— Моля ви, ваши благородия — примоли им се то, — не ме убивайте. — Дръпна се от Шага изчервена и уплашена, и се помъчи да прикрие чаровете си, но ръката й се оказа късичка.

— Върви си — каза Тирион. — Не сме дошли за теб.

— Шага иска тази жена.

— Шага иска всяка курва в този курвенски град — оплака се Тимет, син на Тимет.

— Да — потвърди невъзмутимо Шага. — Шага прави на нея здрав син.

— Ако поиска здрав син, вече ще знае кого да търси — каза Тирион. — Тимет, разкарай я… кротко, стига да слуша.

Гореният дръпна момичето от леглото и къде с дърпане, къде с бутане го изведе от стаята. Шага ги изгледа отзад тъжен като влюбено момче. Момичето залитна при разбитата врата и изхвърча в коридора след силния шут на Тимет и гарваните над главите им заграчиха. Тирион издърпа меката завивка от леглото и отви лежащия отдолу Велик майстер Пицел.

— Кажете ми, одобрява ли Цитаделата да пъхате в кревата си слугуващите ви курветини, майстер?

Старецът беше гол като момичето, но гледката далеч не беше толкова привлекателна. Този път вечно дремещите му клепачи се отвориха широко.

— К-какво значи това? Аз съм един стар човек, ваш верен слуга…

Тирион подскочи и седна на ръба на леглото.

— Толкова верен, че изпратихте само едно от писмата ми за Доран Мартел. Другото го предадохте на сестра ми.

— Не — изкряка Пицел. — Не, това е лъжа, заклевам се, не бях аз. Варис, Варис е бил, Паяка, предупредих ви…

— Всички ли майстери лъжете толкова бездарно? На Варис казах, че давам на принц Доран своя племенник Томен за осиновяване. На Кутрето — че се каня да омъжа Мирцела за лорд Робърт в Орлово гнездо. На никого не съм казвал, че съм предложил Мирцела на дорнеца… тази истина беше само в писмото, което поверих на вас…

Пицел здраво стисна краищата на завивката.

— Птиците се губят, писмата се крадат или продават… Варис е бил… такива неща мога да ви разкажа за Варис, че кръвчицата ви ще се смрази.

— Дамата ми я предпочита гореща.

— Не се заблуждавайте! Срещу всяка тайна, която евнухът ви шепне в ухото премълчава седем. А Кутрето, той пък…

— За лорд Петир знам всичко. Той е почти толкова неблагонадежден, колкото вас. Шага, я му отрежи мъжеството и го дай на козите.

Шага надигна грамадното двуостро секирище.

— Тук няма кози, дребосък.

— Нищо.

Шага изрева и скочи напред. Пицел изврещя и се подмокри в леглото, пикнята му пръсна във всички посоки, докато се мъчеше да се дръпне. Дивакът го спипа за края на дългата бяла брада и отсече три четвърти от нея с един замах на брадвата.

— Тимет, мислиш ли, че нашият приятел ще е по-сговорчив без тези бакенбарди, зад които се крие? — Тирион съдра парче от чаршафа да изтрие ботушите си от урината.

— Всичко ще си каже той. — Мрак се изля от празната дупка на изгорялото око на Тимет. — Надушвам вонята на страха му.

Шага хвърли шепата косми върху чергите и награби остатъка от брадата.

— Стойте кротко, майстер — подкани Тирион. — Когато Шага се ядоса, ръцете му затреперват.

— Ръцете на Шага никога не треперят — отвърна възмутен грамадният мъж, опря полукръглото острие под треперещата брадичка на Пицел и клъцна още едно валмо от брадата.

— Откога шпионирате за сестра ми? — попита Тирион.

Пицел дишаше на пресекулки.

— Всичко, което съм правил, съм го правил за дома Ланистър. — По широкия старчески лоб лъсна пот и кичури от бялата му коса полепнаха по сбръчканата кожа. — Винаги… от години… вашият лорд баща, питайте го, винаги съм бил негов верен слуга… аз накарах Ерис да отвори портите си…

Виж, това наистина изненада Тирион. Когато градът падна, той все още беше само едно малко уродче в Скалата на Кастърли.

— Значи и превземането на Кралски чертог е било твоя работа?

— Заради кралството! След като Регар умря, войната беше свършила. Ерис беше луд, Визерис — твърде млад, принц Егон — бебе, но кралството имаше нужда от крал… молех се да бъде вашият добър баща, но Робърт се оказа твърде силен, а лорд Старк действаше много бързо…

— Чудя се, колко ли хора си предал? Ерис, Едард Старк, мен… крал Робърт също? Лорд Арин, принц Регар? Откъде започва всичко това, Пицел? — Знаеше къде ще свърши.

Брадвата одраска гърлото на Пицел, погали меката отпусната кожа под челюстта и обръсна последните няколко косъма.

— Вие… не бяхте тук… — изохка майстерът, когато острието се плъзна нагоре към бузите му. — Робърт… раните му… ако ги бяхте видели, ако ги бяхте помирисали, нямаше да се усъмните…

— О, знам, че онзи глиган ти е свършил цялата работа… но ако я беше свършил наполовина, не се съмнявам, че щяхте да я довършите.

— Той беше окаян крал… суетен, вечно пиян, похотлив… щеше да отстрани сестра ви, собствената си кралица… моля ви… Ренли кроеше да доведе в двора девицата на Планинския рай, да изкуси брат си… боговете са свидетели…

— А лорд Арин какво кроеше?

— Той знаеше — каза Пицел. — За… за…

— Сещам се за какво е знаел — сряза го Тирион, защото не държеше Шага и Тимет също да го разберат.

— Жена си върна в Орлово гнездо, канеше се да даде сина си повереник на Драконов камък… канеше се да действа…

— Затова ти уби първо него.

— Не! — Пицел се задърпа немощно. Шага изръмжа и го сграбчи за главата. Шепата на планинеца беше толкова голяма, че ако стиснеше, можеше да счупи черепа на стареца като яйце.

Тирион цъкна с език.

— Видях сред шишенцата ти с лекове сълзите на Лис. И си отпратил майстера на лорд Арин, за да се грижиш сам за него, за да си сигурен, че ще умре.

— Лъжа!

— Обръсни го по-гладко — посъветва Тирион. — Мини пак по гърлото.

Брадвата се плъзна надолу и задраска по кожата. На разтрепераните устни на Пицел изби слюнка.

— Опитах се да спася лорд Арин. Кълна се…

— Ама внимавай де, Шага, виж, че го поряза!

Шага изръмжа.

— Долф прави синове воини, не бръснари.

Когато усети стичащата се по шията и надолу по гърдите му кръв, старецът потръпна и последните сили го оставиха. Изглеждаше смален и премазан, по-дребен и уязвим, отколкото когато нахлуха.

— Да — захленчи той, — да, Колемон му даваше очистително, затова го отпратих. Кралицата искаше лорд Арин да умре, без да го казва открито — не можеше. Варис само слушаше, все слушаше, но щом я погледнах, аз я разбрах. Но не аз му дадох отровата, кълна се. — Старецът заплака. — Варис ще ви каже, беше момчето, неговият скуайър, Хю се казваше, той трябва да го е направил, питайте сестра си, нея питайте.

Тирион беше отвратен.

— Вържете го и го отведете — заповяда той. — Хвърлете го в някоя от черните килии.

Повлякоха го през разбитата врата.

— Ланистър — застена той, — всичко, което направих, беше за Ланистър…

След като го махнаха, Тирион обходи лениво стаите и прибра още няколко шишенца от рафтовете му. Гарваните мърмореха над главата му странно миролюбиво. Трябваше да намери някой да се грижи за птиците, докато Цитаделата изпрати човек на мястото на Пицел. „Беше този, на когото се надявах да заложа.“ Варис и Кутрето не бяха по-благонадеждни, както подозираше… само по-прикрити, което ги правеше по-опасни. Сигурно щеше да е по-добре да постъпи като баща си: извикваш Илин Пейн, качваш три глави над портите и точка. „А няма ли да е хубава гледка?“ — помисли Тирион.

„Страхът реже по-дълбоко от меча.“ Аря си го повтаряше често, но от това страхът не я напускаше. Беше станал част от ежедневието й, както клисавият хляб и мехурите по пръстите на краката й след дългото ходене пеш по спечените коловози.

Беше си въобразявала, че знае какво значи да те е страх, но го разбра едва в оня склад до Окото на боговете. Осем дни се задържа там преди Планината да даде команда да продължат. И във всеки от тези дни беше видяла по една смърт.

Планината влизаше в склада, след като закусеше, и си избираше някой от пленниците за разпит. Селските хорица избягваха да го погледнат. Сигурно си мислеха, че ако не го гледат, и той няма да ги забележи… но той все едно ги забелязваше и си избираше който му хареса. Нямаше къде да се скриеш. Нямаше хитрост, която да можеш да приложиш. Нямаше спасение.