тримата обратно в работната си стая, където състави протокол върху показанията на подофицера.

Часът вече беше десет вечерта, когато Матийо и придружаващите го напуснаха градоначалството. Матийо поръча на Дулсети да дойде на другия ден при него, за да му плати обещаната сума, а на подофицера благодари и му стисна сърдечно десницата. След това нае файтон и се отправи към дома си със съкрушена душа, тъй като беше уверен, че „Бригита“ е потънала, ас нея и Алиса, неговата любима Алиса.

— О! Боже! — въздъхна той. — Какво зло съм сторил, че ми отнемаш всички, които обичам. Всички, всички!

Същата вечер пристигна господин фон Ла Бриер и след като Гилберт има дълъг разговор с него, той изпрати телеграма до френския пратеник във Вашингтон, който трябваше да я препрати по най-бързия начин във Френска Гвиана, тъй като не съществуваше пряка връзка между Франция и Каена.