— Те го казаха. Един дебел с пръстени и раздвоена жълта брада, и друг с плетена ризница и стоманен шлем, дебелият каза, че трябвало да забавят, но другият му каза, че не може все да жонглира и че вълкът и лъвът ще се вкопчат и че било пълен фарс. — Помъчи се да си спомни останалото. Не беше разбрала съвсем това, което бе чула и сега всичко се беше объркало в главата й. — Дебелият каза, че принцесата била с дете. Онзи със стоманената шапка, дето държеше факлата, той каза, че трябвало да побързат. Мисля, че е магьосник.

— Магьосник — повтори Нед, без да се усмихне. — Случайно да имаше дълга бяла брада и с висока остра шапка със звездички по нея?

— Не! Не беше като в приказките на баба Нан. Той не приличаше на магьосник, но дебелият така каза.

— Предупреждавам те, Аря, ако ще ми въртиш тези вятърничави…

— Не! Казах ти, беше долу в подземията. Гонех котки и… — И извърна лице. Ако му признаеше, че е бутнала принц Томен, наистина щеше да й се ядоса. — …и влязох през онзи прозорец. И се намерих при чудовищата.

— Чудовища и магьосници — каза баща й. — Голямо приключение си имала. Тези мъже, които си чула, казваш, че са говорили за жонглиране и фарсове?

— Да — призна Аря, — само че…

— Аря, това са били артисти. В момента в Кралски чертог сигурно има десетки пътуващи трупи, да припечелят с играта си от тълпата, събрала се за турнира. Не ми е много ясно какво търсят в замъка, но сигурно кралят ги е поканил да изиграят представление.

— Не. — Аря тръсна упорито глава. — Не бяха…

— Все едно, не можеш да преследваш хората и да ги шпионираш. И никак не ми харесва, че дъщеря ми се провира през разни прозорци и гони котки. Виж се, миличката ми. Цялата си изподраскана. Това продължи прекалено дълго. Кажи на Сирио Форел, че не искам повече да чуя за неговите…

Прекъсна го рязко почукване.

— Лорд Едард, извинявайте — извика Дезмънд и открехна вратата.

— Извинявайте, но един черен брат иска да го приемете веднага. Казва, че работата е спешна. Реших, че ще искате да разберете.

— Вратата ми е винаги отворена за Нощния страж — отвърна баща й.

Дезмънд вкара човека — мършав и грозен, с проскубана брада и мръсно облекло, но баща й го посрещна учтиво и го попита за името.

— Йорен, ако благоволи милорд. Ще прощавате за късния час. — Кимна към Аря. — А това трябва да е синът ви. На вас се е метнал, да ви е жив и здрав.

— Аз съм момиче! — отвърна раздразнено Аря. Щом този старец идваше от Вала, сигурно се беше отбил в Зимен хребет. — Познавате ли братята ми? — попита го тя възбудено. — Роб и Бран са в Зимен хребет, а Джон е на Вала. Джон Сняг, той също е от Нощния страж, трябва да го знаете, има си едно вълчище, бяло такова, и с червени очи. Джон станал ли е вече страж? Аз съм Аря Старк. — Старият мъж я гледаше озадачено, но Аря не можеше да се спре. — Като се върнете на Вала, ако напиша писмо на Джон, ще му го отнесете ли? — Колко й се искаше сега Джон да е тук. Той поне щеше да й повярва за подземията и за дебелия с раздвоената брада, и за магьосника с металната шапка.

— Дъщеря ми често забравя приличните обноски. — Леката усмивка на баща й смекчи остротата на думите. — Моля да ни простите, Йорен. Брат ми Бен ли ви изпрати?

— Никой не ме е изпратил, милорд, ако изключим стария Мормон. Тук съм да намеря мъже за Вала и когато Робърт свика съвет, ще коленича пред него и ще му изплача нуждите ни, да видим дали кралят и неговата Ръка няма да изчегъртат малко утайка от мазетата си, че да се отърват от нея. Ама ето, че отворихте дума за Бенджен Старк, как бил той. Черна му тече вече кръвта на него. Брат ми е той на мене толкоз, колкото е и на вас. Зарад него дойдох. Яздих здраво, дума да няма, за малко не пребих кобилата, но ги оставих другите да ми дишат прахта.

— Кои други?

Йорен се изплю на пода.

— Наемници, волници и друга измет. Ханът беше пълен с тях, а аз им подуших миризмата. Миризма на кръв или на злато — все на едно мирише. Е, не всички тръгнаха за Кралски чертог. Някои удариха галоп към Скалата на Кастърли, а Скалата е по-близо. Лорд Тивин трябва вече да е чул вестта, в това можете да сте сигурен.

Баща й се намръщи.

— Каква вест?

Йорен изгледа Аря.

— Такава, че е по-добре да си я кажем насаме, милорд, ще прощавате.

— Както желаете. Дезмънд, отведи дъщеря ми в спалнята й. — Наведе се и я целуна по челото. — Ще довършим разговора си утре. Аря не се помръдна от мястото си.

— Нищо лошо не се е случило на Джон, нали? — попита тя Йорен. — Нито на чичо Бен?

— Е, колкото до Старк, не мога да кажа. Но онова момче, Сняг, си беше живо и здраво, когато тръгнах. Не за тях ме е грижа сега.

Дезмънд я хвана за ръката.

— Хайде, милейди. Чухте какво каза баща ви.

На Аря не й остана избор, освен да тръгне с него. Само съжали, че не беше Том Дебелака. С Том щеше да измисли нещо, за да се задържи до вратата и да чуе какво ще каже Йорен, но пред Дезмънд тия не минаваха.

— Колко стражи има баща ми? — попита го тя, докато слизаха към спалнята й.

— Тук в Кралски чертог ли? Петдесет.

— Няма да позволите да го убият, нали?

Дезмънд се засмя.

— За това не се бойте, малка лейди. Лорд Едард го пазим ден и нощ. Никой не може да му посегне.

— Ланистърови имат повече от петдесет души — изтъкна Аря.

— Може, но всеки северняк струва колкото десет южни меча, така че можете да спите спокойно.

— Ами ако пратят да го убие някой магьосник?

— Ами, колкото до това — отвърна Дезмънд и извади от ножницата дългия си меч, — магьосниците умират като всички останали, щом им отсечеш главите.

— Робърт, моля те. Чуй се какво говориш.

— Курвата е бременна! — Кралският юмрук се стовари като гръм по масата на съвета. — Предупредих те, че ще се стигне до това, Нед. Предупредих те още в полето с могилите, но ти не поиска да ме чуеш. Е, сега ще го чуеш. Искам ги мъртви — майката и детето, както и онзи тъпак Визерис. Ясно ли ти е? Искам ги мъртви!

Останалите кралски съветници правеха всичко възможно да се престорят, че ги няма. Явно бяха по-мъдри от него. Едард Старк рядко се беше чувствал толкова сам.

— Ако го направиш, ще се опозориш за вечни времена. Послушай ме.

— Ще те слушам, когато заговориш разумно. — Кралят огледа масата. — Вие останалите измряхте ли, или само сте онемели? Ще обясни ли някой на този глупак с леденото лице пред какво сме изправени, докато още не съм го удушил?

Варис скочи на подканата.

— Почитаема Ръка — удостои евнухът Нед с мазната си усмивка, — Негова милост казва самата истина. Колкото за убийството на деца, какво толкова, това дете носи дете, така че едва ли може да се смята за дете, нали?

Великият майстер Пицел се наведе над масата и майстерската му верига на шията дрънна.

— Това решение по право принадлежи на краля. Ролята на съвета е само да съветва. — Закашля се и процедурата отне няколко минути, — Някога аз съветвах крал Ерис, както сега съветвам най-лоялно крал Робърт. В моя орден се учим да служим на кралството, а не на владетеля. Питам ви следното: ако отново избухне война, колко жени ще загинат? Колко градове ще изгорят? Колко невръстни дечица ще бъдат откъснати от майките си, за да загинат на острието на копието? — Той поглади пищната си бяла брада — безкрайно тъжен и безкрайно уморен. — Няма ли да е по-мъдро, по-милостиво дори, ако Денерис Таргариен загине сега, за да могат да живеят десетки хиляди?

— Наистина — каза Варис. — Милостиво. Виж, за това не се сетих, приятелю. Браво, колко мъдро и вярно го казахте. — Евнухът положи меката си длан на ръкава на Нед. — Разбирам угризенията ви, лорд Едард. Най-искрено. Обсъждаме нещо отвратително, нещо жестоко. Но ние, властниците, трябва понякога да вършим жестоки неща за доброто на кралството. Ако боговете удостоят Денерис Таргариен с мъжка рожба, момчето ще има претенции над Железния трон.

Думите им още повече ядосаха Нед.