— Джоф ще се разочарова — каза Тирион. — Толкова хубав кол пазеше за главата на Ренли. Но чието и да е деянието, трябва да приемем, че зад него стои Станис. Ясно е, че той печели. — Новината не му харесваше; беше разчитал братята Баратеон да се изтощят един друг в кървава битка. Лакътят му, където го беше фраснал онзи боздуган, пулсираше. Случваше се понякога при влажно време. Стисна го, макар и без полза, с ръка и попита: — Какво е станало с войската на Ренли?

— По-голямата част от пехотата му остава при Горчив мост. — Варис седна на масата. — Повечето лордове, които тръгнаха с лорд Ренли към Бурен край, са преминали със знамената и мечовете си на страната на Станис, с цялата си конница.

— Водени от Флорент, обзалагам се — каза Кутрето.

Варис му хвърли превзета усмивка.

— И ще спечелите, милорд. Лорд Албстер всъщност пръв е прегънал коляно. Мнозина са го последвали.

— Мнозина — натърти Тирион, — но не всички?

— Съвсем не — съгласи се евнухът. — Не и Лорас Тирел, нито Рандил Тарли, нито Матис Роуан. А и Бурен край не се е предал. Сир Кортни Пенроуз държи замъка в името на Ренли и няма да повярва, че суверенът му е мъртъв. Настоява да види тленните останки преди да отвори портите си, но изглежда, тялото на Ренли е изчезнало неясно как. Отмъкнато, най-вероятно. Една пета от рицарите на Ренли са напуснали със сир Лорас, вместо да коленичат пред Станис. Казват, че Рицарят на цветята полудял, когато видял трупа на своя крал, и посякъл трима от стражите на Ренли в гнева си, сред които Емон Квай и Робар Ройс.

„Жалко, че е спрял на тази скромна цифра“ — помисли Тирион.

— Сир Лорас най-вероятно се е отправил към Горчив мост — продължи Варис. — Сестра му е там, кралицата на Ренли, и освен това много войници, които изведнъж се оказват без крал. Чия страна ще вземат сега? Щекотлив въпрос. Много от тях служат на владетели, които останаха в Бурен край.

Тирион се наведе над масата.

— Струва ми се, че тук има шанс за нас. Спечелваме Лорас Тирел за каузата ни и лорд Мейс Тирел със знаменосците си може също да се присъедини към нас. Може да са заклели мечовете си на Станис засега, но едва ли го обичат, иначе щяха да са с него от самото начало.

— С това обичта им към нас става ли по-голяма? — запита Церсей.

— Едва ли — каза Тирион. — Ясно е, че обичаха Ренли, но Ренли е мъртъв. Сигурно можем да им предложим добри и достатъчни основания да предпочетат Джофри пред Станис… но само ако се задействаме бързо.

— Какви основания смяташ да им дадеш?

— Златни основания — веднага предложи Кутрето.

Варис цъкна с език.

— Скъпи ми Петир, вие, разбира се, не допускате, че тези горди владетели и благородни рицари могат да се купят като пилета на пазара.

— Били ли сте напоследък по пазарите ни, лорд Варис? — попита Кутрето. — Смея да твърдя, че ще ви е по-лесно да купите лорд, отколкото пиле. Разбира се, лордовете кудкудякат по-гордо от пилетата и се мусят, ако им предложиш жълтици като търговец, но рядко отхвърлят дарове… почести, земи, замъци…

— Подкупите могат да склонят част от по-дребните владетели — каза Тирион, — но в никакъв случай Планински рай.

— Вярно е — призна Кутрето. — Ключът тук е Рицарят на цветята. Мейс Тирел има двама по-големи синове, но Лорас винаги е бил любимецът му. Ако спечелите него, Планински рай е ваш.

„Да“ — помисли Тирион.

— Изглежда, трябва да се поучим от покойния лорд Ренли. Можем да спечелим съюза на Тирел, както го направи той. С женитба.

Варис схвана най-бързо.

— Смятате да ожените Джофри за Марджери Тирел.

— Да. — Младата кралица на Ренли беше на не повече от петнадесет, доколкото помнеше… по-голяма от Джофри, но две-три години не бяха нищо, толкова беше чистичко и спретнато, почти го вкусваше.

— Джофри е сгоден за Санса Старк — възрази Церсей.

— Брачните договори могат да се прекратят. Каква е ползата да женим краля за дъщерята на един мъртъв предател?

— Можете да изтъкнете на Негова милост, че домът Тирел е много по-богат от Старките и че за Марджери се говори, че е хубава… и добра в леглото освен това — каза Кутрето.

— Да — каза Тирион, — на Джоф това би трябвало да му хареса.

— Синът ми е твърде малък, за да го интересуват подобни неща.

— Така ли мислиш? — попита Тирион. — Той е на тринайсет, Церсей. На същата възраст аз се ожених.

— И посрами всички ни. Джофри е направен от по-фина тъкан.

— Толкова фина, че накара сир Борос да съдере роклята на Санса.

— Беше се ядосал на момичето.

— Ядосал се беше и предната вечер на готварчето, че разля супата, но не го съблече гол.

— Тук не ставаше въпрос за разлята супа…

„Не, тук ставаше въпрос за хубави цици.“ След онази случка в двора Тирион беше обсъдил с Варис дали не могат уредят Джофри да посети дома на Чатая. Надяваше се, че вкусът на медеца й ще подслади малко хлапака. Можеше дори благодарност да изпита, боговете да не дават дано, но Тирион нямаше нищо против малко благодарност от страна на своя суверен. Но трябваше да се уреди тайно, разбира се. Най-трудната част беше да го отделят за малко от Хрътката.

— Кучето все върви по петите му — беше изтъкнал той пред Варис, — но всички хора спят. А някои освен това играят комар, ходят по курви и навестяват кръчми.

— И Хрътката ги прави тези неща, ако това е въпросът ви.

— Не — каза Тирион. — Въпросът ми е кога.

Варис опря пръст на меката си буза и се усмихна загадъчно.

— Милорд, някой по-подозрителен от мен би си помислил, че искате да разберете кога Сандор Клегейн не пази крал Джофри, за да може по-лесно да се навреди на момчето.

— Вие, разбира се, ме познавате добре, лорд Варис — каза Тирион. — Искам само Джофри да ме заобича.

Евнухът му беше обещал да обмисли. Войната обаче си имаше свои изисквания и ритуалът с възмъжаването на Джофри трябваше да почака.

— Ти несъмнено познаваш сина си много по-добре от мен — насили се той да признае на Церсей, — но все пак има много неща да се кажат в полза на този брак с Тирел. Той може да се окаже единственото средство Джофри да преживее достатъчно дълго, за да дочака първата си брачна нощ.

Кутрето го подкрепи.

— Момичето на Старк не предлага на Джофри нищо освен тялото си, колкото и сладко да е. Марджери Тирел му носи петдесет хиляди меча и цялата мощ на Планински рай.

— Наистина. — Варис сложи меката си длан на ръкава на кралицата. — Вие притежавате майчинско сърце и аз съм убеден, че Негова милост обича сладката си годеница. Но кралете трябва да се научат да поставят нуждите на страната над личните си страсти. Казвам, че това предложение трябва да се направи.

Кралицата дръпна ръката си.

— Ако бяхте жени, нямаше да говорите така. Колкото и да ме убеждавате, господа, Джофри е твърде горд, за да се задоволи с трохите, оставени от Ренли. Никога няма да се съгласи.

Тирион сви рамене.

— Когато след три години кралят навърши пълнолетие, може да оттегли съгласието си, ако поиска. Но дотогава ти си негов регент, а аз — неговата Ръка, и той ще се ожени за тази, за която ние му кажем да се ожени. С трохи или без трохи.

Колчанът на Церсей беше празен.

— Предлагайте тогава. Но боговете да ви пощадят, ако Джоф не хареса това момиче.

— Толкова съм доволен, че се споразумяхме — каза Тирион. — Е, кой от нас да замине за Горчив мост? Трябва да се доберем до сир Лорас с предложението си преди кръвта му да е охладняла.

— Смяташ да изпратиш някой от съвета?

— Не мога да очаквам, че Рицарят на цветята ще преговаря с Брон или Шага, нали? Тирелите са горди.

Сестра му естествено побърза да извърти ситуацията в своя полза.

— Сир Джейслин Байуотър е от знатен род. Прати него.

Тирион поклати глава.

— Трябва ни някой, който да е способен на повече, вместо само да повтори думите ни и да донесе отговора. Нашият посланик трябва да говори от името на краля и съвета, и да уреди работата бързо.