— Съвсем вярно. Избрахте ли вече гарваните, Тарли?

— М-м-майстер Емон с-смята да ги п-подбере довечера, след х-храненето.

— Ще взема най-добрите му. Умни птици и силни.

— Силни — подхвана неговата птица и зачисти с клюн перата си. — Силни, силни.

— Ако стане така, че ни изколят там всички, искам наследникът ми да разбере как съм умрял.

Приказката за клането накара Самуел Тарли съвсем да онемее. Мормон се наведе над масата.

— Тарли, когато бях хлапе на половината на годините ти, милейди майка ми казваше, че ако си държа много устата отворена, някой пор ще я сбърка с дупката си и ще се мушне в гърлото ми. Ако имаш нещо да казваш, казвай. Иначе се пази от поровете. — И махна грубо с ръка. — Хайде, отивай си, нямам време за глупости. Майстерът ти сигурно има работа за теб.

Сам преглътна, отстъпи и затича толкова бързо, че за малко да се спъне в рогозките.

— Това момче наистина ли е такъв глупак, какъвто изглежда? — попита лорд-командирът след като Сам си отиде. „Глупак“, изграчи гарванът. Мормон не дочака отговора на Джон. — Лорд баща му сега стои високо в съвета на крал Ренли, беше ми хрумнало да го пратя… не, по-добре не. Ренли няма да обърне внимание на един треперещ дебеланко. Ще пратя сир Арнъл. Той е много по-стабилен, а и майка му е от Фосоуей Зелените ябълки.

— Ако благоволи милорд, каква работа имате с крал Ренли?

— Същата, която и е другите, момко. Мъже, коне, мечове, брони, зърно, сирене, вино, вълна, пирони… Нощния страж не е горд, взимаме всичко, което ни се предложи. — Пръстите му забарабаниха по грубо рендосаните дъски на масата. — Ако ветровете са били добри, сир Алисър трябва да е стигнал до Кралски чертог до края на лунния кръг, но дали онова момче Джофри ще му обърне внимание, не знам. Домът Ланистър никога не е хранел приятелски чувства към Стража.

— Торн има ръката на оная твар, ще им я покаже. — Мазно и гадно нещо, с черни пръсти, които се извиваха и мърдаха в стъкленицата, сякаш още бяха живи.

— Де да имахме още една ръка, че да я пратим на Ренли.

— Дивен казва, че оттатък Вала може да намерим какво ли не.

— Тъй де, Дивен казва. Последния път, когато ходи на обход, каза, че видял мечка, висока петнайсет стъпки. — Мормон изсумтя. — За сестра ми разправят, че си взела мечок за любовник. По-скоро това ще го повярвам, отколкото за петнайсет стъпки висока мечка. Макар че в свят, където мъртвите бродят… аа, все пак човек трябва да вярва само на очите си. Мъртъв човек да ходи видях. Но гигантска мечка не съм. — Изгледа Джон дълго и изпитателно. — Но ние говорехме за ръце. Твоите как са?

— По-добре. — Джон свали ръкавицата от къртича кожа и му показа. Белезите покриваха ръката му до средата под лакътя и нашарената плът все още изглеждаше корава и зачервена, но зарастваше. — Обаче сърби. Майстер Емон каза, че е на добро. Даде ми мехлем да го взема с мен по пътя.

— Можеш ли да боравиш с Дълъг нокът въпреки болката?

— Прилично. — Джон отвори и затвори пръстите си в юмрук, както му беше показал майстерът. — Трябва да си упражнявам пръстите всеки ден, да не изтръпват, каза майстер Емон.

— Може да е сляп, но си знае работата. Моля се на боговете дано да ни го опазят още двайсет години. Знаеш ли, че той е могъл да стане крал?

Джон се изненада.

— Казвал ми е, че баща му е бил крал, но не… Помислих, че сигурно е бил някой по-млад син.

— Така е. Дядо му е бил Дерон Таргариен, Вторият с това име, който включил Дорн във владенията. Част от договора било да се ожени за една дорнска принцеса. Тя му родила четирима синове. Бащата на Емон, Мекар, бил най-малкият от тях, а Емон бил третият му син. Забележи, всичко това е било дълго преди аз да се родя, колкото и на древен да ме прави Малък лес.

— Майстер Емон е бил наречен на Рицаря на дракона.

— Точно така. Според някои истинският баща на крал Дерон бил принц Емон, а не Ерон Недостойния. Както и да е, на нашия Емон му липсвал войнственият нрав на Рицаря на дракона. Той обича да казва, че имал бавен меч, но бърз ум. Нищо чудно, че дядо му го пратил в Цитаделата. Бил е на девет или десет, мисля… и девети или десети по наследствена линия.

Джон знаеше, че майстер Емон е вече над стоте. Немощен, грохнал, сбръчкан и сляп — трудно беше да си го представи човек като момче, не по-голямо от Аря.

Мормон продължи:

— Емон се трудел над книгите си, когато най-големият от чичовците му, безспорният наследник, бил убит при една злополука на турнир. Той оставил двама сина, но скоро и те го последвали в гроба, по време на Голямата пролетна болест. Крал Дерон също го взела болестта, така че короната минала в ръцете на втория син, Ерис.

— Лудия крал? — Дон се обърка. Ерис беше крал преди Робърт, значи не толкова отдавна.

— Не, това бил Ерис Първи. Онзи, дето Робърт го свали, беше Вторият с това име.

— Кога е било това?

— Преди осемдесет години, там някъде — каза Стария мечок. — И не, аз все още не съм бил роден, макар че дотогава Емон вече изковал половин дузина брънки за майстерската си верига. Ерис се оженил за родната си сестра, според обичая на Таргариените, и царувал десет или дванайсет години. Емон положил клетвите си и напуснал Цитаделата, за да служи в двора на някакъв дребен лорд… докато царственият му чичо не умрял без потомство. Железният трон преминал у последния от четиримата синове на крал Дерон. Това бил Мекар, бащата на Емон. Новият крал привикал всичките си синове в двора и щял да включи Емон в кралския съвет, но той отказал, като заявил, че това ще е узурпиране на мястото, което по право принадлежи на Великия майстер. Предпочел да служи в крепостта на най-големия си брат, друг Дерон. Е, той също умрял, като оставил за наследница дъщеря, някакво полуумно момиче. Хванал срамна болест от една курва, доколкото знам. Следващият брат бил Ерион.

— Ерион Чудовището? — Джон беше чувал това име. „Принцът, който се мислел за дракон“ беше една от най-мрачните приказки на баба Нан. Малкият му брат Бран я обожаваше.

— Същият, макар че самият той се наричал Ерион Ярък плам. Една нощ, по време на пир, изгълтал делва с адски огън, като казал на приятелите си, че това ще го превърне в дракон, но боговете били милостиви и го превърнали в труп. Няма и година след това крал Мекар загинал в битка срещу някакъв разбунтувал се владетел.

Джон не беше съвсем невежа в историята на кралството. Майстерът в замъка се беше погрижил за това.

— Било е в годината на Големия съвет — каза той. — Лордовете прескочили невръстния син на принц Ерион и дъщерята на принц Дерон и дали короната на Ерон.

— И да, и не. Първо я предложили тихомълком на Емон. И той тихомълком отказал. Рекъл им: боговете са отредили да служа, не да властвам. Положил бил клетва и нямало да я наруши, въпреки че Върховният септон лично му предлагал да го освободи. Е, никой разумен човек не искал потомък на Ерион отново да седна на трона, а дъщерята на Дерон била малоумна, така че нямали избор, освен да се обърнат към по-малкия брат на Емон — Ерон, Петия с това име. Ерон Невероятния, така му викали, защото бил четвърти син на четвъртия син. Емон разбирал, и правилно, че ако остане в двора, онези, които са недоволни от управлението на брат му, ще гледат да го използват, затова дошъл на Вала. И тук си останал, докато брат му и синът на брат му, и неговият син, всички поред царували и умрели, докато Джайм Ланистър не сложи край на родословието на Рицарите на дракона.

— Кр-рал — изграчи гарванът, плесна с криле през солария и кацна на рамото на Мормон. — Крал — каза отново и запристъпва важно напред-назад.

— Харесва му тази дума — каза усмихнат Джон.

— Лесна е за изричане. Лесно е да му хареса.

— Кр-рал — повтори птицата.

— Според мен иска вие да сте с корона, милорд.

— Кралството вече си има трима крале, а и това е твърде много за мен. — Мормон погали гарвана под клюна с пръст, но очите му не се отделяха от Джон Сняг.

Това го накара да се почувства неловко.