На другата сутрин, докато закусваше, пристигна пратеникът й. Кралицата била неразположена и нямало да може да излезе от покоите си. „По-скоро от тоалетната си.“ Тирион изрази съжалението си и заръча да предадат на Церсей да си почива спокойно и че той ще се оправи със сир Клеос, както са се разбрали.

Железният трон на Егон Завоевателя беше едно ужасно кълбо от гадни шипове и щръкнали железни зъби, чакащи всеки глупак, който се опита да се разположи удобно на него, а краката го заболяха, докато се изкачи до него с пълното съзнание какво нелепо зрелище е това в очите на другите. Но си имаше едно предимство: беше висок.

Гвардейците на Ланистър стояха смълчани в пурпурните си плащове и шлемовете си с лъвските глави. Златните плащове на сир Джейслин се бяха подредили срещу тях. Под стъпалата към трона бяха застанали Брон и сир Престън от Кралската гвардия. Придворните изпълваха галерията, а молителите се бяха струпали при голямата двукрила врата от дъб и бронз. Санса Старк изглеждаше особено прелестна тази сутрин, въпреки че лицето й беше пребледняло като мляко. Лорд Джилс стърчеше над околните и покашляше, а горкичкият братовчед Тирек още носеше младоженската си мантия от хермелин и кадифе. Откакто се бе оженил за малката лейди Ермесанд преди три дни, другите скуайъри почнаха да го наричат „Дойката“ и да го питат какви пеленки е носила булката му в първата им брачна нощ.

Тирион ги огледа всички и реши, че картинката му харесва.

— Повикайте сир Клеос Фрей. — Гласът му отекна в каменните стени на залата. Това също му хареса. „Жалко, че Шае не може да е тук, за да види всичко това“ — помисли си той. Беше го помолила да дойде, но нямаше как.

Сир Клеос измина дългото разстояние между златните и пурпурните плащове, без да поглежда нито надясно, нито наляво. Когато коленичи, Тирион забеляза, че на братовчеда косата му окапва.

— Сир Клеос — каза Кутрето от масата на съветниците, — приемете нашата благодарност за това, че ни донесохте мирното предложение на лорд Старк.

Великият майстер Пицел се окашля.

— Кралицата регент, Ръката на краля и малкият съвет обсъдихме условията, предлагани от така наречения „крал на Севера“. Тъжно ми е да го заявя, но те са неприемливи и вие трябва да го заявите на тези северняци, сир.

— Ето ги нашите условия — заговори Тирион. — Роб Старк трябва да положи меча си, да се закълне във васална вярност и да се върне в Зимен хребет. Той трябва да освободи моя брат, без косъм да е паднал от главата му, да предаде войската си под командата на Джайм и да тръгне в марш срещу бунтовниците Ренли и Станис Баратеон. Всеки от знаменосците на Старк трябва да ни изпрати по един свой син за заложник. Там, където няма син, може и дъщеря. Отношението към тях ще е гостоприемно и ще им се дадат високи постове в двора, стига бащите им да не извършат отново измяна.

На Клеос Фрей сякаш му призля.

— Милорд Ръка — промълви той, — лорд Старк никога няма да се съгласи на тези условия.

„Изобщо не съм го очаквал, Клеос.“

— Кажете му, че сме събрали друга голяма войска при Скалата на Кастърли, че тя скоро ще тръгне срещу него от запад, докато милорд баща ми напредва от изток. Кажете му, че той остава сам, без надежда за съюзници. Станис и Ренли Баратеон воюват по между си, а принцът на Дорн се съгласи са ожени сина си Тристан за принцеса Мирцела. — Откъм галерията и от дъното на залата се чуха възгласи както на радост, така и на смайване.

— Колкото до моите братовчеди — продължи Тирион, — предлагаме Харион Карстарк и сир Уилис Мандърли за Вилем Ланистър, и лорд Кервин и сир Донел Локи за вашия Тион. Кажете на Старк, че двама Ланистъри всеки сезон струват колкото четирима северняци. — Изчака, докато смехът стихне. — Костите на баща си той ще получи, като жест на добра воля от страна на Джофри.

— Лорд Старк поиска също така сестрите си и бащиния си меч — напомни му сир Клеос.

Сир Илин Пейн стоеше ням, дръжката на големия меч на Едард Старк стърчеше над едното му рамо.

— Лед — каза Тирион. — Ще си го получи, след като сключи мир с нас, но не и преди това.

— Както кажете. А сестрите му?

Тирион погледна Санса и го жегна нотка на жал, но каза:

— Докато не освободи моя брат Джайм, цял и невредим, те ще останат тук като заложнички. Колко добре ще се отнасяме към тях ще зависи от него. — „А ако са добри боговете, Байуотър ще намери Аря преди Роб да разбере, че не е тук.“

— Ще му отнеса посланието ви, милорд.

Тирион подръпна едно от закривените остриета, стърчащи от облегалката на трона. „Следва ударът.“

— Вилар — каза той.

— Да, милорд.

— Мъжете, които е изпратил Старк, са достатъчни да опазят костите на лорд Едард, но един Ланистър би трябвало да получи ескорт на Ланистър — заяви Тирион. — Сир Клеос е братовчед на кралицата и мой. По-леко ще спим, ако вие се погрижите за неговата сигурност по пътя до Речен пад.

— Както заповядате. Колко души да взема?

— Ами всички.

Вилар замръзна като издялан от камък. Великият майстер Пицел изпъшка.

— Милорд, но не може да… вашият баща, самият лорд Тивин, той изпрати тези добри мъже в нашия град да пазят кралица Церсей и нейните деца…

— Кралската гвардия и Градската стража ги пазят достатъчно добре. Боговете дано ускорят пътя ви, Вилар.

На масата на съвета Варис се усмихна разбиращо. Кутрето си остана на мястото с изписана на лицето му престорена досада, а Пицел зяпна като риба на сухо, пребледнял и объркан. Пред подиума пристъпи херолд.

— Ако някой има да постави пред Кралската ръка други въпроси, да говори сега или да премълчи.

— Аз искам да бъда изслушан. — Един строен мъж, целият в черно, си запроправя път между близнаците Редвин.

— Сир Алисър! — възкликна Тирион. — Та аз представа нямах, че сте дошли в двора. Трябваше да ме известите.

— Известих ви, знаете много добре. — Торн беше обидчив и раздразнителен, петдесетгодишен и с остро лице, с твърд поглед и твърда ръка, черната му коса бе прошарена. — Отблъскваха ме, пренебрегваха ме и ме оставиха да чакам като някой жалък слуга.

— Наистина? Брон, много лошо. Двамата със сир Алисър сме стари приятели. Разхождали сме се по Вала ръка за ръка.

— Скъпи сир Алисър — промърмори Варис, — не бива да оставате с впечатлението, че сме непочтителни. Толкова много хора търсят милостта на нашия Джофри в тези тревожни и смътни времена.

— По-тревожни, отколкото можеш да си представиш, евнух.

— В лицето му го наричаме лорд Евнух — изчурулика Кутрето.

— С какво все пак можем да ви помогнем, добри брате? — попита със смирен тон Великият майстер Пицел.

— Лорд-командирът ме прати при Негова милост краля — отговори Торн. — Случаят е твърде тежък, за да се повери на слуги.

— Кралят си играе с новия си арбалет — каза Тирион. За да се отърве от Джофри, беше поръчал на един непохватен мирски майстор да направи арбалет, който хвърля три стрели наведнъж, и нищо не можеше да спре Джофри да не го пробва тутакси. — Можете да го поставите пред слугите му или да си го премълчите.

— Ваша воля — процеди сир Алисър недоволно. — Изпратен съм да ви кажа, че намерихме двама наши щурмоваци, които се бяха загубили отдавна. Бяха мъртви, но когато отнесохме телата им на Вала, през нощта се надигнаха отново. Единият съсече сир Джаръми Рикър, а вторият се опита да убие лорд-командира.

Тирион чу сподавен смях някъде в дъното на залата. „Дали не е решил да ме направи за посмешище?“ Помръдна неловко върху бодливия трон и хвърли поглед към Варис, Кутрето и Пицел, зачуден дали някой от тях не е замесен в това. Гърбаво, уродливо джудже… Достойнството му висеше на косъм. Веднъж да започнеше дворът да му се смее, беше обречен. И все пак… и все пак…

Тирион си спомни една студена нощ под звездите, когато беше застанал до хлапака Джон Сняг и един грамаден бял вълк горе на Вала, на края на света, и се взираше в непрогледния мрак. Беше почувствал… какво?… нещо, във всеки случай, страх някакъв, който го сряза като смразяващия северен вятър. Вълк беше завил някъде в нощта и звукът го бе накарал да потръпне.