„Не ставай глупак — каза си той. — Вълк, вятър, тъмна гора, това нищо не значи. И все пак…“ Започнал бе да изпитва симпатия към стария Джиор Мормон по време на краткия си престой в Черен замък.

— Вярвам, че Стария мечок е оцелял след тази атака?

— Оцеля.

— И че вашите братя са ги убили тези, а-а, мъртъвци?

— Убихме ги?

— Сигурен ли сте, че този път са мъртви? — кротко попита Тирион. Когато Брон задави с усилие кикота си, Дяволчето разбра, че трябва да продължи. — Че наистина, ама наистина са мъртви?

— Те си бяха мъртви — сопна се сир Алисър. — Мъртви и студени, с черни ръце и крака. Донесох ръката на Джаред, откъсната от трупа от вълка на копелето.

Кутрето се размърда.

— И къде е това прелестно доказателство?

Сир Алисър се намръщи неловко.

— То… взе, че изгни, докато чаках, без да ме изслушат. Нищо не остана освен шепа кокали.

Из залата се чу хихикане.

— Лорд Белиш — извика Тирион на Кутрето, — купете на нашия храбър сир Алисър сто лопати да ги занесе със себе си на Вала.

— Лопати? — Сир Алисър недоверчиво присви очи.

— Ако погребвате мъртъвците си, няма да възкръсват — каза му Тирион и този път дворът открито се разсмя. — Лопатите ще сложат край на проблемите ви, с няколко яки мъже да ги натискат. Сир Джейслин, помогнете на добрия брат да си избере хора от градските тъмници.

Сир Джейслин Байуотър каза:

— Ваша воля, милорд, но килиите ни са почти празни. Йорен обра всички подходящи за там мъже.

— Тогава арестувайте още — каза Тирион. — Или пуснете мълвата, че на Вала има хляб и ряпа, и те ще отидат по своя воля. — Градът имаше да храни твърде много гърла, а Нощният страж имаше постоянна нужда от попълнения.

По знак на Тирион херолдът възвести края на кралския съвет и залата започна да се опразва. Сир Алисър Торн не беше от лесните. Чакаше в подножието на Железния трон, когато Тирион слезе.

— Да не мислите, че плавах чак от Източния крайморски страж, за да търпя насмешките на такива като вас? — кипна той и препречи пътя му. — Това не е тъпа шега. Видях го със собствените си очи. Казвам ви, мъртъвците излизат на бял свят.

— Постарайте се да ги убивате по-сигурно. — Тирион го заобиколи.

Сир Алисър го хвана за ръкава, но Престън Грийнфилд го избута.

— Настрана, сир.

На Торн му стигна умът да не предизвиква рицар от Кралската гвардия.

— Дяволче, ти си глупак! — извика той зад гърба му.

Тирион се обърна.

— Аз? Нима? Чудно, защо тогава се смяха на вас? — Усмихна се. — За хора дойдохте, нали?

— Студеният вятър се надига. Валът трябва да се държи.

— А за да го държите, са ви нужни мъже, каквито ви дадох… както можехте да забележите, ако очите ви чуваха нещо друго освен обидите. Вземете ги, благодарете ми и дим да ви няма, преди да ме принудите пак да ви размахам вилицата за раци. Предайте най-сърдечните ми поздрави на лорд Мормон… както и на Джон Сняг.

Брон сграбчи сир Алисър за лакътя и насила го изведе от залата.

Великият майстер Пицел вече се беше изнизал, но Варис и Кутрето бяха гледали всичко, от началото да края.

— Възхищението ми към вас непрекъснато нараства, милорд — призна евнухът. — Успокоявате момчето на Старк с бащините му кости и лишавате сестра си от нейните защитници с един бърз удар. Давате на черния брат хората, за които е дошъл, отървавате града от няколко гладни гърла и в същото време го правите така, че да прилича на подигравка, така че никой да не може да каже, че джуджето се страхува от снарки и гръмлини. О, страшно ловко!

Кутрето поглади острата си брадичка.

— Наистина ли смяташ да отпратиш цялата си гвардия, Ланистър?

— Не. Смятам да отпратя само гвардията на сестра ми.

— Кралицата никога няма да го позволи.

— О, мисля, че би могла. Аз все пак съм й брат и когато ме поопознаете повече, ще се уверите, че всичко, което казвам, го казвам сериозно.

— Дори лъжите?

— Особено лъжите. Лорд Петир, имам чувството, че не сте щастлив с мен.

— Никого не съм обичал колкото вас, милорд. Макар да не обичам да ме правят на глупак. Ако Мирцела се венчае за Тристан Мартел, едва ли ще може да се венчае за Робърт Арин, нали?

— Не и без да се предизвика огромен скандал — призна той. — Съжалявам за малката измама, лорд Петир, но когато го казах, не можех да зная, че дорнците ще приемат предложението ми.

Кутрето не се успокои.

— Не обичам да ме лъжат, милорд. Спестете ми следващото подвеждане.

„Само ако и ти направиш същото с мен“ — помисли Тирион и погледна камата на бедрото на Кутрето.

— Ако съм ви обидил, дълбоко съжалявам. Всички знаят колко ви обичам, милорд. И колко много разчитам на вас.

— Ще се постарая да го запомня. — И Кутрето си тръгна.

— Повървете с мен, Варис — каза Тирион.

Излязоха през кралската врата зад трона; пантофите на евнуха тихо зашумолиха по камъка.

— Знаете ли, лорд Белиш каза истината. Кралицата никога няма да позволи да отпратите личната й охрана.

— Ще позволи. Вие ще се погрижите за това.

По пълните устнички на Варис пробяга усмивка.

— Дали?

— О, със сигурност. Вие ще й кажете, че това е част от замисъла ми да освободя Джайм.

Варис поглади напудрената си буза.

— Това несъмнено ще включи и четиримата мъже, които Брон толкова усърдно търсеше по всички коптори на Кралски чертог. Един крадец, един затворник, един уличен артист и един убиец.

— Напъхайте ги в пурпурни плащове и лъвски шлемове и няма да се отличават от другите гвардейци. Дълго се мъчих да измисля хитрина, с която да мога да ги вкарам в Речен пад преди да се сетя да ги скрия така, че всички да ги виждат и да не ги видят. Ще минат през главната порта, под знамената на Ланистър и придружавайки костите на лорд Едард. — Усмихна се криво. — Четирима сами мъже ще бъдат следени зорко. Четирима сред сто ще се изгубят. Затова трябва да изпратя истинските гвардейци заедно с лъжливите… което вие ще обясните на сестра ми.

— И заради своя любим брат тя ще се съгласи въпреки опасенията си. — Продължиха покрай безлюдната колонада. — Все пак загубата на червените плащове ще я направи неспокойна.

— Харесва ми, когато е неспокойна — каза Тирион.

Сир Клеос Фрей потегли същата заран, придружен от Вилар и сто гвардейци на Ланистър в червени плащове. Мъжете, които беше изпратил Роб Старк, се присъединиха към тях при Кралската порта за дългия път на запад.

Тирион завари Тимет да хвърля зарове със своите Горени в бараката.

— Ела в солария ми в полунощ.

Тимет го изгледа свирепо с едното си око и кимна. Не беше от приказливите.

Тази нощ Тирион пирува с Каменните врани и Лунните братя в Малката зала, макар че този път се въздържа от виното. Искаше умът му да е ясен.

— Шага, що за луна е това?

Шага се навъси мрачно.

— Черна, според мен.

— На запад я наричат „предателска луна“. Гледай тази нощ да не препиваш и брадвата ти да е остра.

— Брадвата на Каменната врана винаги е остра, а брадвата на Шага е най-острата от всички. Веднъж срязах главата на един и той не го разбра, докато не посегна да си среше косата. Тогава тя падна.

— Ти затова ли не ходиш чорлав? — Каменните врани зареваха и затропаха с крака. Шага се смя най-гръмко.

Към полунощ замъкът притъмня и затихна. Неколцината златни плащове по стените несъмнено ги забелязаха, щом излязоха от Кулата на Ръката, но не вдигнаха глас. Той беше Ръката на краля и къде ходи си беше негова работа.

Тънката дървена врата се разцепи с гръмовен трясък под ритника на Шага. Парчетата полетяха навътре и Тирион чу сподавения вик на изплашена жена. Шага дотроши вратата с три яки удара на брадвата, натисна с рамо и влезе през отломките. Тимет го последва, след това и Тирион, пристъпвайки предпазливо през парчетиите. Жаравата в камината едва тлееше и спалнята тънеше в гъсти сенки. Когато Тимет съдра тежките завеси на балдахина, голото слугинче ги зяпна с ококорени очи.