Тирион се изненада, като видя и Брон застанал до носилката.

— Ти пък какво правиш тук?

— Нося ти съобщенията — каза Брон. — Желязната ръка иска да те види спешно при Портата на боговете. Не пожела да каже защо. Освен това те призовават и в…

— Призовават ме?! — Тирион познаваше само едно лице, на което можеше да хрумне да използва тази дума. — И какво иска Церсей от мен?

Брон сви рамене.

— Кралицата заповядва веднага да се върнеш в замъка и да се явиш в покоите й. Онзи голобрад юноша племенникът ви донесе съобщението. Четири косъма на устната и се мисли за мъж.

— Четири косъма и рицарство. Не забравяй, че той сега е сир Лансел. — Тирион знаеше, че сир Джейслин нямаше да го повика, освен ако работата не е изключително важна. — Първо трябва да видя какво иска Байуотър. Уведоми сестра ми, че ще я посетя, като се върна.

— Няма да й хареса — предупреди Брон.

— Хубаво. Колкото по-дълго чака Церсей, толкова повече ще се ядоса, а гневът я прави глупава. Предпочитам ядосаните и глупавите пред спокойните и умните. — Тирион метна плаща в носилката и Тимет му помогна да се качи.

Пазарният площад зад Портата на боговете в обичайни времена гъмжеше от селяни, дошли да продават зеленчуци, но сега бе почти празен. Сир Джейслин го посрещна при портата и вдигна стоманената си ръка в отривист поздрав.

— Милорд. Вашият братовчед Клеос Фрей е тук. Дошъл е от Речен пад под мирно знаме с писмо от Роб Старк.

— Мирни условия ли?

— Така казва.

— Милият ми братовчед! Заведете ме при него.

Златните плащове бяха затворили сир Клеос в стаичка без прозорци в стражевата сграда. Щом влязоха, той стана.

— Тирион, ти си най-желаната гледка за очите ми.

— Не го чувам много често, братовчеде.

— Церсей с теб ли е?

— Сестра ми е заета с други неща. Това ли е писмото на Старк? — Взе го от масата. — Сир Джейслин, можете да ни оставите.

Байуотър кимна и излезе.

— Помолиха ме да предам предложението на кралицата регент — каза сир Клеос, след като вратата се затвори.

— Ще го занеса. — Тирион хвърли око на картата, която Роб Старк беше приложил към писмото си. — Всичко с времето си, братовчеде. Изглеждаш изнемощял и отслабнал. — Всъщност изглеждаше много по-зле.

— Да. — Сир Клеос се отпусна на пейката. — В речните земи е лошо, Тирион. Около Окото на боговете и особено по кралския път. Речните лордове горят нивите си, за да ни изнемощят, а тиловите отряди на баща ви палят всяко село, което завземат, и избиват простолюдието.

Такъв си беше законът на войната. Кланица за простолюдието, докато знатните се държат един друг в плен заради откуп. „Припомни ми да благодаря на боговете, че съм се родил Ланистър.“

Сир Клеос прокара длан по кафявата си коса.

— Въпреки че бяхме под мирно знаме, два пъти ни нападнаха. Вълци в ризници, жадни да посекат всеки, който е по-слаб от тях. Само боговете знаят на чия страна са започнали, но сега действат само на своя глава. Изгубихме трима и два пъти по толкова са ранени.

— Какви са вестите за противника? — Тирион отново насочи вниманието си към условията на Старк. „Момчето не иска прекалено много. Само половината кралство, да освободим пленниците си, заложниците да върнем, меча на баща му… ах, да, и сестрите му.“

— Момчето си седи безгрижно в Речен пад — каза сир Клеос. — Мисля, че се страхува да излезе срещу баща ти на бойното поле. Силите му отслабват с всеки ден. Речните лордове го оставиха, всеки се върна да си пази земите.

„Това ли целеше баща ми?“ — Тирион нави картата на Старк.

— Тези условия няма да минат.

— Ще се съгласиш ли поне да замените момичетата на Старк срещу Тион и Вилем — попита с надежда сир Клеос.

Тион Фрей беше по-малкият му брат.

— Не — отвърна Тирион спокойно. — Но ще предложим наш вариант за размяна на пленници. Нека да се посъветвам с Церсей и съвета. Ще те върнем в Речен пад с нашите условия.

Тази перспектива явно не зарадва рицаря.

— Милорд, не вярвам, че Роб Старк ще се примири лесно. Лейди Кейтлин иска този мир, а не момчето.

— Лейди Кейтлин иска дъщерите си. — Тирион се надигна от пейката с писмото и картата в ръка. — Сир Джейслин ще се погрижи да получиш храна и легло. Изглежда, имаш ужасна нужда от сън, братовчеде. Ще те повикам, след като научим повече.

Намери сир Джейслин при крепостта — гледаше учението на новобранците долу на плаца. При толкова много търсещи убежище в Кралски чертог не липсваха желаещи да се включат в Градската стража срещу пълен корем и сламеник в казармените бараки, но Тирион не хранеше илюзии колко ще ги опазят тези техни дрипави „бранители“, когато се стигнеше до битка.

— Добре направи, че ме повика — каза Тирион. — Сир Клеос го оставям в твои ръце. Настанете го добре.

— А ескортът му? — попита командирът.

— Дайте им храна и чисти дрехи и намерете някой майстер да се погрижи за раните им. Но да не излизат в града, ясно? — Никак нямаше да е добре истината за условията в Кралски чертог да стигнат до ушите на Роб Старк в Речен пад.

— Ясно, милорд.

— А, и още нещо. Алхимиците ще пратят големи количества от глинените гърненца на всяка от портите. Трябва да ги използвате да обучите хората, които ще действат с огнехвъргачите. Пълнете гърнетата със зелена боя и ги карайте да тренират зареждане и хвърляне. Всеки, който разлее и оцапа, да се сменя. След като свикнат с гърнетата с боята, заменете я с масло за лампи и ги накарайте да отработят запалване и хвърляне, докато горят. След като научат и това, без да се изгарят, може би ще са готови и за адския огън.

Сир Джейслин се почеса по бузата със стоманената си ръкавица.

— Умна мярка. Макар че на мен хич не ми харесва тая пикня на алхимиците.

— И на мен. Но използвам каквото ми се даде.

След като се върна в носилката си, Тирион Ланистър дръпна перденцата и пъхна под лакътя си една от възглавничките. Церсей щеше да е недоволна, че е присвоил писмото на Старк, но баща му го беше пратил тук за да управлява, а не да угажда на Церсей.

Струваше му се, че Роб Старк му предлага златен шанс. Момчето нека си седи в Речен пад и да бленува за лесен мир. Тирион щеше да отговори със собствените си условия, давайки на „Краля на Севера“ само толкова, колкото да подхранва бляновете му. Сир Клеос нека да търка кокалестия си фрейски задник напред-назад, разнасяйки предложения и контрапредложения. През това време братовчед им сир Стафорд щеше да обучава и снаряжава новата си войска, която бе събрал при Скалата на Кастърли. Станеше ли готов, двамата с лорд Тивин щяха да премажат и Тъли, и Старк наведнъж.

„Де да бяха и братята на Робърт толкова сговорчиви.“ Колкото и мудно да напредваше, Ренли Баратеон все пак настъпваше на североизток с огромната си южняшка войска, а почти не минаваше нощ, без Тирион да тръпне, че може да го събудят с вестта, че лорд Станис е навлязъл с флотата си през устието на Черна вода. „Е, изглежда, разполагам с прилични запаси от адски огън, но все пак…“

Врявата по улицата прекъсна тревогите му. Тирион надникна предпазливо между завеските. Минаваха през Обущарския площад и се беше струпала внушителна тълпа, за да слуша бръщолевенето на някакъв пророк. По мръсния му халат от небоядисана вълна и конопеното въже за колан личеше, че е от просещите братя.

— Поквара! — изкрещя пронизително пророкът. — Дойде предупреждението! Вижте бича на Отеца! — Той посочи набъбналата вишневочервена рана в небесата. Беше застанал така, че далечният замък на Високия хълм на Егон се падаше точно зад гърба му, със зловещо надвисналата над кулите му комета. „Сцената е избрана хитро“ — отбеляза Тирион. — Подули сме се, ще се пръснем от поквара и гнъс! Брат със сестра се сношава в кралско ложе и плодът на скверното смешение подскача из палата по свирката на извратена дяволска маймунка. Знатни дами мърсуват с глупци и раждат чудовища! Великият септон дори е забравил боговете! Къпе се той в уханни води и се тъпче със змиорки, докато народът му мре от глад! Гордостта се зачита над молитвата и червеи властват в нашите замъци, златото е всичко… но стигаа!!! Гнилото лято е в края си и Курвенският крал бе поразен! Когато го разпра глиганът, страшна воня се вдигна към небесата и хиляда змии изпълзяха от корема му, съскаха и хапеха! — Пръстът му отново се изпъна към кометата и замъка. — Ето го, иде Предтечата! Очистете се, крещят боговете, та да не бъдете очистени! Окъпете се във виното на добродетелта, че да не бъдете окъпани в огън. В огън!!!