Това беше работа на Дяволчето, веднага заподозря Кейтлин. Намирисваше на същата хитрост, каквато бе приложил в Орлово гнездо. Някога тя щеше да нарече Тирион най-малко опасният от всички Ланистъри. Сега не беше толкова сигурна.
— Как ги хванахте?
— Ами… аз тогава не бях в замъка. Бях прехвърлил Повален камък да… такова…
— Излязъл си по курви. Карай нататък.
Бузите на Едмур пламнаха червени като брадата му.
— Беше един час преди съмване, тъкмо се връщах. Когато Лю Дългуча видя лодката ми и ме позна, най-после се сетил да се зачуди кой стои долу и крещи команди и вдигна тревога.
— Кажи ми, че Кралеубиеца е задържан.
— Да, макар че не беше лесно. Джайм беше докопал меч, посече Пул Пемфорд и скуайъра на сир Дезмънд, Майлс, и рани Делп толкова тежко, че според майстер Виман и той скоро ще умре. Касапница. Като чуха кънтежа, някои от другите червени плащове се втурнаха да помагат на своите, повечето с голи ръце. Тях ги обесих до четиримата, които го освободиха, а останалите хвърлих в тъмницата. Джайм също. Тоя повече няма да се измъкне. Сега е долу в тъмното, окован за ръка и крак към стената.
— А Клеос Фрей?
— Той се кълне, че не е знаел нищо за заговора, но може ли да каже човек? Той е наполовина Ланистър, наполовина Фрей и пълен лъжец. Сложих го в килията на Джайм, в кулата.
— Казваш, че е донесъл условия?
— Ако можеш да ги наречеш така. Няма да ти харесат повече, отколкото на мен, гарантирам ти.
— На никаква помощ ли не можем да разчитаме от юг, милейди? — попита Ъдъридс Вейн, стюардът на баща й. — Това обвинение в инцест… Лорд Тивин няма да приеме леко подобни оскърбления. Ще се постарае да измие петното от името на дъщеря си с кръвта на нейния обвинител, лорд Станис би трябвало да го разбира. Той няма друг избор, освен да се съюзи с нас.
„Станис се е съюзил с много по-голяма и тъмна сила.“
— Ще поговорим за тези неща по-късно. — Кейтлин подкара по подвижния мост, оставяйки зад себе си вонящия ред мъртъвци. Брат й не изостана. Докато преминаваха през гъстото човешко множество зад стените, едно голо момченце изтича пред коня й. Кейтлин дръпна силно юздите да не го сгази и отчаяно се огледа. Стотици прости хорица бяха пуснати в замъка и им бяха позволили да вдигнат грубите си навеси покрай стените. Децата им щъкаха навсякъде боси и голи, и дворът беше пълен с крави, овце и кокошки.
— Кои са тези хора?
— Народът ми — отвърна Едмур. — Изплашени са.
„Само милият ми брат е в състояние да струпа толкова безполезни гърла в един замък, който скоро може да се окаже под обсада.“ Кейтлин знаеше, че Едмур има меко сърце; понякога си мислеше, че главата му е още по-мека. Обичаше го за това, но все пак…
— Може ли да се стигне с гарвани до Роб?
— Той е на полето, милейди — отговори сир Дезмънд. — Птицата няма как да го намери.
Ъдъридс Вейн се окашля.
— Преди да тръгне, младият крал ни заповяда да ви изпратим при Близнаците, щом се върнете, лейди Старк. Моли ви да научите повече за дъщерите на лорд Уолдър, да му помогнете да избере невестата си, като се върне.
— Ще ти осигурим свежи коне и провизии — увери я брат й. — Но сигурно ще искаш да се освежиш преди…
— Ще искам да остана — каза Кейтлин и слезе. Нямаше намерение да напуска Речен пад и умиращия си баща, за да избира невястата на Роб. „Роб иска да съм в безопасност, не мога да го виня за това, но поводът му е съшит с бели конци.“ — Момче — извика тя и едно ратайче притича от конюшнята да поеме юздите на коня й.
Едмур се смъкна от седлото си. Беше с една глава по-висок от нея, но винаги щеше да си остане по-малкият й брат.
— Кат — каза той недоволно, — лорд Тивин иде…
— Той е тръгнал на запад, да защити земите си. Ако затворим портите си и се заслоним зад стените, можем да го гледаме спокойно как подминава.
— Тази земя е на Тъли — заяви Едмур. — Ако Тивин Ланистър си въобразява, че ще я прегази, без да пострада, смятам да му дам тежък урок.
„Същия урок като на сина му ли?“ Брат й можеше да е упорит като камък, когато се засегнеше гордостта му, но едва ли някой от двамата щеше да забрави как сир Джайм бе изклал войската на Едмур последния път.
— Няма какво да спечелим, а можем да загубим всичко, ако срещнем лорд Тивин на полето — каза тактично Кейтлин.
— Дворът не е най-доброто място да обсъждаме военните ми планове.
— Както желаеш. Къде ще отидем?
Лицето на брат й помръкна. За миг тя си помисли, че ще излее гнева си, но накрая той отряза:
— В гората на боговете. Щом настояваш.
Тя го последва през галерията към портата на гората на боговете. Когато Едмур се ядосаше, винаги ставаше намусен и мрачен. Кейтлин съжали, че го е уязвила, но нещата бяха твърде важни, за да се притеснява за гордостта му. Когато останаха сами под дърветата, Едмур се обърна към нея.
— Ти нямаш достатъчно сила да срещнеш Ланистърите на бойното поле — каза му тя грубо.
— Когато събера всичката си сила, ще имам осем хиляди пехотинци и три хиляди конници — каза Едмур.
— Което означава, че лорд Тивин ще разполага с два пъти повече от теб.
— Роб спечели битките си в по-лошо съотношение — отвърна Едмур. — Освен това имам план. Забравила си за Рууз Болтън. Лорд Тивин го разби при Зелената вилка, но се отказа да го преследва. Когато лорд Тивин се прибра в Харънхъл, Болтън взе Рубинения брод и кръстопътищата. Той има десет хиляди души. Изпратих вест на Хелман Толхарт да се присъедини към него с гарнизона, който Роб остави при Близнаците…
— Едмур, Роб остави онези мъже да държат Близнаците и за да не ни измени лорд Уолдър.
— И той не ни измени — опъна се Едмур. — Хората на Фрей се биха храбро в Шепнещия лес, а старият сир Стеврон е загинал при Волско кръстовище, както чухме. Сир Риман, Черния Уолдър и другите са с Роб на запад, Мартин помогна много в разузнаването, а сир Первин помогна да стигнеш жива при Ренли. Богове милостиви, можем ли да искаме повече от тях? Роб е сгоден за една от дъщерите на лорд Уолдър, а Рууз Болтън се е оженил за друга, както разбрах. А ти самата не взе ли двама от внуците му за повереници в Зимен хребет?
— Един довереник лесно може да се превърне в заложник, ако се наложи. — Не знаеше, че сир Стеврон е загинал, нито за брака на Болтън.
— Щом имаме двама заложници, толкова повече лорд Уолдър няма да може да ни лъже. Болтън се нуждае от хората на Фрей, сир Хелман също. Заповядах им да върнат Харънхъл.
— Това ще е сигурно кръвопролитие.
— Да, но падне ли замъкът, на лорд Тивин няма да му остане накъде да се оттегли. Помощните ми сили ще пазят бродовете на Червената вилка да не ги прекоси. Ако нападне през реката, ще свърши като Регар, когато се опита да прехвърли Тризъбеца. Ако се отдръпне, ще се окаже заклещен между Речен пад и Харънхъл, а когато Роб се върне от запад, ще можем да го довършим веднъж и завинаги.
Гласът на брат й беше изпълнен с груба самоувереност, но Кейтлин си помисли, че съжалява, че Роб беше взел чичо й Бриндън със себе си. Черната риба имаше петдесет битки зад гърба си; Едмур имаше само една. И я беше загубил.
— Планът е добър — заключи той. — Лорд Титос го твърди и лорд Джонос — също. Питам те, кога Блакууд и Бракън са се съгласявали с нещо, което не е съвсем сигурно?
— Така да бъде. — Изведнъж почувства умора. Навярно грешеше, че му се противопоставя. Навярно планът му наистина беше чудесен, а възраженията й бяха само плод на женски страх. Съжали, че го нямаше Нед, или чичо й Бриндън, или… — Попита ли татко за това?
— Татко не е в състояние да преценява стратегии. Преди два дни кроеше планове да те жени за Брандън Старк! Иди да се видиш с него, ако не ми вярваш. Този план ще подейства, Кат, ще видиш.
— Надявам се, Едмур. Наистина. — Целуна го по бузата, за да му покаже, че е така, и отиде да види баща си.
Лорд Хостър Тъли си беше същият, какъвто го остави — смазан на леглото, отпуснат, блед и изпотен. В стаята миришеше на болест, на застояло и на лекарства. Когато дръпна завесите, баща й простена тихо и очите му се отвориха. Вторачи се в нея, сякаш не можеше да разбере коя е или какво иска.