Нещастникът стана и пристъпи. Трябваше да се промуши през тесния прозорец, което не бе така лесно, както изглеждаше. Без да обръща внимание, че кожата на тялото му се нарани, той се мъчеше с всичка сила, но така и не успя да се провре през тесния прозорец. Запъхтя се, от челото му течеше пот като порой.

Нещо се раздвижи в килията му. Капитанът нищо не чуваше, той не обръщаше внимание на това. На тавана камъните се раздвижиха, една невидима сила ги отстраняваше. Отвори се дупка и една въжеобразно навита черга се показа. Червенокосият затворник се спусна във въздуха. Той се огледа из килията с малките си подли очи и после…

Равелак изрева диво като хиена, която бе подушила трупа на мъртвия в гроба сутринта, а вечерта го бе намерила празен. Той приклекна и в миг се нахвърли като див звяр върху жертвата си.

Равелак впи дълбоко в бедрата на капитана ноктите си и силно го дръпна в тъмницата точно когато Драйфус бе успял да провре една част от тялото си през прозореца. Неподготвен за това нападение, капитанът падна на пода.

Последва див рев и Равелак коленичи до жертвата си.

— Познаваш ли ме, капитан Драйфус? — изръмжа той дрезгаво и от устата му потекоха лиги. — Спомняш ли си за онзи, когото би с шашката си, защото се бе осмелил да целуне твоята държанка! Ха-ха, днес ти отнемаш нещо повече — свободата, господин капитан, ще ти открадна свободата! Ти ще останеш тук, а аз ще се спася.

Драйфус гледаше обезумял животинското лице на убиеца, чиито ръце стискаха гърлото му. Дали адът и злите духове се бяха съюзили срещу нещастника? Трябваше ли всичките ужаси на миналото и настоящето да го сполетят?

— Равелак — изпъшка капитанът, — моят ординарец Равелак!

— Мълчи, кучи офицер — изкряска червенокосият и удари с юмрук нещастника в лицето. — Не ме наричай ординарец, защото в затвора няма господари и слуги, тука има само престъпници и аз, Равелак, убиецът, не съм по-лош от тебе.

Той измъчваше жертвата си безмилостно.

— Обаче между двама ни има все пак разлика — продължи червенокосият звяр, като се усмихна сатанински, — аз ще бъда свободен след няколко минути, а ти, желая ти от сърце, ще останеш в мъртвешката килия и ще бъдеш другар на плъховете и на зверчетата. Ще поздравя красивата Клаудина, като се освободя и тя ще трябва да си избере — мене или моя нож?

Драйфус не чуваше неговите псувни и закани. Бедният бе изгубил съзнание под ударите на червенокосия насилник. Равелак стана, отиде към леглото на капитана, взе чаршафа, разкъса го на тесни парчета и с тях завърза ръцете и краката му. После ритна жертвата си и се мушна лесно през прозореца.

Убиецът се хвърли в развълнуваните вълни на реката. Тялото му потъна във водата, но след миг се появи на повърхността. Престъпникът заплува.

През това време лодката се отправи към средата на реката и побърза към борещия се с вълните човек.

Зачу се подсвиркване. Радостен вик изскочи от гърдите на Равелак.

— Ти ли си, Мъртвешка главо?

— Да, аз съм — отвърна един глас, като че идеше от тръба, — чакам те с лодка. Бързай да ни настигнеш, че стражата ни забеляза. По дяволите, стрелят вече!

Гръм прониза тъмнината и куршумът падна във водата близо до Равелак. Беглецът ускори плуването, за да настигне лодката. Силите му отслабваха, ръцете му все по-слабо пореха вълните, четинестата му брада потъваше все по-дълбоко под повърхността на водата.

Стражата не преставаше да стреля след беглеца.

Лодката също бе в опасност. Мъртвешката глава и Помпадура бяха принудени да легнат на дъното, за да се запазят от куршумите.

Равелак употреби последните си сили и най-после стигна до лодката, протегна ръце и се хвана за борда й. Изведнъж един куршум изсвистя и се заби в дясното рамо на беглеца.

Равелак изрева, изпусна се от лодката и падна във водата, която се оцвети от кръвта му. Мъртвешката глава се спусна, хвана бързо ранения и го изтегли в лодката. После хвана греблата и каза на жена си да направи същото. Лодката зацепи вълните на нощната река.

Куршумите падаха като град край бегълците.

— Ако ти е мил животът, греби по-бързо — каза престъпникът на жена си.

— Това животно Равелак не заслужава да се излагаме на такава опасност — отвърна сърдито Помпадура; беглецът лежеше като мъртъв в лодката, очите му бяха изпъкнали, отвратителната му уста бе отворена, а червените му коси бяха настръхнали като глиганска четина.

— Няма нищо — отвърна Мъртвешката глава, — важното е, че човекът е жив.

Лодката стигна до отсрещния бряг. Мъртвешката глава натовари ранения на гърба си и с жена си се запътиха към близкия храсталак.

Един покрит файтон ги чакаше. Те се качиха и конете препуснаха.

Убиецът Равелак беше освободен!

В същото време, когато изгърмяха пушките от покрива на затвора, граф Естерхази пристигна в двора на същото здание. Черният майор бе посетил затвора вече два пъти, за да се наслаждава на мъките на жертвата си. Той чу гърмежите и много се уплаши. Побледня и изтича като луд към стълбите, които водеха към жилището на надзирателя.

Графът затропа с юмруци по вратата.

— Отворете — извика той, — отворете, в противен случай ще разбия вратата! Не чувате ли, че някой затворник е избягал?

Вратата се отвори.

Майор Форцинети с наметната дреха застана пред черния майор. Добрият чиновник също се бе събудил от гърмежите. Той наметна бързо дрехата си, взе ключовете и излезе навън.

— Майор. Форцинети — извика Естерхази, — ако капитан Драйфус е избягал, вие ще отговаряте с главата си.

Надзирателят изгледа черния майор с презрение.

— Ако е станало това — каза той гордо, — аз ще отговарям пред началника си, а не пред вас, който можете по-скоро да бъдете мой ученик.

— Извинете — каза черният майор. — Аз отговарям с честта си за затворника и ако той е избягал, ще пострадам.

— Не вярвам капитанът да е избягал.

Казвайки това, Форцинети се запъти към двора, където се бяха събрали надзирателите и войниците, които бяха караул.

Форцинети разпореди да се претърси, околността на затвора. После надзирателят повика сержант Жирардин и му заповяда да донесе един фенер.

Форцинети и Естерхази се запътиха тичешком към подземието на затвора. Те отвориха желязната врата и се спуснаха по стълбите. Естерхази пръв стигна в мъртвешката килия. Кръвожадните му очи светнаха в тъмнината.

— Драйфус е избягал — извика той и скръцна със зъби, — знаех си аз, че ще изтърват кучето!

— Лъжете се, господине — каза Форцинети високо, — капитан Драйфус лежи там на пода!

— Затворникът е вързан и окървавен — зачуди се Естерхази. — Каква комедия се е разиграла тук, какво е станало?

Сержант Жирардин вдигна фенера и посочи с ръка към тавана на килията.

Форцинети само извика:

— Равелак!

Те вдигнаха Драйфус от пода и го сложиха на леглото. Жирардин развърза ръцете и краката, а старият майор избърса кръвта от лицето му.

— Работата е проста и ясна — обясни Форцинети на черния майор. — Някоя дълга ръка е приготвила плана за бягство на Равелак. Това показва дупката на тавана. Обитателят на тази килия е бил пречка за Равелак и той дебнешком е нападнал капитана и му е вързал ръцете и краката. Така мисля и вярвам, че не се мамя. Капитан Драйфус е станал жертва на престъпника, той не е виновен в нищо.

— Въпреки това, аз ще съобщя още днес случката на военния министър — каза черният майор сърдито, — и ако негово превъзходителство послуша съвета ми, шпионинът Драйфус трябва още утре да се окове във вериги.

— Дано военният министър не послуша подлите ви съвети — каза Форцинети и се отдръпна с презрение от коварния граф.

Черният майор имаше защо да тържествува — военният министър на Френската република послуша срамните му съвети. На другата сутрин един ковач дойде в затвора при капитана и окова лявата му ръка с дълъг синджир, а другия му край прикрепи към желязна халка, зазидана в стената на килията. Сега капитан Драйфус не бе само жив заровен, а бе и окован в тежки вериги!