— Аз наистина ли съм твоята принцеса? — попита тя.

— Знаеш, че си, боговете дано да спасят и двама ни.

— Тогава ми помогни. Сега.

— Де да знаех как — отвърна с гримаса сир Джора.

Мирри Маз Дуур извиси глас — висок и протяжен вой, от който по гърба на Дани полазиха тръпки. Някои от дотраките замърмориха уплашено и заотстъпваха. Шатрата сияеше от горящите вътре мангали. През оплисканата с кръв пясъчна коприна се мярнаха сенки. Мирри Маз Дуур танцуваше. И не беше сама. Дани видя страх по лицата на дотраките.

— Това не може да бъде! — изкънтя гласът на Кото.

Не беше видяла завръщането на кръвния ездач. Хаго и Кохоло бяха с него. Довели бяха кьосавите мъже, евнусите, които церяха с нож, с игла и огън.

— Това ще бъде — отговори Дани.

— Майги — изръмжа Хаго. А старият Кохоло — Кохоло, който бе обрекъл живота си на Дрого в деня на неговото раждане и който винаги бе добър с нея — Кохоло се изхрачи в лицето й.

— Ти ще умреш, майги — закани се Кото, — но първо трябва да умре другата.

Извади аракха и тръгна към шатрата.

— Не — изрева тя. — Да не си посмял! — Хвана го за рамото, но Кото я избута от пътя си. Дани падна на колене и скръсти ръце на корема си да опази детето. — Спрете го! — заповяда на своя хас. — Убийте го!

Ракаро и Кваро стояха пред входа на шатрата. Кваро пристъпи крачка напред, но Кото се извъртя пъргаво като танцьор и надигна извития аракх. Улучи Кваро ниско под мишницата, лъскавата остра стомана се вряза през елека и кожата, заби се в мускул и кост. Кръвта изригна на фонтан и младият ездач политна назад.

Кото изтръгна оръжието.

— Коневладелецо! — изрева сир Джора Мормон. — Ела ми! — Дългият меч се измъкна от ножницата.

Кото се завъртя и изруга. Аракхът се понесе толкова бързо, че кръвта на Кваро по него се разлетя като дъжд под топлия вятър. Дългият меч го спря едва на стъпка от лицето на сир Джора и го задържа треперещ, а Кото изрева от ярост. Рицарят бе облякъл плетена ризница и нагърленик, но да си постави шлема не бе помислил.

Кото запристъпва назад, аракхът се завъртя над главата му и засия във вихрения си танц, заблестя като мълния, докато рицарят настъпваше с устрем. Сир Джора влагаше най-голямо умение, за да парира, но ударите бяха толкова чести, че Кото сякаш имаше четири аракха и също толкова ръце. Дани чу трясъка на меча върху метала, искри захвърчаха и извитото острие отскочи от ръкавицата. Мормон се олюля и заотстъпва, а Кото скочи напред в атака. Лявата страна на лицето на рицаря беше оцапана с кръв, а на лявото му бедро бе зейнала рана и го караше да куца. Кото закрещя подигравки в лицето му, нарече го жалък страхливец, млечен човек, евнух в желязна броня.

— Сега ще умреш! — закани му се и аракхът в ръката му засвистя в кървавия сумрак. Синът в утробата на Дани бясно зарита. Извитото острие се плъзна покрай правия меч и захапа дълбоко в бедрото на рицаря, там, където се бе разтворила ризницата.

Мормон изпъшка и се олюля. Дани изпита остра болка в корема и усети по бедрата си влага. Кото изрева победоносно, но аракхът се беше натъкнал на кост и за миг се спря.

За миг, но стигаше. Сир Джора нанесе удар с меча надолу с цялата сила, която му бе останала, през плът, мускул и кост, и десницата на Кото от лакътя надолу увисна, задържана само от тънка ивица кост и жили. Следващият удар на Мормон бе отгоре, толкова дивашки, че лицето на Кото сякаш се взриви.

Дотраките крещяха, воят на Мирри Маз Дуур в шатрата бе нечовешки, Кваро плачеше за глътка вода преди да издъхне. Дани извика за помощ, но нямаше кой да я чуе. Ракаро се биеше с Хаго, двата аракха се сплетоха във вихрения си танц, докато не изплющя като мълния бичът на Джого и не се уви около гърлото на Хаго. Ракаро скочи напред, нададе вой, размаха с две ръце своя аракх към Хаго. Острието го улучи в очите, червено и треперещо. Някой хвърли камък и я удари по рамото.

— Не — проплака Дани, — недейте, престанете, не правете това, висока е, много висока е цената! — Полетяха още камъни. Тя се опита да пропълзи назад към шатрата, но Кохоло я хвана. Впил пръсти в косата й, дръпна главата й назад и тя усети хладното докосване на ножа на гърлото си. — Бебето ми — изпищя Дани и боговете може би я чуха, защото в същия миг Кохоло падна мъртъв — стрелата на Аго го улучи под мишницата и разкъса дробовете и сърцето му.

Когато Денерис най-после намери сили да вдигне глава, видя, че тълпата се пръска. Дотраките се разотиваха мълчаливо. Някои оседлаваха конете си и потегляха. Слънцето беше залязло. Из целия халазар горяха огньове, с огромни оранжеви пламъци, ревящи с ярост към небесата и храчещи нажежени въглени. Тя понечи да се надигне, а непоносимата болка я сграбчи и стисна като гигантски юмрук. Дъхът излезе от гърдите й и тя можа само безпомощно да зяпне. Гласът на Мирри Маз Дуур виеше като погребална песен. Вътре в шатрата сенките се вихреха.

Нечия ръка я прихвана под кръста и сир Джора я надигна да се изправи. Лицето му бе лепкаво от кръвта и Дани видя, че едното му ухо го няма. Сгърчи се в ръцете му, защото болката я връхлетя отново, и чу как рицарят вика на слугините й да му помогнат. „Толкова ли са уплашени всички?“ Знаеше отговора. Нов пристъп на болка я покоси и Дани стисна зъби да преглътне писъка. Сякаш синът в утробата й я разпаряше отвътре с нож във всяка ръка, за да излезе на свобода.

— Дорея, проклета да си! — изрева сир Джора. — Бързо тук! Бягай да доведеш стариците.

— Няма да дойдат. Казват, че е прокълната.

— Ще дойдат, че главите ще им взема!

Дорея проплака:

— Избягаха, господарю.

— Майги! — извика някой. Аго ли беше? — Отведете я при майги.

„Не — поиска да ги спре Дани, — не, това не, не ме водете там“, но когато устата й се отвори, излезе само протяжен болезнен вой и пот изби по кожата й. Какво им ставаше, умът ли се бяха загубили, не разбираха ли? Сенките в шатрата танцуваха, кръжаха около горящия мангал и кървавата вана, тъмни зад пясъчната коприна, и в някои от тези силуети нямаше нищо човешко. Тя зърна сянка на грамаден вълк и друга, на човек, гърчещ се в пламъци.

— Агнешката жена знае тайните на раждането — каза Ирри. — Тя го каза, чух я.

— Да — съгласи се Дани. — Да, и аз я чух.

„Не“, изкрещя или може би си го помисли само, защото от устните й не излезе и шепот. Понесоха я. Очите й се отвориха сами и се взряха в плоското мъртво небе, черно, пусто и беззвездно. „Моля ви, не!“ Гласът на Мирри Маз Дуур се усили и се усили още, и още, докато не изпълни целия свят. „Сенките! — изпищя Дани. — Сенките танцуват!“

Сир Джора Мормон я внесе в шатрата.

Миризмата на топъл хляб, която лъхаше от пекарниците по Брашнената улица беше по-сладка и от най-скъпото благовоние, което Аря бе помирисвала някога. Тя вдиша дълбоко и пристъпи към гълъба. Птицата беше тлъста, с кафяви петънца, и кълвеше съсредоточено трохите, нападали по плочите на паважа, но когато сянката на Аря падна върху нея, плесна с криле и излетя.

Пръчката й — меч изсвистя и перна гълъба на две стъпки над земята и той падна сред облак кафяви пера. Тя го улови за миг за крилото и птицата запърха и я закълва по ръката. Аря го стисна за гърлото и го изви, докато не чу как костта изпука. В сравнение с лова на котки гълъбите бяха лесни. Един минаващ по улицата септон я изгледа накриво.

— Тук е най-доброто място за хващане на гълъби — каза му Аря, изтупа се от прахта и вдигна падналия си дървен меч. — Идват за трохи. — И побягна.

Върза гълъба на колана си и тръгна по улицата. Един човек теглеше товар захаросани плодове на двуколка. Миризмите от двуколката пееха за боровинки, лимони и кайсии. Стомахът й изръмжа кухо.

— Ще ми дадеш ли нещо? — чу тя собствения си глас. — Лимонче, кайсия, каквото и да е?

Мъжът с двуколката я изгледа от глава до пети. Явно не му хареса това, което видя.

— Три медника.

Аря се потупа по хълбока с тоягата-меч.