Неочаквано пеперудата изостави монаха и изчезна сред маските. Той седна на една скамейка, за да си почине, но не остана дълго сам. До него се приближи една маймуна. Изглежда, хитрото животно бе харесало мълчаливия духовник. То ту го заобикаляше на четири крака, ту като пълзеше, галеше бялото му расо и най-после го прегърна.

Очевидно маймуната дотегна скоро на монаха и той скочи, скръсти ръце на гърдите си и изчезна в стая, която се намираше на срещуположната страна на залата. Маймуната се изправи, отиде в един ъгъл, където нямаше никой освен нея, и махна за миг маската, която й пречеше при дишането. Показа се бледото лице на Матийо Драйфус.

— Този монах е граф Естерхази — пошепна той. — Проследих го тази сутрин, когато наметнат с пелерината влезе в къщата на Нинон дьо Клер. Тази вечер също го видях с хубавата пеперуда да излизат от вилата, облечен в бяло расо. Не трябва да го изпускам от погледа си, тъй като едва ли е дошъл тук за развлечение. Човек като него не пътува от Париж до Брюксел за тамян, а за да извърши пак някоя подлост спрямо мене и моята фамилия и против Франция. Мисли му, черни майоре! Днес съм по следите ти и не ще ми избягаш!

Матийо чу зад себе си шумоленето на дрехи и бе принуден да си сложи маската. Край него минаха пеперудата и монахът.

Маймуната се хвърли на земята и запълзя подир двойката. След минута видя, че напуснаха балната зала и се отправиха по коридора, който водеше към ложите. Спряха пред седмата ложа. Пеперудата похлопа три пъти на вратата.

— Кой е? — запита мъжки глас отвътре. Нинон дьо Клер отговори предпазливо:

— Един монах от Париж.

— С кого желае да говори? — запита мъжът.

— Със звънаря от Страсбург!

— Колко часа бие часовникът на кулата в Страсбург?

— Среднощ за Франция!

Вратата на ложата се отвори. Певицата и нейният спътник влязоха.

Матийо Драйфус, който се бе скрил зад един стълб и чу разменените пароли, остана като вцепенен на мястото си. В главата му забушуваха догадки, които страшно го развълнуваха. Дали зад тази врата не се извършва онова престъпление, за което осъдиха невинния му брат? Не беше ли този истинският предател на Франция? Можеше ли той да го разобличи?

Тази мисъл даде на Матийо невероятна сила. Надясно от стълба, зад който беше скрит, се намираше тясна стълбичка, която водеше до едно по-високо място, разделено също на ложи. Той избра ложата, която беше над тази, в която пеперудата и монахът влязоха. За щастие, тя беше празна. Матийо Драйфус влезе предпазливо и погледна през оградата. Кадифените завеси на долната ложа бяха спуснати.

Матийо трябваше да си послужи с ловкостта на избраната от него маска. Той се метна през оградата на ложата и се спусна толкова надолу, че увисна над другата, ложа.

Един широк стълб, над който беше построено малкото помещение, му даваше възможност да се закрепи и да опре голямата си безформена глава до завесата.

Тъй като маската имаше оставени дупки за нос, за уста и уши, той можеше да чуе целия разговор.

В залата видяха маймуната и се чудеха на смешното й положение и на голямата й сръчност, но никому не дойде наум да й попречи или пък да предупреди намиращите се в ложата.

Когато чу какво се говори вътре, кръвта на Матийо замръзна в жилите му. Въпреки че не можеше да види лицата, които говореха, той научи достатъчно, за да си обясни всичко. Тук, сред тържествения бал, под звуците на музиката, се извършваше едно позорно предателство на един велик, но нещастен народ.

— У вас ли са документите, за които твърдите, че са толкова ценни? — запита един глас на лош френски език.

— Монахът ги носи в пазвата си — отговори Нинон дьо Клер.

После се чу как се разгърнаха някакви документи.

— Това са плановете на четирите най-важни укрепления на Франция — каза един глас и Матийо Драйфус позна Естерхази, макар и да се опитваше да си измени гласа.

Изглежда, че преглеждаха плановете.

— Плановете са доста ценни — каза чужденецът — и верни, тъй като имат тайния знак на френския генерален щаб. Вие искате четиристотин хиляди, нали?

— Не по-малко и то във френски банкноти!

— Вземете този пакет, в него се намират четиристотин хиляди. Желаете ли да ги проверите?

За миг всичко утихна и Матийо ясно чу шума от броенето на пари.

— Добре, господине, всичко е уредено — каза чужденецът хладнокръвно.

В същия миг вратата на ложата се отвори и трите лица, които извършиха предателството, излязоха. Матийо се прехвърли през оградата и слезе бързо по стълбите, обхванат от желанието да хване подлия монах и да го демаскира. Но той закъсня. Ложата беше празна, пеперудата и нейният спътник бяха изхвръкнали. Но не беше възможно да са напуснали залата.

Матийо-се втурна да ги търси, но напразно. Неочаквано чу силен смях в един от бюфетите. Драйфус се приближи до полуотворената врата. Там видя Нинон дьо Клер и монаха, седнали до една мраморна маса. Кавалерът наливаше шампанско в чашите. Матийо Драйфус се оттегли настрана. Тримата тайни агенти, които бяха дадени на разположение на Матийо от брюкселското градоначалство, бяха подръка, маскирани с червени домина.

— Господа, следвайте ме — пошепна им Матийо. — На моя отговорност арестувайте този, когото ще ви покажа и френското правителство ще ви бъде благодарно и ще ви възнагради добре.

Агентите последваха Матийо. Братът на невинно осъдения капитан едва скриваше радостта си.

— Дойде най-после часът на отмъщението. Най-после ще мога да махна маската на граф Естерхази, смъртния ми враг и предател на Франция.

Матийо и агентите се приближиха бавно до вратата.

— Господа, в името на Франция — извика Матийо, като посочи към духовника, — приятелска държава на Белгия, заповядвам да арестувате този мъж и да го предадете на Франция!

Чу се силен вик. Нинон дьо Клер се втурна към отворения прозорец и изчезна, като че наистина можеше да лети.

Оказа се, че тя е слязла на земята много лесно. До прозореца имаше стълба, която водеше в една съседна къща и понеже Нинон дьо Клер биваше всеки ден в това здание, познаваше всичко. Монахът беше чул вика на приятелката си и се бе втурнал след нея, обаче един от агентите сложи ръка на рамото му.

— Какво искате от мен? — извика нападнатият с развълнуван глас. — Аз не съм този, за когото ме вземате!

— Граф Естерхази, не се мъчете да се скриете.

— Лъжете се, ако мислите, че пред вас се намира граф Естерхази.

— Пред нас се намира предателят на Франция, у когото има четиристотин хиляди франка, които преди малко получи за предателство на отечеството си. Свалете маската, черни майоре, дошъл е часът на отмъщението!

Казвайки това, Матийо скъса маската на духовника, но се отдръпна и извика, като че виждаше някакво видение.

Пред него стоеше не граф Естерхази, а Марсел Бернард, преследваният разбойник.

— Пощадете ме, Матийо Драйфус! — шепнеше Марсел на учудения. — Спомнете си за стария ми баща!

— Вашият баща е мъртъв — отговори студено Матийо. — Погребаха го преди три дни. Честният старец не можа да понесе срама на такова долно разорение, в което го тласнахте вие.

Глухо стенание излезе от гърдите на Марсел.

— Претърсете го — заповяда Матийо на агентите. — У него ще намерите четиристотин хиляди франка.

Въпреки претърсването на арестувания обаче нищо не намериха у него. Отдавна Нинон дьо Клер ги беше отнесла със себе си.

— Този мъж се казва Марсел Бернард — каза Матийо Драйфус въпреки умолителните погледи на арестувания. — Той е престъпникът, когото Париж търси навсякъде и вие трябва да го предадете. Аз ще ви придружа и щом го затворим, ще отидем веднага в къщата на Нинон дьо Клер, тя е негова съучастничка.

Балът в операта беше свършил. Последните гости напуснаха сградата и лампите угаснаха. Само един монах стоеше в коридора. Това беше граф Естерхази, който си бе махнал маската и на бледото му лице се изписваше злоба и негодувание.

— Змията Нинон дьо Клер ме е измамила — извика той. — Откакто ме остави на бала сам, не се е показала повече. Това значи нещо. Боя се да не ми е отнела печалбата. Ала как? По какъв начин го е направила? — продължаваше той да говори на себе си. — Не нося ли плановете до гърдите си? Чувствам, че притежавам скъпоценното съкровище. Не е възможно да е взела парите, без да предаде документите.