— Той каза да се махаме! Плевнята! Там е изходът!

Зад процепа на шлема очите на Бивола блеснаха с отразени пламъци. Той кимна. Извикаха Горещата баница от стената и намериха Ломи Зелените ръце да лежи в кръв, със забито в прасеца копие. Намериха и Джерен, но беше много зле и не можеше да мръдне. Докато тичаха към плевника, Аря зърна плачещото момиченце, седнало сред вихрещия се хаос, обкръжено от пушек и викове. Спря, хвана го за ръката и го задърпа. Другите вече тичаха напред. Момичето не искаше да тръгне дори след като го зашлеви през лицето. Аря го повлече с дясната ръка, стискайки Игла в лявата. Нощта отпред грееше мрачно червена. „Плевникът гори“ — осъзна тя. Една факла беше паднала върху сламения покрив и пламъците ближеха стените, и тя чу изплашеното цвилене на затворените вътре животни. От плевника се показа Баницата.

— Аря, побързай! Ломи тръгна! Остави я, щом не ще!

Аря стисна зъби и задърпа още по-силно, повлече след себе си плачещото момиче. Горещата баница се шмугна вътре и ги остави… но Джендри се върна — пламъците блестяха по лъскавия му шлем толкова ярко, че роговете му сияеха оранжеви. Изтича към тях и метна на рамо плачещото момиче.

— Бягай!

Да се втурнеш през вратите на плевника беше като да тичаш в пещ. Въздухът се беше запълнил с облаци сив дим, а задната стена се бе превърнала в огнен параван. Конете и магаретата ритаха, изправяха се на задните си крака, цвилеха и ревяха. „Горките животни“ — помисли Аря. После видя фургона и тримата мъже, приковани долу. Хапката се мяташе във веригите и кръв течеше по раздралите ръцете му железни пранги. Рордж сипеше проклятия и риташе дървото.

— Момче! — викна по нея Джакън Х’гхар. — Мило момче!

Отвореният тайник беше само на няколко стъпки, но огънят пълзеше бързо, поглъщаше старото дърво и сухата слама по-бързо, отколкото можеше да повярва. Аря си спомни ужасното обгорено лице на Хрътката.

— Тунелът е тесен! — изрева Джендри. — Как ще минем?

— Дърпай я! — извика му Аря. — Бутай я.

— Добри момчета, мили момчета — отново извика Джакън Х’гхар и се закашля, задавен от пушека.

— Махнете ги тия шибани вериги! — изрева Рордж.

Джендри изобщо не погледна към тях.

— Ти скачай първа, после тя и накрая аз. Бързай, пътят е дълъг.

— Като цепеше дървата — попита Аря, — къде остави брадвата?

— Навън при навеса. — Той хвърли поглед към окованите. — Най-напред бих спасил магаретата. Няма време.

— Взимай я! — изрева тя. — Изкарай я навън! Давай!

Огънят изплющя в гърба й с нажежените си червени криле, когато изскочи от горящия плевник. Хладът отвън беше благословен, но наоколо гинеха хора. Видя как Кос хвърли оръжието си да се предаде и видя как го посякоха на място. Пушекът беше навсякъде. От Йорен нямаше и помен, но тя намери брадвата там, където я беше оставил Джендри, до купа дърва пред навеса. Когато я издърпа, една желязна ръка я сграбчи за рамото. Аря се извъртя като вихър и посече с все сила между краката му. Лицето му така и не видя, само кръвта, бликнала изпод ризницата. Връщането в плевника се оказа най-трудното нещо, което бе правила в живота си. Пушекът се изливаше през отворената врата като грамадна черна гърчеща се змия и отвътре се чуваха писъците и ревовете на обречените животни и хора. Аря прехапа устна, скочи през рамката и се сви на топка ниско, където димът не беше толкова гъст.

Огнен пръстен беше стегнал едно от магаретата и то ревеше от ужас и болка, и тя усети миризмата на горяща козина. Покривът летеше нагоре и разни неща падаха надолу, парчета горящо дърво и слама, и сено. Аря покри с длан устата и носа си. От пушека не можа да види фургона, но още се чуваха писъците на Хапката. Запълзя натам.

И после видя надигащото се над нея колело. Фургонът подскочи и се отмести на половин стъпка, когато Хапката се замята отново да се отскубне от веригите. Джакън я видя, но беше много трудно да си поеме дъх, камо ли да проговори. Тя замахна и хвърли брадвата във фургона. Рордж я хвана, вдигна я над главата си и по безносото му лице потече пот на черни вади. Аря тичаше и кашляше. Чу зад гърба си трясъка на стоманата в старото дърво, и отново, и пак. Миг по-късно тя изтрещя като гръм и дъното на фургона се срина сред облак трески.

Аря се претърколи с главата напред в тунела и пропадна пет стъпки надолу. Устата й се напълни с пръст, но й беше все едно, чудесен беше вкусът, вкус на кал, на вода и на червеи, и на живот. Под земята въздухът беше студен и тъмен. Горе нямаше нищо освен кръв и яростно червено и задушаващ дим и писъци на умиращи коне.

Тя завъртя колана, за да не й пречи Игла, и запълзя. Малко по-надолу в тунела чу ужасния звук, като рев на чудовищен звяр, и зад гърба й изригна нажежен пушек и черна прах, и замириса на седмия кръг на ада. Аря затаи дъх, целуна калта на пода и заплака. За кого — не знаеше.

Кралицата не беше разположена да чака Варис.

— Измяната е достатъчно гнусна — заяви гневно тя. — Но това е безсрамна наглост и нямам нужда превзетото евнухче да ми казва какво трябва да правя с подлеците.

Тирион взе писмата от ръцете на сестра си и ги сравни ред по ред. Бяха две копия, думите съвпадаха напълно, въпреки че бяха написани от различни ръце.

— Майстер Френкен е получил първото в замъка на Стоукуорт — обясни Великият майстер Пицел. — Второто копие ни бе препратено от лорд Джилс.

Кутрето почеса късата си брада.

— Ако Станис си е направил този труд, можем да сме сигурни, че всички лордове в Седемте кралства са получили по едно копие.

— Искам тези писма да се изгорят, до едно — заяви Церсей. — И намек за това да не стига до ушите на сина ми, нито на баща ми.

— Предполагам, че татко вече е чул доста повече от намеци — сухо каза Тирион. — Не се съмнявай, че Станис е пратил птица до Скалата на Кастърли, и друга до Харънхъл. Колкото до изгарянето на писмата, какъв е смисълът? Песента е изпята, виното е разлято, курвата е бременна. И всъщност всичко това не е толкова страшно, колкото изглежда.

Церсей насочи зеленоокия си гняв към него.

— Ти съвсем ли си откачил? Не прочете ли какво казва? Нарича го „момчето Джофри“. И смее мен да обвинява в инцест, в изневяра и в измяна!

„Само защото си виновна.“ Смайващ беше гневът, с който Церсей отхвърляше обвиненията, за които й беше пределно ясно, че са верни. „Ако загубим войната, трябва да се захване с маскаради. Има дарба за това.“ Тирион я изчака да свърши и каза:

— Станис е трябвало да намери някакъв повод, за да оправдае бунта си. Какво очакваш да напише? „Джофри е законният син и наследник на моя брат, но аз въпреки това реших да му взема трона“, това ли?

— Няма да търпя да ме наричат курва!

„Че защо, сестричке, той не твърди, че Джайм ти е плащал.“ Тирион отново погледна показно писанието в ръцете си. Имаше една дразнеща фраза…

— В името на Светлината божия — прочете той на глас. — Странен подбор на думи.

Пицел се окашля.

— Тези думи често се появяват в писма и документи от Свободните градове. Общо взето означават нещо като „написано пред очите на бога“. Бога на червените жреци. Мисля, че те се изразяват така.

— Варис казва, че преди няколко години лейди Селайс взела при себе си някаква червена жрица — напомни им Кутрето.

Тирион потупа писмото с пръст.

— А сега, изглежда, лорд съпругът й е направил същото. Можем да използваме това срещу него. Да подканим Върховния септон да разкрие как Станис се е обърнал срещу боговете, както и срещу своя законен крал…

— Да. Да — заговори нетърпеливо кралицата, — но най-напред трябва да спрем разпространяването на тази гнусотия. Съветът трябва веднага да издаде едикт. Всеки, когото чуят да спомене за инцест или че Джофри е копеле, да му се отреже езикът.

— Разумна мярка — каза Великият майстер Пицел, закима и служебната му верига задрънча на шията.

— Дивотия — въздъхна Тирион. — Когато откъснеш езика на някого, не доказваш, че е лъжец. Само показваш на света, че се боиш от това, което може да каже.