— Аз не съм създадена да бъда майка. Аз трябва да се боря.
— Тогава се бори… но за живите, не за мъртвите. Враговете на Ренли са врагове и на Роб.
Бриен се вторачи в земята и пристъпи неловко на място.
— Не го познавам сина ви, милейди. — После вдигна очи. — Но мога да служа на вас. Ако пожелаете да ме вземете при вас.
Кейтлин се стъписа.
— Защо на мен?
Въпросът, изглежда, затрудни Бриен.
— Вие ми помогнахте. В павилиона… когато те помислиха, че аз съм… че аз съм…
— Ти беше невинна.
— Въпреки това не бяхте длъжна. Можехте да ги оставите да ме убият. За вас беше все едно.
„Може би просто не исках да бъда единствената, която знае за тъмната страна на случилото се там“ — помисли Кейтлин.
— Бриен, взимала съм много знатни дами на служба през годините, но нито една като теб. Аз не съм боен командир.
— Не сте, но сте храбра жена. Не с бойната храброст, може би, но… не зная… с някаква женска храброст. И мисля, че когато дойде времето, вие няма да се опитвате да ме задържите. Обещайте ми го. Обещайте ми, че няма да ме задържите от Станис.
Кейтлин още чуваше в ума си думите на Станис, че редът на Роб също щял да дойде. Не само го чуваше, но го усещаше като леден дъх на тила си.
— Когато дойде времето, няма да те задържа.
Високото момиче коленичи непохватно, извади от ножницата дългия меч на Ренли и го положи в нозете й.
— Тогава съм ваша, милейди. Вашият верен васал… или каквото там ме назовете. Ще пазя гърба ви, ще ви слушам и ще дам живота си за вас, ако потрябва. Заклевам се в старите богове и в новите.
— А аз се заклевам, че винаги ще има място за теб в сърцето ми, и месо и медовина на трапезата ми, и се вричам да не поискам от теб никоя служба, която би ти донесла позор. Заклевам се в старите богове и в новите. Стани. — И когато стисна ръцете на младата жена в своите, Кейтлин не можа да се сдържи да не се усмихне. „Колко пъти съм гледала как Нед приема мъжка клетва за вярна служба?“ Зачуди се какво ли щеше да каже той сега, ако можеше да я види.
Червената вилка прехвърлиха на следващия ден, над Речен пад, където реката правеше широк завой и водите й ставаха мътни и плитки. Бродът се пазеше от смесен отряд стрелци и пиконосци, с орловия герб на Малистър. Когато забелязаха знамената на Кейтлин, те се показаха иззад острите колове и пратиха човек на другия бряг да ги преведе.
— Бавно и внимателно, милейди — предупреди той, след като хвана поводите на коня й. — Нали разбирате, набили сме железни колове под водата, и железни топки с шипове има ей между ония камъни. Същото е по всички бродове, по заповед на брат ви.
„Едмур мисли да се бие тук.“ Вътрешностите й се свиха на топка, но си замълча.
По пътя между Червената вилка и Повален камък се вляха в поток от простолюдието — хората бяха тръгнали да подирят сигурност в Речен пад. Някои караха животни, други теглеха коли, но отваряха път на Кейтлин и я поздравяваха с викове: „Тъли!“ и „Старк!“ На половин миля от замъка минаха през голям лагер, където над палатката на лорда се вееше аленото знаме на Блакууд. Тук Лукас се сбогува с нея, за да се види с баща си, лорд Титос. Останалите продължиха.
Кейтлин забеляза друг лагер на брега северно от Повален камък; флаговете, които плющяха под напора на вятъра, й бяха познати: танцуващата дева на Марк Пайпър, орачът на Дари, вплетените една в друга червена и бяла змии на Пеги. Всички те бяха знаменосци на баща й, владетели на Тризъбеца. Повечето бяха напуснали Речен пад преди нея, за да защитят земите си. След като се бяха върнали, това означаваше само, че Едмур ги е свикал отново. „Боговете дано ни спасят, така е, той е решил да се срази с лорд Тивин.“
Още отдалече видя нещо тъмно да се полюшва на стените на Речен пад. Когато приближи, видя провесени от бойниците мъртъвци, отпуснати на дългите въжета трупове със стиснали вратовете им примки, лицата им — подути и почернели. Враните ги бяха отрупали, но алените плащове все още изпъкваха ярко на стените от пясъчник.
— Обесили си някакви Ланистъри — отбеляза Хол Молън.
— Хубава гледка — заяви с възторг сир Вендел Мандърли.
— Приятелите ни са започнали без нас — пошегува се Первин Фрей. Другите се засмяха, но не и Бриен, която зяпна редицата тела, без да мига, и нито проговори, нито се усмихна.
„Ако са убили Кралеубиеца, тогава дъщерите ми също са мъртви.“ Кейтлин пришпори коня си. Хол Молън и Робин Флинт препуснаха край нея в галоп и завикаха да отворят портите. Стражите по стените несъмнено бяха забелязали знамената й отдавна, защото портикулът беше вдигнат, когато приближиха.
Едмур излезе от замъка да я посрещне заедно с трима от заклетите мъже на баща й — едрият оръжеен надзорник сир Дезмънд Грел, стюардът Ъдъридс Вейн и сир Робин Ригър, плещестият и плешив капитан на стражата на Речен пад. И тримата бяха на годините на лорд Хостър, мъже, изкарали живота си в служба на баща й. „Старци“, осъзна Кейтлин.
Едмур носеше синьо-червен плащ над туника с извезана на гърдите сребърна риба. Изглежда, не се беше бръснал, откакто тя замина на юг — брадата му бе избуяла като храст.
— Кат, добре че се върна жива и здрава. Когато чухме за смъртта на Ренли, се уплашихме за живота ти. А и лорд Тивин е тръгнал насам.
— Казаха ми. Как е баща ни?
— Един ден изглежда по-добре, на другия… — Поклати глава. — Пита за теб. Не знаех какво да му кажа.
— След малко ще ида при него — каза тя. — А има ли вест от Бурен край след като Ренли умря? Или от Горчив мост? — Когато човек е на път, до него не долитат гарвани, а Кейтлин гореше от нетърпение да разбере какво се е случило.
— Нищо от Горчив мост. От Бурен край три птици, от кастелана сир Кортни Пенроуз, все с една и съща жалба. Станис го е обкръжил по суша и море. Предлага съюза си на този крал, който премахне обсадата. Казва, че се страхува за момчето. Кое ли ще да е това момче, ти знаеш ли?
— Едрик Бурята — каза им Бриен. — Незаконният син на Робърт.
Едмур я погледна с любопитство.
— Станис се е заклел, че гарнизонът ще може да се оттегли свободно, невредим, стига да му предадат замъка до две денонощия и да му предадат момчето, но сир Кортни няма да се съгласи.
„Рискува всичко заради едно незаконородено момче, чиято кръв дори не е негова“ — помисли Кейтлин.
— Ти изпрати ли му отговор?
Едмур поклати глава.
— Защо, щом не можем да му предложим нито помощ, нито някаква надежда? А и Станис не е наш враг.
Сир Робин Ригър се намеси.
— Милейди, можете ли да ни кажете как точно умря Ренли? Приказките, които чухме, бяха много странни.
— Кат — каза брат й. — Според някои ти си убила Ренли. Други твърдят, че била някаква южняшка жена. — Погледът му се плъзна по Бриен.
— Моят крал беше убит — каза кротко момичето, — и не от лейди Кейтлин. Заклевам се в меча си и в старите и нови богове.
— Това е Бриен Тартска, дъщерята на лорд Селвин Вечерната звезда, която служеше в Гвардията на дъгата на Ренли — каза им Кейтлин. — Бриен, имам честта да те запозная с моя брат, сир Едмур Тъли, наследника на Речен пад. Това е неговият стюард Ъдъридс Вейн. А това са сир Робин Ригър и сир Дезмънд Грел.
— Честта е моя — каза сир Дезмънд. Другите го повториха и момичето се изчерви, смутено дори от тази обичайна вежливост. Дори Едмур да я беше взел за много странна, прояви сдържаност и го премълча.
— Бриен беше е Ренли, когато го убиха, аз също — каза Кейтлин. — Но не сме съучастнички в убийството. — Не искаше да им говори за сянката тук на открито, пред толкова много хора, затова само махна с ръка към мъртъвците. — Кои са тези мъже, дето сте ги обесили?
Едмур вдигна очи нагоре малко притеснен.
— Дойдоха със сир Клеос, когато донесе отговора на кралицата на мирното ни предложение.
Кейтлин се стъписа.
— Ти си убил пратеници?
— Лъжливи пратеници — заяви Едмур. — Врекоха ми се, че ще пазят мир, и ми предадоха оръжието си, затова им дадох свобода в чертите на замъка, и първите три нощи ядоха моето месо и пиха моята медовина, докато аз разговарях със сир Клеос. На четвъртата нощ се опитаха да освободят Кралеубиеца. — Посочи нагоре. — Онзи, грамадният, уби двама от стражите с голи ръце. Стиснал ги за гърлата и им разбил черепите един в друг, докато другият, мършавото момче до него, отварял килията на Ланистър с някаква тел, боговете да го прокълнат дано. А онзи в края бил някакъв проклет глумец. Използвал моя глас да заповяда да отворят Речната порта. Пазачите се кълнат, Енгер, Делп и Лю Дългуча, и тримата. Мен ако питаш, изобщо не говореше като мен, но глупаците въпреки всичко вдигнали решетката.
