Тя гледаше своя брат, сир Едмур Тъли, застанал с палци, затъкнати в колана на меча, и с лице — безизразно като камък.

— Четвърто, кралицата ще заповяда на своя баща да освободи онези рицари и лордове знаменосци, които е пленил в битката на Зелената вилка на Тризъбеца. След като го направи, аз ще освободя своите пленници, взети в Шепнещия лес и в Битката за становете, освен самия Джайм Ланистър, който ще остане мой заложник, гаранция за доброто държане на неговия баща.

Тя се вгледа в лукавата усмивка на Теон Грейджой и се зачуди какво ли означава. Този младеж понякога имаше вид на човек, знаещ някаква несподелена с никого шега. На Кейтлин това никак не й харесваше.

— И последно, крал Джофри и кралицата регент трябва да се откажат от всички свои претенции за власт над Севера. Оттук насетне ние не сме част от техните владения, но свободно и независимо кралство, както в стари времена. Нашите владения ще включват всички земи на Старк на север от Шийката и в добавка — земите, напоявани от река Тризъбец и притоците й, ограничени със Златния зъб на запад и Лунните планини на изток.

— КРАЛЯТ НА СЕВЕРА! — прогърмя викът на Големия Джон Ъмбър и големият му колкото свински бут юмрук се изстреля нагоре във въздуха. — Старк! Старк! Кралят на Севера!

Роб нави свитъка.

— Майстер Виман е нарисувал карта, показваща границите, на които държим. Ще приготвим копие за кралицата. Лорд Тивин трябва да се изтегли зад тези граници и да прекрати своите набези, пожари и погроми. Кралицата регент и нейният син няма да предявяват претенции за данъци, приходи, нито служба от страна на моя народ, и ще освободят моите лордове и рицари от всички клетви за вярност, оброци, дългове и задължения към Железния трон и към домовете Баратеон и Ланистър. В добавка към това Ланистър ще ни предоставят десет заложници от знатно потекло, като гаранти за мира. Тях аз ще зачитам като почетни гости, според техния сан. Докато условията на този мир се спазват честно, ще освобождавам по двама заложници всяка година и ще ги връщам непокътнати на техните семейства. — Роб хвърли навития пергамент в нозете на рицаря. — Това са моите условия. Ако ги изпълни, ще й дам мир. Ако не… — той изсвири и Сив вятър пристъпи напред и озъби муцуна — Шепнещия лес ще зашепне за нея отново.

— Старк! — изрева отново Големия Джон и сега още гласове подхванаха вика. — Старк, Старк, Кралят на Севера! — Вълчището вдигна глава и зави.

Сир Клеос беше пребледнял.

— Кралицата ще чуе вашето послание, ми… ваша милост.

— Добре — каза Роб. — Сир Робин, погрижете се сир Клеос да получи добра храна и чисти дрехи. Ще тръгне утре призори.

— Както заповядате, ваша милост — отвърна сир Робин Ригър.

— Значи приключихме.

Събраните рицари и лордове се поклониха и Роб се обърна да излезе, със Сив вятър до него. Оливар Фрей се понесе напред да отвори вратата. Кейтлин ги последва. Брат й вървеше до нея.

— Добре се справи — каза тя на сина си в галерията, тръгваща от задната страна на залата, — макар че тази работа с вълка беше шегичка, уместна повече за момче, отколкото за крал.

Роб почеса Сив вятър зад ухото.

— Видя ли изражението му, майко? — усмихна се той.

— Видях, че лорд Карстарк излезе.

— Аз също. — Роб вдигна с две ръце короната си и я подаде на Оливар. — Това го прибери в спалнята ми.

— Веднага, ваша милост. — Скуайърът заситни напред.

— Обзалагам се, че и други изпитаха същото като лорд Карстарк — заяви брат й Едмур. — Как можем да говорим за мир, когато Ланистърови се ширят като проказа над бащините ми владения, отмъкват реколтата и избиват хората му? Пак казвам, трябва да тръгнем в марш срещу Харънхъл.

— Липсва ни сила — каза Роб, макар с неохота.

Едмур настоя.

— По-силни ли ставаме, като седим тук? Войската ни се смалява с всеки изминал ден.

— И кой е отговорен за това? — сряза Кейтлин брат си. Тъкмо по настояване на Едмур Роб беше разрешил на речните лордове да напуснат след коронясването му, та всеки да брани своите земи. Сир Марк Пайпър и лорд Карил Ванс бяха първите, които си тръгнаха. Лорд Джонос Бракън ги последва, като се закле, че ще си върне изгорения си и порутен замък и ще погребе мъртвите, а сега и лорд Джейсън Малистър беше обявил намерението си да се върне в седалището си в Морски страж, милостиво все още незасегнат от битките.

— Не можеш да молиш моите речни лордове да бездействат, докато вилнеят из полята им и подлагат на нож хората им — каза сир Едмур, — но лорд Карстарк е северняк. Лошо ще бъде, ако и той ни остави.

— Аз ще говоря с него — каза Роб. — Той изгуби двамата си сина в Шепнещия лес. Кой може да го вини, ако не иска да сключи мир с техните убийци… с убийците на моя баща…

— Повече кръвопролитие няма да върне баща ти при нас, нито синовете на лорд Рикард — каза Кейтлин. — Трябваше да се направи предложение… макар че един по-благоразумен човек можеше да предложи по-сладки условия.

— Малко по-сладки и щях да се задавя. — Брадата на сина й беше пораснала, по-червена от косата с цвят на лешкик. Роб, изглежда, смяташе, че го прави по-свиреп, по-царствен… по-голям. Но с брада или без нея, все пак си беше петнадесетгодишен момък и жадуваше за възмездие не по-малко от Карстарк. Никак не беше лесно да го убеди да направи това предложение, колкото и да беше окаяно.

— Церсей Ланистър никога няма да се съгласи да изтъргува сестрите ти за двама братовчеди. Тя ще иска брат си, знаеш го много добре. — Това му го беше казвала вече, но напоследък откриваше, че кралете не слушат толкова внимателно, колкото синовете.

— Не мога да освободя Кралеубиеца, дори да исках. Моите лордове никога няма да се примирят.

— Твоите лордове те посочиха за свой крал.

— И много лесно могат да ме отсочат.

— Ако короната ти е цената, която трябва да платим, за да си върнем живи и здрави Аря и Санса, би трябвало да я платиш с готовност. Половината от лордовете ти биха искали да убият Ланистър в килията му. Ако умре като затворник, хората ще кажат…

— …че си го е заслужил — довърши Роб.

— А сестрите ти? — рязко попита Кейтлин. — И те ли ще са заслужили смъртта си? Гарантирам ти, ако нещо се случи с брат й, Церсей ще ни плати кръв за кръв…

— Ланистър няма да умре — заяви Роб. — Никой не може дори дума да му каже без мое пълномощие. Има си храна, вода, чиста слама, повече удобства, отколкото заслужава. Но няма да го освободя, дори заради Аря и Санса.

Кейтлин осъзна, че синът й я гледа отгоре. „Войната ли го накара да порасте толкова бързо — зачуди се тя, — или короната, която сложиха на главата му?“

— Страхуваш се да не срещнеш отново Джайм Ланистър на бойното поле, това ли е истината?

Сив вятър изръмжа, сякаш усети гнева на Роб, а Едмур Тъли сложи ръка на рамото на Кейтлин.

— Кат, престани. Момчето е право.

— Не ме наричайте „момчето“ — каза Роб и се обърна настръхнал срещу вуйчо си, и гневът му се изля неудържим върху Едмур, който искаше само да го подкрепи. — Вече съм почти пълнолетен мъж и крал — вашият крал, сир. И не се боя от Джайм Ланистър. Веднъж го победих, ще го победя отново, ако потрябва, само че… — Избута падналия на очите му кичур и тръсна глава. — Сигурно щях да заменя Кралеубиеца за татко, но…

— Но не и за момичетата? — Гласът й беше ледено спокоен. — Момичетата не са достатъчно важни, нали?

Роб не отговори, но в очите му имаше болка. Сини очи, очите на Тъли, очите, които тя му беше дала. Беше го ранила, но той бе твърде много син на баща си, за да го признае.

„Недостойно беше от моя страна — каза си тя. — Богове милостиви, какво ще стане с мен? Той се старае до предел, толкова се старае, знам го, виждам го и все пак… Изгубих моя Нед, скалата, върху която бе съграден животът ми, не бих могла да понеса ако загубя и момичетата…“

— Ще направя всичко, което мога, за момичетата — каза Роб. — Ако кралицата има капка разум, ще приеме условията ми. Ако не, ще я накарам горко да съжали за деня, в който ми е отказала. — Въпросът явно беше изчерпан за него. — Майко, сигурна ли сте, че няма да приемете да заминете за Близнаците? Там ще сте по-далече от битките и бихте могли да опознаете дъщерите на лорд Фрей, за да ми помогнете да избера невястата си, след като свърши войната.