— Огън! — отекнаха няколко гласа от тълпата, но насмешливите дюдюкания ги заглушиха и това утеши Тирион. Той нареди да продължат и носилката пое като кораб през бурно море с ескорта Горени мъже отпред да разчистват пътя. „Извратена дяволска маймунка, как пък не!“ Виж, за Върховния септон нещастникът беше прав. Какво му беше казал за него Лунното момче вчера? „Благочестив човек, който толкова почита Седемте богове, че на всяко ядене изяжда по едно блюдо за всеки.“ Споменът за шегата на глупака го накара да се усмихне.

Беше доволен, че стигна до Червената цитадела без повече инциденти. Докато се качваше към покоите си, се чувстваше много по-обнадежден, отколкото сутринта. „Време. Само време ми трябва, за да наместя всичко. Веднъж да ми я направят веригата…“ Отвори вратата на солария си.

Церсей се извърна от прозореца и дългите й поли се завъртяха по нежните й бедра.

— Как смееш да пренебрегваш заповедите ми!

— Кой те пусна в кулата ми?

— Твоята кула? Това е кралският замък на моя син.

— Казаха ми го. — Не му стана никак весело. На Кроун щеше да му стане още по-тъжно. Днес трябваше да пазят Лунните братя. — Впрочем тъкмо се канех да дойда при тебе.

— Нима?

Той тръшна вратата след себе си.

— Не ми ли вярваш?

— Никога, и с основание.

— Съкрушен съм. — Тирион се заклати към масата да си налее вино. Не знаеше по-сигурен начин да ожаднее човек от това да си говори с Церсей. — Ако с нещо съм те засегнал, бих искал да знам.

— Ти си един отвратителен дребен червей. Мирцела е единствената ми дъщеря. Наистина ли си въобразяваш, че ще се съглася да я продадеш като чувал овес?

„Мирцела — помисли той. — Е, значи това яйце се измъти. Да видим сега какъв е цветът на пиленцето.“

— Чак като чувал овес едва ли. Мирцела е принцеса. И бих казал, че е родена точно за това. Или се каниш да я омъжиш за Томен?

Ръката й замахна, изби чашата от ръката му и я плисна на пода.

— Брат или не, само за това би трябвало да наредя езика да ти изтръгнат. Аз съм регентът на Джофри, не ти, и аз казвам, че Мирцела няма да бъде пратена на онзи дорнец така, както мен ме пратиха на Робърт Баратеон.

Тирион изтърси капките вино от пръстите си и въздъхна.

— Защо не? В Дорн тя ще бъде в много по-голяма безопасност, отколкото тук.

— Ти наистина ли си пълен невежа, или просто си извратен? Знаеш не по-зле от мен, че Мартелови нямат основания да ни обичат.

— Мартелови имат всички основания да ни мразят. Въпреки това очаквам да се съгласят. Омразата на принц Доран към дома Ланистър датира от цяло поколение, но дорнците враждуват с Бурен край и Планински рай от хиляда години, а Ренли е приел съюза на Дорн като нещо подразбиращо се. Мирцела е на девет години, Тристан Мартел — на единадесет. Предложил съм да се венчаят, когато тя навърши четиринадесет. Дотогава тя ще бъде почетен гост в Слънчевото копие под закрилата на принц Доран.

— Заложничка — каза със стиснати устни Церсей.

— Почетна гостенка — настоя Тирион. — И подозирам, че ще се отнасят с нея много по-вежливо, отколкото Джофри със Санса Старк. Наумил съм да изпратя с нея сир Арис Оукхарт. С един рицар от Кралската гвардия като неин заклет щит никой няма да забравя коя е тя всъщност.

— Голяма полза, че сир Арис ще отиде с нея, ако Доран Мартел реши, че смъртта на дъщеря ми ще измие тази на сестра му.

— Мартел е човек с чест и няма да посегне на едно деветгодишно момиченце, особено ако е толкова сладко и невинно като Мирцела. Докато той я държи, ще има основания да разчита на верността ни, а условията са твърде щедри, за да откаже. Предложил съм му също така убиеца на сестра му, място в съвета, няколко замъка край Блатата…

— Твърде много. — Церсей закрачи из стаята, неспокойна като лъвица, полите й се вихреха около бедрата. — Твърде много си предложил и при това без съгласието ми.

— Става дума за принца на Дорн все пак. Ако бях предложил по-малко, щеше да се изплюе в лицето ми.

— Твърде много е! — настоя Церсей ядно.

— А ти какво щеше да му предложиш, цепката между краката си ли?

Този път успя да види плесника. Главата му се отплесна на една страна и вратът му изпука.

— Мила, мила сестричке — каза той, — обещавам ти, това посягане ти е последното.

Сестра му се изсмя.

— Не ме заплашвай, дребосък! Да не мислиш, че писмото на баща ни те пази? Къс хартия. Едард Старк също имаше къс хартия — нима му помогна нещо?

„Едард Старк нямаше Градската стража — помисли Тирион, — нито моите хора от клановете, нито наемниците на Брон. Аз ги имам.“ Или поне се надяваше. Че може да се довери на Варис, на сир Джейслин Байуотър и на Брон. Лорд Старк вероятно си беше имал своите заблуди.

Но нищо не каза. Разумният човек не излива адски огън върху мангала. Вместо него си наля вино в нова чаша.

— Смяташ ли, че Мирцела ще е в безопасност, ако Кралски чертог падне? Ренли и Станис ще набучат главата й над портата до твоята.

А Церсей заплака.

Тирион Ланистър едва ли щеше да се изненада повече, ако беше влязъл самият Егон Завоевателя, яхнал дракон и жонглиращ с лимонов пай. Не беше виждал сестра си да плаче, откакто бяха деца в Скалата на Кастърли. Пристъпи неловко към нея. Когато сестра ти се разплаче, очаква се да я успокоиш… но това беше Церсей! Протегна колебливо ръка към рамото й.

— Не ме пипай! — изсъска тя и се отдръпна. Не трябваше да го боли, но го заболя повече от плесника. Със зачервено лице и толкова разгневена, колкото и изплашена, Церсей си пое дъх. — Не ме гледай… недей… не и това… не и ти.

Тирион учтиво обърна гръб.

— Не исках да те плаша. Обещавам ти, нищо лошо няма да се случи на Мирцела.

— Лъжец — изплака тя. — Не съм дете да ме утешават с празни обещания. Каза ми, че и Джайм ще освободиш. Е, къде е той?

— В Речен пад, предполагам. Жив и здрав и под стража, докато не измисля начин да го освободя.

— Трябваше да се родя мъж — изсумтя Церсей. — Тогава нямаше да имам нужда и от двама ви. Всичко това нямаше да се случи. Как можа Джайм да позволи да бъде пленен от онова момче? И татко, разчитах на него с цялата си глупост, но къде е той сега, когато ми трябва? Какво прави?

— Война прави, какво.

— Зад стените на Харънхъл? — каза тя с презрение. — Странен начин да се воюва. Поразително прилича на криене.

— А ти погледни още веднъж.

— Как другояче да се нарече? Баща ни си седи в един замък, Роб Старк в друг, и никой от двамата не прави нищо.

— Има седене и седене — каза Тирион. — Всеки от тях чака другият да предприеме ход, но лъвът е неподвижен, настръхнал, опашката му помръдва, докато фавнът е смразен от страх и вътрешностите му са омекнали. Накъдето и да побегне, лъвът ще го хване, и той го знае.

— И ти си сигурен, че татко е лъвът?

Тирион се ухили.

— Вижда се на всички наши знамена.

Тя пренебрегна шегата.

— Ако баща ни беше пленен, Джайм нямаше да си седи така безгрижно, гарантирам ти го.

„Джайм щеше да разбие на кървави мръвки войската си в стените на Речен пад, та ако ще Другите да вземат всичките им шансове. Той никога не е имал търпение, не повече от теб, мила сестричке.“

— Не всички от нас могат да са толкова смели като Джайм, но има и други начини да се печелят войни. Харънхъл е як и с добро разположение.

— А Кралски чертог не е, както и двамата знаем много добре. Докато татко си играе на лъв и фавн със Старкчето, Ренли настъпва по Пътя на розите. Всеки ден може да се появи пред портите ни!

— Градът няма да падне за един ден. От Харънхъл по кралския път походът е в права линия и се стига бързо. Ренли няма още да е вдигнал обсадните си машини, когато татко го подхване отзад. Неговата войска ще е чукът, а градските стени — наковалнята. Картинката ще е прелестна.

Зелените очи на Церсей се впиха в него, тревожни и в същото време жадни за уверения, с които да я подхрани.

— А ако Роб Старк също тръгне?

— Харънхъл е твърде близо до бродовете на Тризъбеца, за да може Рууз Болтън да прехвърли пехотата и да се присъедини към конницата на Младия вълк. Старк не може да продължи към Кралски чертог преди да превземе първо Харънхъл, а дори с Болтън няма да е достатъчно силен, за да го направи. — Тирион пробва най-печелившата си усмивка. — Междувременно татко преживява в тучните речни земи, докато чичо ни Стафорд трупа пресни сили при Скалата.