— Не се ли сещате, генерале — запита Кавейнак, — кой може да бъде анонимният автор на писмата?

— Не подозирам никого, Ваше превъзходителство. Касае се сякаш за една рядко важна работа, тъй като се е осмелил да покани даже и вас.

— Предполагам, че не е някоя красива дама, която ни е поканила — засмя се тихо Кавейнак. — Независимо от това, генерале, че нито вие, нито аз сме подходящи хора за такива авантюри, единият от двама ни би бил излишен при пикантна любовна афера.

— Заповядайте, Ваше превъзходителство, и аз веднага ще изчезна! — подхвърли весело генерал Пелийо.

— Останете при мене, генерале, и не мърдайте! Вижте — продължи Кавейнак с променен тон, — от онази посока иде към нас мъжка фигура и предполагам, че е тайнственият непознат.

Минута по-късно към двамата офицери се приближи един човек с наметнато широко черно палто и свали учтиво шапката, която закриваше дотогава лицето му.

— Майор Естерхази! — извикаха едновременно Кавейнак и Пелийо. — Вие ли сте непознатият, който ни е определил среднощна среща?

— Господин майор — добави строго Кавейнак, — надявам се, че разкритията, които ще ни направите, са наистина много важни. В противен случай държанието ви би било неуместно!

— Ваше превъзходителство — отвърна черният майор дръзко, — или са ме излъгали, или ще бъда щастлив да мога да ви представя о-ще тази нощ доказателство, че Драйфус наистина е шпионинът, който с право е бил осъден. В едно писмо, което попадна много тайнствено върху писалището ми, ми е дадена заповед да ви заведа тридесет минути след полунощ пред къщата на номер двадесет и пет на Рю Фуршамбол и да очакваме заедно онова, което щяло да се случи.

— Номер двадесет и пет ли? — рече Пелийо. — Къщата се намира сякаш на другия край на улицата и, доколкото ми е известно, в нея живее братът на осъдения капитан, Матийо Драйфус, който е обявил жестока война на всички офицери в генералния щаб, е доказал вече враждебността си спрямо тях.

— Прав сте — рече Естерхази. — В оная сграда наистина живее Матийо Драйфус.

— Да отидем, господа — предложи Кавейнак, — още повече, че ни определиха среща пред дома на един Драйфус. Работата започва да ме интересува.

Тримата мъже минаха по Рю Фуршамбол и стигнаха пред къщата на Матийо Драйфус. Срещу нея имаше малка църква, към входа на която водеха няколко стъпала. Голямата каменна фигура на Спасителя, поставена в самото начало на стълбата, представляваше доста сигурно скривалище за Кавейнак, Пелийо и Естерхази, откъдето можеха да наблюдават всичко, без да бъдат забелязани. Плътен облак бе скрил луната, започна да вали ситен сняг и гъста мъгла закри улицата, което затрудни още повече видимостта. Кавейнак извади нетърпеливо златния си часовник, украсен с брилянти.

— Часът е дванадесет и двадесет и девет минути — рече той. — Надявам се, че не сме станали жертва на някоя глупава шега.

Внезапно от мъглата изникна тъмна фигура и застана пред тримата мъже. Пред тях стоеше висока внушителна дама, чието лице бе закрито с гъст воал.

— Господа френски офицери — обърна се тя към тях с дълбок глас, — предупреждавам ви да запазите спокойствие, каквото и да видите и да не се опитвате да пречите на онова, което ще наблюдавате, даже ако ви се вижда престъпно! Ако следвате моя съвет, ще можете да възвърнете на Франция нейното спокойствие, като представите доказателства, че Алфред Драйфус не е нищо друго, освен подъл предател, един Юда, който е изневерил на родината си!

Преди да могат да се съвземат Кавейнак и другарите му, забулената жена бе вече изчезнала.

— Мълчете! — прошепна военният министър на генерала и на майор Естерхази. — Нека видим, господа, какъв ход ще вземе тайнствената афера.

Луната бе пробила облаците и нейните лъчи падаха право върху отсрещната къща. Всички прозорци бяха тъмни и сякаш нямаше никой буден в цялото здание. Пред къщата се появиха фигурите на двама мъже. Единият бе по-стар и носеше очила, а другият бе млад и строен.

— Качи се, горе Леопард — нареди старият. — Закрепи въжената стълба, за да мога да се кача и аз.

Младият престъпник не чака да му се повтори заповедта. С ловкост, която би направила чест на акробат, той се изкатери бързо по стената, като използваше всяка издатина.

Леопарда бе стигнал прозореца на втория етаж. Той извади от пазвата си стълба от копринени въжета.

— Закачи ли стълбата? — запита го старият с очилата.

— Всичко е наред — отвърна тихо другият отгоре. — Изкачи се, шефе, и ако не си счупил главата при друг случай, то няма да я счупиш и днес.

Старият престъпник се изкачи по подвижната стълба. Те седнаха на тесния перваз на прозореца. Председателя извади от една кожена чанта предмет, приличащ на молив. Явно, това бе елмаз, какъвто употребяват стъкларите. Той очерта с него голям кръг върху прозореца, прилепи към него парче смола и лесно измъкна изрязаното парче стъкло навън.

Скритите зад Спасителя офицери доста дълго наблюдаваха действията на престъпниците. Сега обаче Естерхази извика с възмущение:

— Това е подла кражба, Ваше превъзходителство, а ни карат да наблюдаваме, без да се намесим. Да позволим ли наистина на тия престъпници да ограбят неподозиращия нищо собственик на къщата?

Кавейнак сложи успокоително ръката си върху рамото на Естерхази.

— Потиснете възмущението си — рече той. — Започнах да подозирам, че никой не желае да открадне от Матийо Драйфус пари или бижута, а че се касае за документи, които искат да му отнемат по този начин. Те извършват кражба в интерес на родината ни!

— Ваше превъзходителство, подчинявам се на вашите заповеди — примири се Естерхази и се поклони толкова дълбоко, че другият не видя ироничната усмивка, която се появи на устните му.

Междувременно Председателя бе вмъкнал сухата си ръка през кръглия отвор и бе отворил прозореца отвътре.

— Влез, Леопарде! — нареди той тихо на другаря си. — Трябва бързо и добре да работиш… Желязната каса била върху писалището… Забранили са ни да вземем каквото и да било друго, освен писмата! Жалко, къщата е доста богато обзаведена!

Двамата престъпници изчезнаха в стаята. Техните сенки се появиха върху белите завеси и по бързите им нервни движения можеше да се заключи, че работеха трескаво.

— По дяволите — прошепна Естерхази, — за честен човек е доста мъчително да наблюдава спокойно работата на двама апаши.

Кавейнак му даде знак да мълчи. След няколко минути двамата престъпници се появиха отново.

Председателя носеше в лявата си ръка малка желязна каса. Точно в този момент, обаче, когато застана върху подвижната стълба, за да слезе по несигурните й стъпала, се чуха приближаващи се мъжки стъпки откъм ъгъла на Рю Фуршамбол. Няколко секунди по-късно към къщата на Драйфус, на разстояние двадесет крачки, се приближи строен, млад и силен мъж.

Ако Кавейнак и генерал Пелийо не бяха насочили цялото си внимание върху действията на крадците, ако бяха погледнали Естерхази, щяха да се ужасят — толкова се бе разкривило и побледняло лицето на черния майор. Той с мъка успя да скрие безграничното си вълнение. Устните му се разтвориха и изпод черните мустаци прозвучаха следните думи:

— По дяволите, това е полковник Пикар!

Да, мъжът бе наистина смелият защитник на невинността на Драйфус, храбрият помощник на Зола, офицерът Пикар, неприятелят на целия генерален щаб, към който се числеше все още, макар че се опитваха да го изгонят… Пикар спря като вкаменен, когато съзря двамата мъже и подвижната стълба, стигаща до уличната настилка. Той размисли само миг. После решително извади револвера си и го насочи към гърдите на човека, който държеше малката желязна каса.

— Крадци! — извика той високо. — Няма да избягате заедно с откраднатото!

Револверът му изгърмя. В този момент обаче една черна фигура се хвърли ловко върху полковника. Силен удар накара Пикар да се залюлее и в този момент оръжието отново силно изгърмя. Но куршумът не можа да улучи целта. Той разби уличния фенер и стъклото му се разлетя с трясък.