Първо спряха при кухните. Оша намери няколко самуна хляб, който още ставаше за ядене, и дори една изстинала печена гъска, която раздели на две. Мийра изрови делва с мед и торба с ябълки.

Сбогуваха се отвън. Рикон захлипа и впи ръце в крака на Ходор, но Оша го шлевна по задника с копието си и той заприпка послушно с нея. Рошльо застъпва след двамата. Последното, което Бран видя, беше опашката на вълчището, махаща му за сбогом преди да се скрие зад прекършената кула.

Железният портикул, затварящ Ловджийската порта, беше толкова лошо огънат от горещината на пламъците, че не можеше да се вдигне на повече от стъпка. Наложи се един по един да се промушат между шиповете му.

— При лорд баща ви ли ще отидем? — попита Бран, след като минаха моста между стените. — В Сива вода?

Мийра погледна брат си.

— Пътят ни е на север — обяви Джойен.

В края на Вълчия лес Бран се извърна в коша си, за да погледне за последен път замъка, който беше неговият живот. В сивото небе още се виеха струи черен дим, но не повече, отколкото щяха да се вдигат от комините на Зимен хребет в някоя студена есенна привечер. Сажди бяха оцапали амбразурите, тук-там по стените се мяркаше срутен зъбер, но отдалече щетите изглеждаха малки. Отдалече върховете на цитаделите и кулите още си стояха, както бяха стояли стотици години, и беше трудно да се разбере, че замъкът е опустошен и опожарен. „Силен е камъкът — каза си Бран, — корените на дърветата слизат дълбоко, а под земята кралете на Зимата седят на своите тронове.“ Докато тях ги има, имаше го и Зимен хребет. Не беше мъртъв, а само прекършен. „Също като мен — помисли той. — Не съм мъртъв.“

— Джофри Баратеон, първият с това име, тринадесетгодишно момче, най-големият син на крал Робърт I Баратеон и кралица Церсей от дома Ланистър,

— майка му, кралица Церсей, кралица регент и протектор на Владенията,

— сестра му, принцеса Мирцела, деветгодишно момиче,

— брат му, принц Томен, осемгодишно момче, наследник на Железния трон,

— чичовците му:

        — Станис Баратеон, владетел на Драконов камък, титулуващ се „крал Станис Първи“,

        — Ренли Баратеон, владетел на Бурен край, титулуващ се „крал Ренли Първи“,

— вуйчовците му:

        — Сир Джайм Ланистър, Кралеубиеца, лорд-командир на кралската гвардия, пленен при Речен пад,

        — Тирион Ланистър, Ръката на краля,

— лична гвардия и заклети мечоносци на Тирион:

        — Подрик Пейн, скуайър на Тирион,

        — Брон, наемник, с черна коса и черно сърце,

        — Шага син на Долф, от Каменните врани,

        — Тимет, син на Тимет, от Горените,

        — Чела, дъщеря на Чейк, от Черните уши,

        — Кроун, син на Калор, от Лунните братя,

        — Шае, любовница на Тирион, войнишка курва, осемнадесетгодишна,

— малкият му съвет:

        — Великият майстер Пицел,

        — лорд Петир Белиш, наричан още Кутрето, надзорник на кралската хазна,

        — лорд Джанос Слинт, командир на градската стража на Кралски чертог („златните плащове“),

        — Варис, евнух, наричан „Паяка“, надзорник на слухарите,

— Кралската му гвардия:

        — сир Джайм Ланистър, наричан „Кралеубиеца“, лорд-командир, пленен при Речен пад,

        — Сандор Клегейн, наричан „Хрътката“,

        — сир Борос Блънт,

        — сир Мерин Трант,

        — сир Арис Оукхарт,

        — сир Престън Грийнфилд,

        — сир Мандън Мур,

— дворът и свитата му:

        — сир Илин Пейн, Кралското правосъдие, палач,

        — Вилар, капитан на домашната гвардия на Ланистър в Кралски чертог („червените плащове“),

        — сир Лансел Ланистър, бивш скуайър при крал Робърт, наскоро посветен в рицарство,

        — Тирек Ланистър, бивш скуайър при крал Робърт,

        — сир Ейрон Сантагар, кралски оръжейник,

        — сир Бейлон Сван, втори син на лорд Гулян Сван от Каменен шлем,

        — лейди Ермесанд Хейфорд, бебе,

        — сир Донтос Холард, наричан „Червения“, пияница,

        — Джалабхар Ксхо, принц в изгнание от Летните острови,

        — Лунното момче, смешник и глумец,

        — лейди Танда Стоукуорт,

        — Фалайс, нейната по-голяма дъщеря,

        — Лолис, по-малката й дъщеря, тридесет и три годишна,

        — лорд Джилс Росби,

        — сир Хорас Редвин и брат му близнак сир Хобър Редвин, синове на владетеля на Арбор,

— хората на Кралски чертог:

— Градската стража („златните плащове“):

        — Джанос Слинт, владетел на Харънхъл, лорд-командир,

        — Морос, неговият най-голям син и наследник,

        — Алар Дийм, главен сержант на Слинт,

        — сир Джейслин Байуотър, наричан „Желязната ръка“, капитан на Речната порта,

        — Халайн, Мъдрата на Гилдията на алхимиците, пиромантка,

        — Чатая, собственичка на скъп публичен дом,

        — Алайая, Данси, Марей — някои от момичетата й,

        — Тобо Мот, майстор оръжейник,

        — Салореон, майстор оръжейник,

        — Железния корем, ковач,

        — Лотар Брун, свободен конник,

        — сир Озмунд Черно котле, дребен рицар с лоша репутация,

        — Осфрид и Осни Черно котле, негови братя,

        — Саймън Сребърния език, певец.

Знамето на крал Джофри показва коронования елен на Баратеон, черен на златно поле, и лъва на Ланистър, злато върху пурпур, в бойни пози.

Станис Баратеон, първият с това име, по-големият от братята на крал Робърт, бивш владетел на Драконов камък, втори син на лорд Стефон Баратеон и на лейди Кассана от дома Естермонт,

— съпругата му, лейди Селайс от дома Флорент,

— Шайрийн, единственото им дете, десетгодишно момиче,

— неговият вуйчо и братовчеди:

        — сир Ломас Естермонт, вуйчо,

        — неговият син, сир Андрю Естермонт, братовчед,

— дворът и свитата му:

        — майстер Крессен, знахар и учител, старец,

        — майстер Пилос, младият му помощник,

        — септон Баре,

        — сир Аксел Флорент, кастелан на Драконов камък и чичо на кралица Селайс,

        — Кърпеното лице или Кръпчо, лишен от разум глумец,

        — лейди Мелисандра Асшайска, наричана „Червената жена“, жрица на Р’хлор, Духа на огъня,

        — Сир Давос Държеливия, наричан още „Луковия рицар“ и понякога „Късата ръка“, някогашен контрабандист, капитан на „Черната Бета“,

        — съпругата му Маря, дъщеря на дърводелец,

        — техните синове:

                — Дейл, капитан на „Призрак“,

                — Алард, капитан на „Лейди Маря“,

                — Матос, помощник капитан на „Черната Бета“,

                — Марик, началник на гребците на „Ярост“,

                — Деван, скуайър при крал Станис,

                — Станис, деветгодишно момче,

                — Стефон, шестгодишно момче,

                — Браян Фаринг, скуайър при крал Станис

— рицарите и заклетите му мечове,

        — Ардриан Селтигар, владетел на остров Зъбец, старец,

        — Монфорд Веларион, владетел на Приливите и господар на Границата на дрейфа,