— Раната е незначителна — отговори младата жена. — Виж, мили, тя е почти зараснала.

— Няма нищо, милото ми гълъбче, направи ми това удоволствие и ела при Пастьор. Ти знаеш, че те е ухапал вълк и трябва да сме предпазливи.

— Добре — съгласи се Юлиана, — ще дойда, само за да те успокоя, мили.

Тя го целуна нежно и оправи тоалета си пред голямото стенно огледало, сякаш беше съвършено здрава.

Стефан едва можа да скрие своята безгранична скръб и трябваше да събере цялата си енергия, за да спре сълзите си, когато видя младата си хубава съпруга тъй весела и безгрижна, незнаеща, че може би носи в себе си зародиша на мъчителната смърт.

Княз Дубиски възлагаше всичките си надежди на великия откривател Пастьор. Този знаменит лекар, който обезсмърти името си с лекуване на бяса, трябваше да излекува и Юлиана. Само на него Стефан искаше да по-вери любимата си съпруга. Ако Пастьор би поискал един милион франка за лекуването, Стефан щеше да му ги наброи с безкрайна радост. По-добре да стане просяк, по-добре да яде само сух хляб, отколкото да изгуби най-милото си на този свят, и то по този страшен начин.

Стефан и Юлиана се отправиха с екипажа на хотела към кабинета на Пастьор. Той работеше в една голяма сграда, която направи добро впечатление на маджарския княз и на съпругата му. Коридорите на голямото здание бяха препълнени схора. И Стефан, и Юлиана едва можаха да си пробият път. Те се чудеха, че всички хора, които срещнаха по стълбите и в коридора, бяха облечени в черни дрехи и по лицата им се забелязваше дълбока печал. Когато стигнаха на първия етаж, те се спряха пред портиера, който носеше голям бастун със златна топка, покрита с траур.

— Господине — каза князът на вратаря, — искаме да видим господин професор Пастьор.

— Моля, влезте — каза портиерът, — но бързайте, защото ще закъснеете. Колата скоро ще пристигне и господин професорът ще отпътува.

Стефан се зарадва, че е дошъл навреме, за да говори с учения и дръпна Юлиана към високата двойна врата.

Младата двойка се спря учудена на прага. Намираха се в широка зала, чиито стени и таван бяха покрити с черно сукно. В средата на мрачното помещение се издигаше великолепна катафалка, а на нея се намираше ковчег, обкръжен от множество горящи свещи. В ковчега почиваше белобрад мъж. Главата му беше обвита с морав венец, а гърдите се украсяваха от лентата на почетния легион.

— Къде сме? — прошепна Стефан на съпругата си. — Сгрешили сме и влязохме в друга стая.

Князът се обърна към един господин, който стоеше близо до катафалката, съобщи му името си и после добави:

— Дойдох преди един час със съпругата си в Париж, за да искам съвет от господин професор Пастьор. Господине, моля, направете ми тази добрина и ми кажете, къде мога да се срещна са този прочут лекар.

— Ей там! — отговори запитания със скръбен глас и посочи смъртника в ковчега.

След няколко секунди мълчание непознатият продължи:

— Прочутият професор Пастьор го няма вече, вчера умря.

Тази вест порази Стефан като гръм. Лекарят, на който възлагаше всичките си надежди, единственият, който можеше да спаси най-обичната му на този свят, не съществуваше вече.

Но господинът, с който бе говорил, го утеши:

— Пастьор е мъртъв — каза той, — но създаденото от него благородно дело ще живее. Днес са назначени трима лекари, които ще управляват заведението по принципите на покойния Пастьор. Ако желаете, ще поканя един от служителите да ви заведе при новия управител.

Господинът повика един прислужник и му каза: — Заведете господина при професор доктор Бургер! Князът благодари сърдечно, остана с Юлиана още няколко минути при ковчега на умрелия и бързо последваха прислужника, който ги заведе на втория етаж. Професор доктор Хайнрих Бургер, приятелят на Матийо Драйфус, беше избран за наследник на Пастьор. Този млад учен привлече всеобщото внимание чрез превъзходните си медицински съчинения и бе назначен, въпреки германския си произход, за заместник на починалия лекар.

Доктор Бургер посрещна много любезно посетителите. Той скри вълнението си, когато научи от княза, че съпругата му е ухапана от бесен вълк и че са се появили вече първите признаци на страшната болест.

— Надявам се, че всичко ще мине без сериозни последствия — опита се да успокои той Стефан. — Но при все това госпожа княгинята ще трябва да престои няколко дена в заведението.

Очите на Юлиана се насълзиха, когато чу това, но Стефан успя да я утеши и тя послуша съвета на лекаря. Доктор Бургер определи за княгинята три стаи и ги показа на Стефан. Те бяха богато обзаведени.

Настаняването стана още същия ден след обяд. Раздялата на съпрузите беше трогателна, въпреки че на Стефан бе позволено да я посещава всеки ден. Но младата двойка предчувстваше, че й предстои страшна участ, а освен това за пръв път след женитбата си трябваше да се раздели. Съпрузите дълго се прегръщаха и целуваха. — А сега — каза Стефан, като се отправи към вратата — ще заведа момченцето при майка му. Телеграфирах вече на братовчед си майор Естерхази и го помолих да ме посети в „Грандхотел“, защото желая да ми помогне в тази деликатна работа. Графът навярно ме очаква вече в хотела и трябва да побързам. Прощавай, мила Юлиана, нека Бог те пази. Утре пак ще се видим.

Да, те ще се видят, но как! Колко е добре за нас, бедните човеци, че не можем да проникнем през тъмното було на бъдещето!

Естерхази бе доста изненадан, когато внезапно получи телеграма от братовчед си княз Стефан Дубиски, с която му се съобщаваше за пристигането на маджарския княз със съпругата си в Париж. Черният майор не обичаше този свой братовчед. Князът винаги събуждаше завистта му. Естерхази не можеше да се примири с факта, че Стефан наследи богатите владения на Дубиските и Естерхазите. Черният майор нямаше право на наследство, макар и майка му да бе същинска Естерхази. Тя прегреши преди да се венчае с френския благородни Валзин. Плод на този грях бе черният майор и като незаконно дете бе изключен от наследството на Естерхази. Френският благородник — бившият съпруг на майка му — осинови момчето и го нарече Естерхази. Другите Естерхази и сродниците им Дубиски живееха разкошно в замъците си, а незаконното дете Естерхази трябваше да се бори още от млади години за съществуването си.

Можем ли да се чудим, че черният майор гледаше с лошо око и завист на роднините си? Естерхази-Валзин трябваше да има много благороден характер, за да прости на съдбата оскърбителния удар, който тя му нанесе още при неговото раждане. Но черният майор, както знаем, не блестеше с такава добродетел, а и хранеше надежда, че рано или късно ще може да се докопа до огромните имоти на княз Дубиски. В завещанието на починалия граф Естерхази бе написано:

Този най-стар син на графиня Естерхази беше черният майор. Други преки наследници на Естерхази не съществуваха. В завещанието не бе определено, че наследникът трябва да бъде законно дете, а бе посочено само че трябва да е син на графиня Естерхази.

Черният майор се занимаваше с тези разсъждения, когато се готвеше да посети братовчеда си в „Грандхотел“.

— Да — прошепна той, — ако този Стефан беше разумен и умреше час по-скоро без мъжки наследник, то още през нощта щях да стана милионер и опасният ми авантюристичен живот щеше завинаги да свърши. Но Стефан взе млада хубава жена, която навярно ще му роди мъжки наследник, и моите надежди ще пропаднат… По дяволите, едва сега виждам, че се грижих твърде малко за тази работа. Забравих да примамя този буйнокръвен маджарин в Париж, преди още да се влюби в сегашната си жена. Тук можех да го тласна в разврат и да му разсипя здравето. Но дали е късно вече да осъществя този отличен план? Стефан е женен, да, но все пак не е сляп за красотата на други жени. Може би ще сполуча да го увлека и на дуел? Ха-ха, Стефан Дубиски, предчувствам, че си дошъл за нещастие в Париж. Струва ми се, че няма да видиш вече обичната си Красногорка.