Когато се върна при вратата, долови слаб шум от двигатели. Той направи опит да пъхне ключа в катинара и не улучи ключалката. Слънцето светеше ярко, сянката му бе малко по-голяма от локвичка, свила се в краката му. Отново. Този път ключът влезе. Той го завъртя, отвори вратата и пристъпи в бараката.

Зелената светлина го обгърна.

Тя беше силна — по-силна от миналия път. Онзи голям куп от преплетени приспособления

„(трансформаторът)“

ярко блестеше. Той пулсираше, както и преди, но сега пулсациите му бяха по-бързи. Тънки зелени пламъчета пробягваха по сребърните схеми на превключвателните табла.

Гардънър се огледа. Старецът, плуващ в зелената си баня, отвърна на погледа му с единственото си здраво око. Изразът му беше измъчен… ала разумен.

Използвай трансформатора за да спасиш Дейвид

— Старче, те идват за мен — изграчи Гардънър. — Нямам време.

Ъгъла, отсрещния ъгъл.

Той погледна натам и видя нещо, което наподобяваше малко телевизионна антена, голяма подвижна закачалка за палта и онези дворни приспособления, на които жените простират дрехи, като ги въртят, докато го направят.

— Онова ли?

Изнеси го на двора.

Гардънър не разпитва повече. Нямаше време. Нещото стоеше върху малка квадратна платформа. Той предположи, че батериите и схемите му са в нея. Като се приближи, забеляза, че пръчките, които приличаха на извитите краища на телевизионна антена, всъщност са тънки стоманени тръби. Гард хвана централния стълб. Нещото не беше тежко, ала бе неудобно за носене. Щеше да му се наложи да отпусне част от теглото си върху счупения глезен, независимо дали това му харесваше или не.

Той хвърли поглед назад към резервоара, в който плуваше Ев Хилман.

Сигурен ли си, старче?

Но жената беше тази, която му отговори. Очите й се отвориха. Като погледна в тях все едно погледна в котела на вещиците от „Макбет“. За миг Гард забрави напълно за болката, изтощението и гаденето си. Отровният поглед го прикова на място. В тази секунда той разбра цялата истина и цялата мощ на страховитата жена, която Боби бе наричала Сестричката и защо Боби бе избягала от нея, като от зъл демон. Тя „беше“ зъл демон. Тя „беше“ вещица. И дори сега, в страшната си агония, омразата й бе жива.

Взимай го, глупако. „Аз“ ще го зареждам.

Гардънър стъпи на ранения си крак и изпищя, когато една безмилостна ръка се протегна по цялата му дължина от глезена нагоре и стисна двойната торбичка на тестикулите му.

Старецът:

„чакай чакай“

Предметът сам се вдигна във въздуха. Не много; само четири, пет сантиметра. Зелената блатиста светлина стана дори още по-ярка.

Ще трябва да го направляваш, синко.

С това вече можеше да се справи. Нещото се клатушкаше през зелената барака като скелета на полудял плажен чадър, климаше и се изправяше, хвърляйки странни удължени сенки по стените и пода. Гардънър тромаво подскачаше след него, като не искаше, не „смееше“ да погледне назад в очите на онази луда жена. В главата му без прекъсване се въртеше една-единствена мисъл: „сестрата на Боби Андерсън е вещица… вещица… вещица…“

Той изведе плъзгащия се чадър навън сред слънчевата светлина.

Фриман Мос пристигна пръв. Той обърна камиона, който едно време бе докарал пътуващия на стоп Гардънър до имението на Боби и изскочи от него още преди шума от задъхващия се, пърдящ мотор да е заглъхнал. И да ме вземат мътните, братче, ако това там право отпред не е самото мръсно копеле, хванало се за нещо като въртяща се закачалка за женски дрехи. Гардънър приличаше на останал без дъх спринтьор. Държеше единия си крак — левия — повдигнат, като куче с трън в лапата. Крачолът му бе ярко червен и от него капеше кръв.

Май Боби ти е пуснала поне един както трябва, подла змия такава.

Нейният приятел убиец очевидно чу мисълта. Той вдигна поглед и уморено се усмихна. Продължаваше да се държи за въртящата се закачалка с платформена стойка в долния край. Изглежда се подпираше на нея.

Фриман тръгна към него, като остави шофьорската врата на стария камион да виси отворена. Имаше нещо детинско и победоносно в усмивката на мъжа и след миг Фриман разбра какво е то: при липсващите му зъби това беше усмивката на халоуинската тиква на някое малко момче.

Господи, аз дори малко те харесвах — защо беше нужно да се оказваш такава гадина.

— Какво правиш тук, Фриман? — попита Гардънър. — Би трябвало да си седиш вкъщи. Да гледаш „Ред Сокс“. Цялата ограда е варосана.

Ах ти, мръсен негоднико!

Мос беше облечен с жилетка от костюм, но под нея нямаше риза — просто тя се бе оказала първото попаднало му нещо, когато се бе втурнал вън от къщата. Сега той я отметна встрани и под нея се показа не някаква измишльотина или приспособена играчка, а истински колт удсман. Фриман го извади. Гардънър стоеше и го гледаше, стиснал въртящата се закачалка, с вдигнат крак.

Затвори очи. Ще стане бързо. Поне това мога да направя.

(ЗАЛЕГНИ БЕ ИДИОТ ЗАЛЕГНИ ИЛИ И ТИ ЩЕ СИ ЗАГУБИШ ГЛАВАТА ЗАЕДНО С НЕГО АЗ НЕ ДАВАМ ПЕТ ГОВНЯНИ ПАРИ КОЙ ЩЕ ПУКНЕ ЗАТОВА ЗАЛЕГНИ АКО ТИ ИСКАШ ДА ЖИВЕЕШ)

В резервоара очите на Ан Андерсън искряха от бликащите омраза и ярост; зъбите й ги нямаше, но голите й венци се триеха един в друг, триеха се, триеха се и нагоре се издигаха тънки струйки мехурчета.

Светлината пулсираше все по-бързо и по-бързо, като засилваща се детска въртележка. Заприлича на избиращи импулси. Бученето се превърна в ниско електрическо стенание и във въздуха на бараката се разнесе силна миризма на озон.

На единствения осветен монитор думата

ПРОГРАМА?

беше заменена с

РАЗРУШИ

Тя започна бързо да мига, без прекъсване да светва и угасва.

(ЗАЛЕГНИ ИДИОТ ТАКЪВ ИЛИ СИ СТОЙ ПРАВ НА МЕН МИ Е ВСЕ ТАЯ)

Гардънър залегна. Раненото му стъпало се удари в земята. Болката отново се стрелна през крака му. Той падна на ръце и колене в праха.

Над главата му закачалката започна да се върти, отначало бавно. Мос я зяпна и пистолетът за малко увисна в ръката му. Израз на осъзнаване прекоси лицето му в последния миг, в който все още имаше такова. После тънките тръбички взеха да плюят зелен огън из двора. За момент илюзията за плажен чадър беше пълна и съвършена. Предметът изглеждаше точно като зелен слънчобран, който е бил отчасти снишен, така че кръглата му част да опира в земята. Но този чадър бе направен от огън и Гард се бе свил под него, здраво стиснал очи, сложил ръка пред лицето си, направил гримаса като сред силна горещина… но топлина „изобщо“ нямаше, поне не тук, под котела с отрова на Сестричката.

Фриман Мос се намираше в края на слънчобрана. Панталоните му пламнаха, после и жилетката. В първия миг пламъците бяха зелени; после заблестяха в жълто.

Той изкрещя и политна назад, като изпусна пистолета. Над главата на Гардънър закачалката се завъртя по-бързо. Скелетоподобните метални ръце, които комично бяха увиснали надолу, се изправяха все повече с нарастването на центробежната сила. Огненият ръб на слънчобрана се разширяваше навън и раменете и лицето на Мос бяха обгърнати от огнената пелена, докато той отстъпваше назад. В главата на Гард започна отново онова ужасно, мислено виене. Той се опита да го спре, ала нямаше начин — просто нямаше начин. Долови разлюлян образ на лице, което се стича като разтопен шоколад, после закри очи като дете на страшен филм.

Пламъците се разпростираха из двора на Боби в разширяващ се кръг, като превръщаха черна спирала от пръстта в някакъв грапав вид стъкло. Камионът на Мос и синият пикап на Боби попаднаха в последния кръг; веднага след него се издигаше бараката, макар че силуетът й танцуваше като демон зад стената нагорещен въздух. В края на окръжността беше „много“ горещо, в това нямаше никакво съмнение.

Боята по капака на камиона и по страните на пикапа първо се изду на мехурчета, после почерня и накрая избухна в пламъци, изгарящи всичко до чиста бяла стомана. Товарът от дървесна кора, стърготини и парчета дърво в самосвала на Мос пламна като сухи подпалки в камина. Двата големи варела за боклук в пикапа на Боби, направени от тежък, пресован гипс, също пламнаха и изгоряха като че ли бяха дървени. Тъмният кръг в обхвата на огнения слънчобран стана петно с формата на чиния. Войнишкото одеало, покриващо разпраната седалка в кабината на камиона на Мос избухна в пламъци, последвано от седалките отдолу и сухия им пълнеж; вече цялата кабина бе изпускаща оранжеви искри пещ, със стърчащи от пламъците пружини подобни на скелети.