— Защото годеницата ми е от прост произход ли?

— Това не е толкова страшно, понеже има вече много офицери от аристократични родове, които са били заставени да вкусят от киселата ябълка, като се оженят за гражданки, с чиито богатства да разполагат. Но ти, приятелю, вземаш зестра, спечелена но най-долен начин.

Естерхази скочи от мястото си.

— Обиждаш бъдещия ми тъст — извика той с несигурен глас. — Господинът е нотариус и е спечелил своя имот с дългогодишен честен труд.

— С честен труд казваш? — продължи Пати дьо Клам, — Хората знаят миналото на господин Натузиус. Той е един от най-безсъвестните нотариуси в Париж. В неговото богатство имат дял всички престъпници във Франция и беше готов да ги защитава, макар и вината им да бе ясна като бял ден. Сам той е бил много пъти съден за разни злоупотреби, но винаги се е изплъзвал като хлъзгава змиорка.

Черният майор въздъхна дълбоко и се отпусна на стола си. Пати дьо Клам сложи съчувствено ръка на рамото му.

— Аз съм ти най-искрен приятел — промълви той — и затова ти говоря откровено. Другите мълчат или клюкарстват зад гърба ти, но аз знам от най-сигурно място, че военният министър е недоволен от твоя годеж.

Главата на черния майор клюмна унило. Думите на другаря му падаха като удари. Те му доказаха това, от което той отдавна се боеше.

— Погледни ме, Естерхази — прошепна му Пати дьо Клам, — искам да говоря с тебе открито. Дошъл съм по заповед на военния Министър. Ти знаеш, че той има за какво да те подкрепя и дори да те защитава. Отначало ти набави доказателства против Драйфус. Оттогава ти е задължен. Всички ние, които имаме дял в изгонването на Драйфус от генералния щаб и премахването му от нашия път, всички ние трябва да вървим дружно един до друг и да внимаваме да не би някой от нас да издаде нещо, от което могат да се възползват нашите врагове.

— Мислиш ли, че моят годеж може да попречи на нещо? — попита замислено и тихо графът.

— Той много ще ти напакости и ще ти попречи на кариерата.

— Дявол го взел, но какво да сторя сега?

— Влюбен ли си в годеницата си?

— Не, съвсем не!

— Скъсай тогава отношенията с дъщерята на Натузиус.

Няколко минути Естерхази мълча и после замислено добави:

— Ще размисля. Работата не е тъй проста. Натузиус е опасен човек, а в очите на неговата дъщеря прочетох нещо, което ме смущава.

— Какво именно?

— Една непримирима омраза при всяко оскърбление.

— Нищо! — повдигна дръзко рамене Пати дьо Клам. — От това не бива да ти побелява косата. С бащата и с дъщерята ще свършим много лесно, ако упорстват. Спомни си за Драйфус. И той беше упорит, но…

Пати дьо Клам, който изговори съвсем тихо последните думи, не довърши мисълта си. Той стисна ръката на черния майор и излезе от стаята толкова безшумно, като че наистина притежаваше Мефистофеловото изкуство да влиза и излиза невидим.

Естерхази не каза цялата истина на приятеля си. Той скри главната причина, която му пречеше да развали годежа с дъщерята на нотариуса, а именно, че бе получил от Натузиус сто хиляди франка, които не можеше да върне. Как можеше да намери сто хиляди франка, без да попадне в ръцете на лихварите, а пък и дали въобще ще се съгласят да му заемат такава голяма сума?

Черният майор ставаше все по-отчаян. Той беше гневен, ръмжеше като звяр, който не може да счупи клетката си. Ставаше му все по-ясно, че бе прибързал с годежа си. Освен това виждаше, че ще бъде зле за него, ако предизвика ненавистта на Натузиус и неговата дъщеря. Страхуваше се от тези хора, те бяха първите, които го накараха да се уплаши. Обаче пък само те засега се отнасяха с любов и доброта към него.

Целият ден графът остана у дома. Той не хапна нищо, само пушеше цигара след цигара и изпи няколко бутилки силно вино, което го възбуди още повече. Към пет часа Естерхази си спомни, че е време да отиде в дома на годеницата си, винаги го чакаха там за закуска в шест.

Черният майор искаше да позвъни да му приготвят дрехите, когато Баптист влезе и съобщи, че една жена с воал желае да говори с него. Естерхази стана сърдито, защото знаеше коя може да е тази дама. Но надви гнева си и заповяда да я пуснат.

Преди още да махне воала си, той извика сърдито:

— Ти ли си, Помпадура? Как си позволяваш да ме търсиш у дома ми. Това е против нашите условия.

Обезобразената махна бавно гъстия воал, който покриваше лицето й. Тя застана гордо пред черния майор и го изгледа с поглед, пред който той неволно трябваше да отстъпи.

— Дойдох да ти честитя годежа — каза тя с дрезгав глас. — Новината, която-научих от вестниците, много ме изненада. Ти си спомняш добре, че ми се закле, когато те преоблякох за път, че заминаваш за Андора, при умиращата си майка, а не при друга жена.

— Бях в Андора…

— Това не е истина. Бил си в Брюксел.

Графът се отдръпна учуден от любовницата си. Най-много го безпокоеше това, че Обезобразената знаеше за пътуването му в Брюксел.

— Да, неверни ми приятелю, ти си бил в Брюксел — продължи тя с тон на съдебен следовател. — И за да се увериш, че зная всичко, ще ти кажа какво си правил, даже и къде си живял.

Графът се втренчи страхливо в жената, която в тази минута му приличаше на демон.

— Ти си бил в Брюксел в дома на певицата Нинон дьо Клер — изгледа го насмешливо Помпадура.

Черният майор не можеше да проговори дума. Той подпря глава на двете си ръце.

— Отнесъл си някакви планове в Брюксел — продължи неумолимата жена. — Четири важни плана, които си искал да продадеш за голяма сума.

— Мълчи! Искаш да ме погубиш ли?

Графът се втурна като побъркан към вратата, отвори я, за да се увери, че Баптист не е чул това тъй важно обвинение.

Навън нямаше никой и той затвори успокоен, като се обърна към любовницата си.

— Моля ти се — изрече й с болка, — никога не говори вече за това, което каза преди малко. Ако някога си ме обичала и ако още ме обичаш, замълчи като гроб.

— Аз зная и нещо повече — не спираше Помпадура, но вече тихо и предпазливо. — Онези скъпоценни книжа са ги откраднали от тебе и друг, а не ти, е получил за тях четиристотин хиляди франка.

Учудването на Естерхази ставаше все по-голямо.

— Как си могла да узнаеш тази тайна? Трябва да призная, че за пръв път в живота си съм изправен пред неразгадаема гатанка.

— Тя ще бъде разгадана много лесно, като разкрия на други лица пътуването ти до Брюксел.

— Искаш да ме издадеш? — промълви черният майор смъртно уплашен. — Ти да ме издадеш, ти, в която имах доверие, че си ми вярна и предана.

Помпадура изкриви презрително устни.

— Говориш ми за работи, които отдавна вече са свършени — изгледа го тя гордо и презрително. — Ти ми изневери и аз ще ти отвърна със същото.

— Аз ли ти изневерих?

— Не си ли обрекъл на друга сърцето си? — запита тъжно Обезобразената. — Наистина, не само те обичах, но ти се прекланях и даже те обожавах. Моята красота е мъртва. Ножът на Мъртвешката глава я уби и ти се отказа от мен. Сега ще се жениш за друга. Кажи ми, не съм ли в правото си да ти отмъстя по най-жесток начин?

— Ах, този нещастен годеж ме съсипва — простена Естерхази. — Ала, кълна ти се, Помпадура, че аз не обичам това момиче. С нея ме сближи случаят. Зная, че ще бъда нещастен с този брак и сто пъти се разкайвам, че направих тази сделка.

— Сделка ли казваш?

— Да, това е единственият точен израз за отношението ми към нея. Помпадура, говоря ти самата истина, аз се продадох, защото бях пропаднал. Нужни ми бяха пари — иначе ме застрашаваше най-голям позор и ей Богу, казвам ти, че ако имах сто хиляди франка, бих се освободил от задълженията си и бих върнал годежа. Помпадура хвана ръката му и го притисна към себе си.

— Сто хиляди франка?

— Такава сума ми брои Натузиус като аванс срещу зестрата и аз платих с нея дълговете си.

— И нищо повече ли?

— Честно слово, нищо повече!

— Ако върнеш тези пари на нотариуса, би ли развалил годежа?