Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

— Боговете ще ме вземат, когато те решат — кротко каза септон Чайлд, — макар да не мисля, че е възможно да се удавя, Бран. Израснал съм на брега на Бели нож, знаеш. Много добър плувец съм.

Бирения корем беше единственият, който се стресна от предупреждението. Отиде да поговори с Джойен и оттогава престана да се къпе и отказваше да се приближава до кладенеца. Накрая така замириса, че шестима от другите стражи го хвърлиха в казан с гореща вода и го изтъркаха здраво, а той пищеше, че щели да го удавят, както казало жабешкото момче. След което се въсеше всеки път, щом срещнеше Бран или Джойен из двора, и мърмореше под нос.

Няколко дни след банята на Бирения корем сир Родрик се върна в Зимен хребет с пленника си, дебел млад мъж с пълни влажни устни и дълга коса, който миришеше на нужник, по-лошо дори от Бирения корем преди къпането.

— Вонята му викат — каза Ливадата, когато Бран го попита кой е. — Истинското му име така и не чух. Служил е при копелето на Болтън и му е помогнал да убие лейди Рогов лес, така разправят.

Самото копеле беше загинало, научи Бран на вечеря. Хората на сир Родрик го бяха хванали в Рогов лес да върши нещо ужасно (Бран не беше сигурен какво точно, но изглежда, беше нещо, което се върши без дрехи) и го простреляли със стрели, докато се опитвал да яхне коня си и да избяга. Но за лейди Рогов лес закъснели много. След сватбата им Копелето я заключил в една кула и отказал да й дава храна. Бран чу мъжете да разправят, че когато сир Родрик разбил вратата, я заварил с окървавена уста и изхапани пръсти.

— Чудовището ни насади на тръни — каза старият рицар на майстер Лувин. — Харесва ли ни, или не, но лейди Рогов лес беше негова жена. Накарал я да изрече клетвите както пред септон, така и пред дърво на сърцето, и още същата нощ легнал с нея пред свидетели. Подписала е, че го обявява за наследник, и го е подпечатала с печата си.

— Клетви, дадени под острието на меча, не са валидни — възрази майстерът.

— Но Рууз Болтън може да не се съгласи. Особено след като става дума за толкова земя. — Сир Родрик изглеждаше отчаян. — Да можех и на тоя негов слуга да му клъцна главата, с господаря си са един дол дренки. Но се боя, че трябва да го оставя жив, докато Роб не се върне. Той е единственият свидетел на безчинствата на Копелето. Може би като лорд Болтън чуе разказа му, ще се откаже от претенциите си, но сега и рицарите на Мандърли се избиват с хората на Дредфорт в горите на Рогов лес, а нямам толкова сила, че да ги спра. — Старият рицар се обърна в стола си и изгледа сурово Бран. — А вие какви сте ги вършили тук, докато ме нямаше, милорд принце? Заповядвате на стражите ни да не се къпят? Като Вонята ли искате да замиришат?

— Морето идва тук — каза Бран. — Джойен го е видял в зелен сън. Бирения корем ще се удави.

Майстер Лувин подръпна веригата на шията си.

— Тръстиковото момче вярва, че вижда бъдещето в сънищата си, сир Родрик. Говорих на Бран за несигурността на такива пророчества, но ако трябва да се каже истината, наистина стават лоши неща по Каменния бряг. Нашественици с дълги кораби плячкосват рибарските села. Палят и насилват. Леобалд Толхарт е изпратил племенника си Бенфред да се разправи с тях, но очаквам, че ще побягнат на корабите си и ще се махнат веднага щом видят въоръжени мъже.

— Тъй. И ще ударят на друго място. Другите да ги вземат тия страхливци. Хич нямаше да посмеят, както и Копелето на Болтън, ако главната ни сила не беше на хиляда левги оттук. — Сир Родрик погледна Бран. — Какво още ти каза оня момък?

— Каза, че водата ще прехвърли стените ни. Видял е Бирения корем удавен, а също и Микен и септон Чайл.

Сир Родрик се намръщи.

— Е, ако стане тъй, че се наложи сам да тръгна срещу тях, няма да взимам Бирения корем. Мен не ме е видял удавен, нали? Не? Добре.

Като чу това, Бран се поокуражи. „Може би няма да се удавят все пак — помисли си. — Ако стоят надалече от морето.“

Мийра се съгласи с него няколко часа по-късно, когато двамата с Джойен навестиха Бран в стаята му да поиграят на играта с плочки, но брат й поклати глава.

— Нещата, които виждам в зелени сънища, не могат да се променят.

Това ядоса сестра му.

— Защо боговете ще ни пращат предупреждение, ако не можем да го чуем и да променим онова, което предстои?

— Не знам — тъжно каза Джойен.

— Ако ти беше на мястото на Бирения корем, сигурно щеше да скочиш в кладенеца и да се свършва! Той трябва да се бори, и Бран също.

— Аз ли? — Бран изведнъж се уплаши. — Защо трябва да се боря? И аз ли ще се удавя?

Мийра го погледна гузно.

— Не трябваше да го казвам…

Той разбра, че крие нещо.

— Мен виждал ли си ме в зелен сън? — попита той с безпокойство Джойен. — Удавен ли бях?

— Удавен — не. — Джойен заговори така, сякаш всяка дума го нараняваше. — Сънувах мъжа, който дойде днес, онзи, дето му викат Вонята. Ти и брат ти лежахте мъртви в краката му, а той дереше лицата ви с един дълъг червен нож.

Мийра скочи.

— Ако сляза в тъмницата, ще забия копие право в сърцето му. Как ще може да убие Бран, ако е мъртъв?

— Тъмничарите ще те спрат — каза Джойен. — Стражите. А ако им кажеш защо искаш да го убиеш, изобщо няма да ти повярват.

— И аз си имам пазачи — припомни им Бран. — Бирения корем, Тим Пъпчивия, Ливадата и останалите.

Очите на Джойен бяха пълни с жалост.

— Няма да могат да го спрат, Бран. Не можах да разбера защо, но видях края. Видях теб и Рикон в криптите ви, долу в тъмното, с всички мъртви крале и техните каменни вълци.

„Не — помисли Бран. — Не.“

— Ако се махна оттук… в Сива вода, или при враната, някъде далече, където да не може да ме намери…

— Все едно. Сънят беше зелен, Бран. А зелените сънища не лъжат.

ТИРИОН

Варис стоеше над мангала и грееше меките си длани.

— Изглежда, Ренли е убит по най-жесток начин насред огромната си армия. Гърлото му е било срязано от ухо до ухо с меч, който е преминал през стоманата и костта като през сирене.

— От чия ръка е убит? — запита Церсей.

— Хрумвало ли ви е някога, че многото отговори са равносилни на никакъв отговор? Моите осведомители не винаги са толкова високопоставени, колкото би ни се искало. Когато един крал умре, слуховете никнат като гъби на тъмно. Според един коняр Ренли бил заклан от рицар на собствената му Гвардия на дъгата. Една перачка твърди, че Станис се промъкнал в ядрото на братовата му войска с магическия си меч. Няколко войници са убедени, че жена е извършила ужасното деяние, но си противоречат за името на жената. Девица, чиято любов Ренли отхвърлил, твърди един. Лагерна повлекана, взета да му достави удоволствие в навечерието на битката, казва втори. Третият намеква, че е възможно да е самата лейди Кейтлин Старк.

Кралицата не остана доволна.

— Трябва ли да ни губиш времето с всеки слух, който глупците разправят?

— Вие ми плащате добре за тези слухове, кралице.

— Плащаме ти за истината, Варис. Запомни го, иначе този малък съвет може да стане още по-малък.

Варис се изкиска нервно.

— Както сте тръгнали, вие с вашия благороден брат скоро ще оставите Негова милост без никакъв съвет.

— Смея да кажа, че кралството би могло да преживее и с няколко съветници по-малко — каза с усмивка Кутрето.

— Скъпи ми, скъпи Петир — закима Варис, — не се ли безпокоите, че вашето име може да е следващото в списъчето на Ръката?

— Преди вас ли, Варис? Не бих могъл да мечтая за това.

— Може пък да станем братя на Вала заедно. — Варис се изкикоти.

— По-скоро, отколкото би ти харесало, евнух такъв, ако следващите ти думи не съдържат нещо полезно. — Ако се съдеше по погледа й, Церсей беше готова да кастрира Варис отново.

— Това да не е някаква уловка? — попита Кутрето.

— Ако е така, значи е изключително хитра уловка — каза Варис. — Мен определено ме хвана в клопката си.

119
{"b":"283604","o":1}