Бийч ги изчака, за да се увери, че колата няма да пострада от пламъка, тъй като му беше наредено да я остави непокътната и затова бе твърдо решил да избегне и най-малката драскотина върху бронята. Когато ченгетата наближиха достатъчно, той рязко натисна звънеца. „Сбогом, приятелчета“, рече си Бийч и не само се изкикоти, но чак подвикна от възторг. Мракът се озари от плътен зелен пламък, който обхвана двамата полицаи и ги погълна за частица от секундата. Отвътре проблеснаха няколко жълтеникави искри, навярно някой от ченгетата бе натиснал машинално спусъка на пистолета си.

Във въздуха миришеше на топящи се трансформатори, дори един от тях гръмна сред облак искри, част от които опариха ръката на Бийч. Зеленият пламък, излизащ от металната тръба трепна, после спря. Полицаите бяха изчезнали. Почти…

Бийч бързо скочи на земята и започна да оглежда мястото. Това бе второстепенен път и едва ли някой би тръгнал към Дери толкова късно, но все пак знае ли човек…

На шосето се търкаляше димяща обувка. Той се наведе и я вдигна, ала едва не я изпусна. Стори му се много тежка, но като я погледна отвътре, веднага разбра причината. Там още си стоеше парче крак с чорап.

Бийч взе обувката и я отнесе в кабината на камионетката. Като се прибереше в града, щеше да се отърве от нея. Нямаше смисъл да я заравя. В Хейвън разполагаха с далеч по-ефикасни средства за премахване на неща. „Ако мафията знаеше с какви работи се занимаваме в града на янките, сигурно веднага щяха да поискат да си купят лиценз от нас“, рече си той и пак се изкиска.

После измъкна ръждясалите шплинтове от задния капак на каросерията, отвори го и се пресегна към найлоновия чувал с трупа на елена. Интересно чия беше тази идея? На стария Дейв? Все едно, вече нямаше никакво значение. От известно време в Хейвън всички идеи бяха общи.

Чувалът се оказа тежък и неудобен за вдигане, затова Бийч сграбчи задните крака на елена и започна да го издърпва. След малко чувалът глухо тупна на асфалта. Бийч отново се огледа за фарове на приближаваща кола, не забеляза нищо подозрително и със сумтене започна да измъква трупа от найлона. Еленът бе старателно изкормен и изчистен. Той го обхвана с две ръце и го вдигна. Месото на врата му се прорязваше от жили, дебели като кабели, а одраните устни оголваха венци без нито един зъб. Главата на елена с полунаболи рога висеше безжизнено под дясната мишница на Бийч. Мътните му невиждащи очи бяха вперени в нощта.

Бийч пристъпи няколко крачки и захвърли трупа в крайпътната канавка, после се върна и прибра чувала в кабината на камионетката. Би предпочел да го остави отзад в каросерията, защото вонеше неприятно, но от движението можеше да изпадне и някой да го намери. След това заобиколи от другата страна при волана, като пътем подръпна с погнуса окървавената си риза, за да не се допира до тялото му. Щом се прибереше, щеше да я свали и да облече друга.

Влезе в кабината и запали двигателя. Даде заден ход и обърна в посока към Хейвън, после поспря за миг да огледа отново мястото и да се увери, че сцената е подредена както трябва, за да внуши необходимите изводи и си рече, че всичко е наред. Непредубеденият наблюдател щеше да види празен полицейски автомобил, спрял насред пътя със следи от гуми по асфалта. Двигателят му не работи, но бурканите продължават да се въртят. Наблизо в канавката се търкаля изкормен труп на елен. Него просто няма как да не го забележат, особено през юли.

А дали нещо в тази версия сочеше към Хейвън?

Не. Според Бийч нямаше какво. Тук се разказваше за двама полицаи на път към управлението след оглед на местопроизшествие с една жертва, които случайно попадат на бракониери, току-що убили елен. А после какво е станало с ченгетата? Ами че нали тъкмо в това е въпросът! Пък с течение на времето евентуалните отговори щяха да звучат все по-зловещо и версията, че бракониерите са ги ликвидирали и заровили някъде в гората би се налагала от само себе си. Нищо общо с Хейвън, нали? Бийч бе абсолютно убеден, че никой не би съумял да свърже двете събития едно с друго.

В огледалото за обратно виждане той видя, че отзад се задават фарове на кола, затова включи на скорост и внимателно заобиколи автомобила на ченгетата. Бурканите за миг го окъпаха с пулсираща синя светлина, после потънаха в мрака. Бийч погледна седалката до себе си и очите му пробягаха по типовата черна обувка и стърчащия от нея тъмносин служебен чорап като опашка на детско хвърчило. Отново го напуши смях. „Обзалагам се, господинчо, че когато тази сутрин си нахлузвал тъпата си обувка, изобщо не си предполагал, какво ще й се случи вечерта, нали?“

Бийч Джърниган пак се засмя и рязко превключи на втора. Прибираше се вкъщи и никога досега не се бе чувствал толкова добре.

„Бангор: уводна статия във вестник «Дейли Нюз», 25 юли 1988 г.:“

МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ДВАМА ЩАТСКИ ПОЛИЦАИ ОТ ДЕРИ

„Издирването им вече е в пълен ход“

от Дейвид Брайт

Снощи към 9:30 часа в района на Дери е намерен изоставен полицейски автомобил, с което е поставено началото на второто за сезона издирване на изчезнали лица в централната и източната част на щата Мейн. Наскоро преди това изчезна четиригодишният Дейвид Браун от Хейвън, който още е в неизвестност. По ирония на съдбата малко преди да изчезнат двамата полицейски служители, Бентън Роудс и Питър Габънс, са се връщали от същия град, където са били на предварителен оглед на инцидент с отоплителна инсталация, отнел човешки живот (вж. подробности на същата страница).

По-късно добре осведомен източник от полицията заяви, че следствието очертава мрачни перспективи, тъй като недалеч от полицейския автомобил е открит застрелян и одран елен, което кара мнозина да мислят, че…

— Вижте това — рече на другата сутрин Бийч на Дик Алисън и Нют Берингър, докато си пиеха кафето в „Хейвън Лънч“ и преглеждаха току-що пристигналия вестник. — А мислехме, че никой не би направил връзката. По дяволите!

— Успокой се — отвърна Нют, а Дик кимна с глава. — Едва ли някой ще свърже изчезването на четиригодишно дете, вероятно загубило се в отсрещната гора или отвлечено от сексуален маниак, с изчезването на двама едри и добре въоръжени щатски полицаи. Нали така, Дик?

— Правилно.

Нищо подобно.

„Бангор: вестник «Дейли Нюз», първа страница, долу:“

КОНСТАБЪЛЪТ НА ХЕЙВЪН ЗАГИВА ПРИ НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

„Видна общественичка става жертва на пожар“

от Джон Лиандро

Вчера в родния си град Хейвън почина петдесет годишната Рут Маккосланд, една от трите жени, заемащи длъжността констабъл в щата Мейн. Според Ричард Алисън, шефа на пожарната команда в града, госпожа Маккосланд вероятно е загинала от експлозията на парите от дизелово гориво, насъбрали се в мазето на кметството в резултат от дефектен спирателен кран. Господин Алисън твърди, че долу в мазето се съхранява част от градските архиви, но няма подходящо осветление. „Сигурно е драснала клечка кибрит — заяви Алисън. — Във всеки случай това е теорията, върху която почива следствието в момента.“

На въпроса дали не допускат умишлен палеж, той отвърна отрицателно, но добави, че след изчезването на двамата щатски полицаи, изпратени за предварителен оглед на местопроизшествието (вж. същата страница по-горе) не би изключил подобна версия. „Понеже нито един от полицаите не е имал време да състави констативен протокол, ще трябва да потърсим съдействието на щатската инспекция по противопожарна охрана, но в момента повече ме интересува съдбата на изчезналите полицаи.“

А Нютън Берингър, председателят на общинските съветници в Хейвън, заяви, че целият град е потънал в скръб от нелепата смърт на госпожа Маккосланд. „Тя беше очарователна жена — каза господин Берингър. — Всички бяхме просто влюбени в нея.“ Чувствата му се споделят напълно от жителите на Хейвън, мнозина от тях избухват в сълзи само при споменаване на името на Рут Маккосланд.