— Милорд, защо ми разказахте всичко това, за майстер Емон?

— А трябва ли да имам причина? — Мормон се намести на стола и се намръщи. — Твоят брат Роб е бил коронован за крал на Севера. Това ви е общото на двамата с Емон. Крал за брат.

— И друго — каза Джон. — Една клетва.

Стария мечок изсумтя силно, а гарванът политна и запляска с криле из стаята.

— По един човек ми дай на мен за всяка нарушена клетва, и на Вала никога няма да му липсват бранители.

— Винаги съм знаел, че Роб ще бъде владетелят на Зимен хребет.

Мормон подсвирна и птицата кацна на ръката му.

— Владетел е едно, а крал — друго. — Поднесе на гарвана шепа зърна от джоба си. — Ще облекат брат ти Роб в коприна и кадифе от сто различни цвята, докато ти живееш и мреш в черната си ризница. Той ще се ожени за някоя красива принцеса и ще стане баща на нейните синове. Ти няма да имаш жена, нито ще държиш някога в ръце дете с твоята кръв. Роб ще властва, а ти ще служиш. Хората ще те наричат „черна врана“. Него ще наричат „Негова милост“. Певци ще възпяват всяка извършена от него дреболия, докато твоите велики подвизи ще се забравят невъзпети. Кажи ми, че нищо от това не те измъчва, Джон… и аз ще те нарека лъжец, и ще зная, че съм прав.

Джон се изпъна като тетива на лък.

— Дори наистина да ме измъчва, какво бих могъл да направя, след като съм копеле?

— Какво ще направиш? — попита Мормон. — След като си копеле?

— Ще се измъчвам — каза Джон. — И ще си спазвам клетвите.

Короната на сина й току-що бе изкована и на Кейтлин Старк й се стори, че притиска с тежестта си главата на Роб. Древната корона на кралете на Зимата се беше изгубила преди векове, предадена на Ерон Завоевателя, когато Торен Старк коленичил в покорство. Какво бе направил Ерон с нея — никой не знаеше. Ковачът на лорд Хостър си беше свършил работата добре и короната на Роб съвсем приличаше на другата, както я описваха в древните сказания за кралете Старк: отворен кръг от изчукан бронз, с всечените руни на Първите хора, увенчан с девет черни железни шипа, изковани с форма на дълги мечове. Нито злато имаше по нея, нито сребро и скъпоценни камъни; бронзът и желязото бяха металите на зимата, тъмни и силни, за да се сражават със студа.

Докато чакаха във Великата зала на Речен пад да доведат пред тях пленника, тя видя как Роб намести короната така, че да легне върху гъстия му кестеняв перчем. След малко отново я придърпа напред, после я завъртя малко, сякаш така щеше да седи по-леко над челото му. „Не е лесно да се носи корона — помисли Кейтлин. — Особено за петнадесетгодишно момче.“

Когато стражите доведоха пленника, Роб поиска меча си. Оливар Фрей му го поднесе с дръжката напред, а Роб оголи оръжието и го положи на коленете си, явна за всички закана.

— Ваша милост, ето го човека, за когото помолихте — обяви сир Робин Ригър, капитан на дворцовата гвардия на Тъли.

— На колене пред краля, Ланистър! — извика Теон Грейджой. Сир Робин насили пленника да коленичи.

Не приличаше на лъв, прецени Кейтлин. Този сир Клеос Фрей беше син на лейди Джена, която беше сестра на лорд Тивин Ланистър, но в него нямаше нищо от прословутата красота на Ланистърови, русата коса и зелените очи. Вместо това беше наследил лепкавите кестеняви кичури, хилавата брадичка и тясното лице на своя баща, сир Емон Фрей, втория син на стария лорд Фрей. Очите му бяха светли и воднисти и като че ли не можеше да спре да мига, но това можеше и да е от светлината. Килиите под Речен пад бяха тъмни и влажни… и препълнени също така напоследък.

— Станете, сир Клеос. — Гласът на сина й не беше толкова леден, колкото щеше да е на баща му, но и не прозвуча съвсем като на петнадесетгодишно момче. Войната преждевременно беше направила от него мъж. Утринната светлина просветваше леко по стоманата на коленете му.

Но това, което всъщност правеше сир Клеос Фрей особено нервен, не беше мечът. Беше звярът. Сив вятър, това име му беше дал синът й. Вълчище по-голямо от северен лос, дълго и тъмно като дим, с очи като от разтопено злато. Когато звярът пристъпи напред и подуши пленения рицар, всички в залата на свой ред надушиха миризмата на страха. Сир Клеос го бяха хванали по време на Битката в Шепнещия лес, когато Сив вятър беше разкъсал гърлата на половин дузина мъже.

Рицарят се изправи и се дръпна с такава готовност, че мнозина от зрителите се изсмяха на глас.

— Благодаря ви, милорд.

— Ваша МИЛОСТ! — излая лорд Ъмбър, както винаги най-шумният от северните знаменосци на Роб… но също и най-верният и ревностен, или поне той така твърдеше. Той пръв бе обявил сина й за крал на Севера и нямаше да допусне и най-малкото подценяване на своя суверен.

— Ваша милост — бързо се поправи сир Клеос.

„Този не е от много смелите“ — помисли Кейтлин. Наистина, бе повече Фрей, отколкото Ланистър. Братовчед му, Кралеубиеца, щеше да е съвсем друго нещо. Тази почетна титла щяха да изтръгват през съвършените зъби на сир Джайм Ланистър.

— Повиках ви от килията, за да занесете послание до своята братовчедка Церсей Ланистър в Кралски чертог. Ще пътувате под знамето на мира, с тридесет от най-добрите ми мъже за ескорт.

Сир Клеос изпита видимо облекчение.

— В такъв случай ще бъда особено радостен да занеса посланието на Негова милост до кралицата.

— Разберете — каза Роб, — аз не ви давам свобода. Вашият дядо лорд Уолдър се врече, че ще ме подкрепя, както и целият дом Фрей. Много от братовчедите и чичовците ви бяха с нас в Шепнещия лес, но вие предпочетохте да се биете под лъвското знаме. Това ви прави Ланистър, а не Фрей. Искам оброка ви, с честта ви на рицар, че след като доставите посланието ми, ще се върнете с отговора на кралицата, за да продължи пленничеството ви.

— Заклевам се — тутакси отговори сир Клеос.

— Всеки в тази зала ви чу — предупреди братът на Кейтлин сир Едмур Тъли, който говореше за Речен пад и владетелите на Тризъбеца в отсъствието на умиращия им баща. — Ако не се върнете, цялата страна ще научи, че сте се отметнали от клетвата си.

— Ще изпълня оброка си — заяви сир Клеос. — Какво е посланието?

— Предложение за мир. — Роб стана с дългия меч в ръка. Сив вятър пристъпи до него. Залата зашумя. — Кажете на кралицата регент, че ако изпълни условията ми, ще прибера меча в ножницата и ще сложа край на тази война между нас.

В дъното на залата Кейтлин забеляза високата мършава фигура на лорд Рикард Карстарк, как премина през редицата стражи и излезе през вратата. Никой от останалите не помръдна. Роб не обърна внимание на шума.

— Оливар, документът! — заповяда синът й. Скуайърът пое меча и му подаде пергаментовия свитък.

Роб го разви.

— Първо, кралицата трябва да освободи сестрите ми и да им осигури транспорт по море от Кралски чертог до Бял пристан. Да е ясно, че годежът на Санса с Джофри Баратеон е разтрогнат. Когато получа вест от своя кастелан, че сестрите ми са се върнали невредими в Зимен хребет, ще освободя братовчедите на кралицата, скуайър Вилем Ланистър и вашия брат Тион Фрей, и ще им дам безопасен ескорт до Скалата на Кастърли или докъдето тя пожелае да бъдат отведени.

Кейтлин Старк съжали, че не може да разчете мислите, криещи се зад всяко лице, зад всяко намръщено чело и стиснати устни.

— Второ, костите на милорд баща ми ще се върнат при нас, за да може да почиват до костите на брат му и сестра му в криптите под Зимен хребет, както той щеше да пожелае. Тленните останки на неговите хора от личната му гвардия, които умряха на служба при него в Кралски чертог, също ще се върнат.

Живи хора бяха тръгнали на юг, а студени кости щяха да се върнат. „Нед се оказа прав — помисли тя. — Мястото му беше в Зимен хребет, той го каза, но аз чух ли го? Не. Иди, казах му, ти трябва да си Ръката на Робърт, за доброто на дома, заради нашите деца… мое дело беше, мое, и на никой друг…“

— Трето, големият меч на моя баща, Лед, ще се върне в моята ръка, тук в Речен пад.