— Да. Забелязвам разликата от книга на книга. Интересът наистина набъбва. Докато при първата книга на публични четения се радвах, ако се съберат петнайсет-двайсет души, сега идват по сто, по двеста.

— Можете ли накратко да опишете сюжета на сагата за човек, който не е запознат с поредицата?

— О, разбира се! С колко часа разполагам? (Смее се.) Действието се развива в един въображаем свят, наречен Седемте кралства на Вестерос, свят от средновековен тип, но в него има и магия. В него са живели и дракони, макар че в началото на историята последният дракон е умрял преди сто и петдесет години. Навярно това, което най-много отличава Вестерос и Седемте кралства от света, който познаваме ние, е, че там сезоните са сбъркани. Вместо всяка година да има четири сезона, които настъпват на относително предсказуеми дати, там сезоните настъпват съвсем случайно и продължават с години. По времето, когато започва първата книга, „Игра на тронове“, хората мислят, че лятото свършва, но лятото е било много дълго. Десет години лято. Но сега дните се скъсяват, става по-студено и те мислят, че лятото свършва. Разбира се, когато сезоните траят толкова дълго, събитието е твърде значително, защото зимите са изключително тежки. Продължават дълго и са опустошителни. Никой не иска дълга зима.

На този фон имаме династична борба за власт над кралството: Седемте кралства, които всъщност са едно кралство, макар че преди е имало седем кралства. Всичко това сега се управлява от един крал. Няколко могъщи знатни дома се борят помежду си за властта. В същото време далече на север имаме една огромна ледена стена, която съществува от осем хиляди години, изградена е през целия континент и се поддържа от организация на заклети братя, наречена Нощния страж — членовете й се заклеват да посветят рицарската си служба на този гигантски леден вал срещу всичко, което се таи на север. А какво точно се таи там, ще разберем тепърва.

— Аха. „Ветровете на зимата“.

— Да.

— Откъде ви е дошла конструкцията на този свят?

— Отчасти от историческите ми проучвания. Но не правя буквален превод. Някои читатели са се опитвали: този герой е Ричард III, онзи еди-кой си…

— Сигурно ви е неприятно. Сякаш личната ви изобретателност не стига.

— Неприятно е. Наистина се вдъхновявам от онова, което чета в историята, но повечето неща са плод на въображението.

— Да се върнем, конструкцията на света. Франк Хърбърт (авторът на „Дюн“) например се е вдъхновил от политически вълнения, екология и други подобни неща. Просто се чудех за сезоните. Дали това се основава на нещо, което ви е интересно, или просто сте решили, че е хубаво?

— Мисля, че ми хареса символизмът. Имам предвид зимата и лятото. Всички ние имаме зими в своя живот и това не означава непременно студените сезони. Лятото е време за растеж, за богатство и радости. Зимата е мрачно време, в което трябва да се бориш, за да оцелееш.

— От гледна точка на историзма… Колко исторически детайли може да използва човек, без да зазвучи твърде много като нашия свят?

— Мисля, че трябва да включи доста.

— Защото искате читателите да се свързват с творенията ви?

— Да. И защото търсиш някакво чувство за правдоподобност. Всъщност мисля, че повечето автори на фентъзи включват твърде малко. Имам предвид… да го кажем така: има брилянтно фентъзи. Много хора вършат добра работа. Тад Уилямс създаде страхотна трилогия. Робин Хоб върши чудесна работа. И, разбира се, книгите на Робърт Джордан имат милиони почитатели. Имаме и писатели като Толкин по негово време и други. Но като оставим всичко това настрана, има също така много автори, които не са толкова страхотни и въпреки че в книгите им уж има средновековен декор, като го погледнеш, ти прилича на Дисниленд. Е, имат замъци, крале и рицари…

— И девици. Не забравяйте девиците.

— И девици, да. Но ги няма кучетата в залите на замъците, които се боричкат под масата. Няма ги болестите и глада. А тези неща също ги е имало. Смятам, че трябва да ги имаш и двете. Точно там започва изследването. Трябва да разбереш как всъщност е изглеждал един турнир и как са се водели средновековните войни, да имаш някаква представа за битката и за оръжията, включени в нея. Затова се опитах да придам това усещане за сурово правдоподобие в книгите си и на почитателите ми това, изглежда, им харесва, и затова смятам, че не греша…

Още подробности и още дяволи.

Този път ангелите, които ми помогнаха да ги усмиря, включваха Уолтър Джон Уилямс, Сейг Уолкър, Мелинда Снодграс и Карл Кейм.

Благодаря също така на моите търпеливи редактори и издателиг Ан Гроел, Нита Таублиб, Джой Чембърлейн, Джейн Джонсън и Малкълм Едуардс.

Накрая да килнем леко шлема в чест на Парис заради нейното „Вълшебно кафе“, горивото, което изгради Седемте кралства.

Джордж Р. Р. Мартин живее в Санта Фе, щата Ню Мексико. Първата му книга, сборник научнофантастични разкази „Песен за Лия и други разкази“, е публикувана през 1976 г. У нас е известен с научно-фантастичния си роман „Пясъчните крале“. Носител е на три награди „Хюго“ и две „Небюла“. Работил е за Холивуд (сценарист и редактор в подновената версия на „Зоната на здрача“ и популярния в САЩ ТВ-сериал „Красавицата и звярът.“) През 1991 г. Дж. Мартин започва „Игра на тронове“, която е публикувана през 1996 г. и се превръща в началото на сагата „Песен за огън и лед“ — най-четената в момента в Северна Америка фентъзи поредица.

© 1999 Джордж Р. Р. Мартин

© Валерий Русинов, превод от английски

George R. R. Martin

A Clash of Kings, 1999

Редакция: bambo, 2006

Редакция: Mandor, 2007

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1956]

Последна редакция: 2009-10-28 14:05:49