— Лудостта на милосърдието — призна Нед.

— Ах — възкликна Варис. — Разбира се. Вие сте честен човек с чувство за достойнство, лорд Едард. Понякога го забравям, за съжаление. Толкова малко хора като вас съм срещал в живота си. — Варис огледа килията. — Но като виждам какво ви спечели честността и доблестта, разбирам защо.

Нед Старк облегна глава на влажната каменна стена и затвори очи. Кракът му запулсира.

— Кралското вино… разпитахте ли Лансел?

— О, естествено. Церсей му е дала меховете и му е казала, че това е любимия сорт на Робърт. — Евнухът сви рамене. — Животът на ловеца е опасен. Ако глиганът не беше довършил Робърт, щеше да падне от кон, да го ухапе усойница, някоя стрела да полети накриво… лесът е кланицата на боговете. Не виното уби краля. Уби го вашето милосърдие.

Нед се беше опасявал точно от това.

— Боговете дано ми простят.

— Ако има богове — каза Варис, — предполагам, че ще го направят. Кралицата във всеки случай не можеше да чака толкова дълго. Робърт взе да става неуправляем, а тя трябваше да се отърве от него, за да си развърже ръцете и да се заеме с братята му. Те са сериозна двойка, Станис и Ренли. Железният юмрук и кадифената ръкавица. — Евнухът изтри уста с опакото на ръката си. — А вие се оказахте глупак, милорд. Трябваше да послушате Кутрето, когато ви подкани да подкрепите възцаряването на Джофри.

— Как… как го разбра?

Варис се усмихна.

— Знам, само това ви интересува. Знам също, че утре ще ви посети кралицата.

Нед бавно вдигна очи.

— Защо?

— Церсей се страхува от вас, милорд… Но си има други врагове, които я плашат повече. Любимият й Джайм сега се сражава с речните лордове. Лиза Арин си стои в Орлово гнездо, обкръжена от каменни зъбери и стомана, а между нея и кралицата не съществува капка любов, уверявам ви. В Дорн Мартелови още скърбят за убийството на принцеса Елия и децата й. А сега и вашият син е тръгнал през Шийката с войската на Севера.

— Роб е още момче! — каза стъписано Нед.

— Момче, но с армия — отвърна Варис. — Но сте прав, все пак е още момче. Братята на краля са тези, които не дават на Церсей да заспи нощем… Особено лорд Станис. Неговата претенция е законната, а той е прочут с храбростта си като пълководец и е съвсем безмилостен. Едва ли има друго същество на земята, което може да предизвика у нея толкова страх, колкото този човек. Никой не знае какво е правил и какво прави Станис в Драконов камък, но съм готов да се обзаложа, че е събрал повече мечове, отколкото морски раковини. Та ето ви го кошмара на Церсей: докато нейните баща и брат си губят силите в боеве със Старките и с Тъли, лорд Станис ще дебаркира, ще се провъзгласи за крал и къдравата руса главица на синчето й ще хвръкне… както и нейната междувременно, макар да съм убеден, че се тревожи повече за момчето.

— Станис Баратеон е законният наследник на Робърт — заяви Нед. — Тронът е негов по право. Бих приветствал въздигането му.

Варис цъкна с език.

— Церсей няма да иска да чуе това, гарантирам ви го. Станис може и да спечели трона, но само гниещата ви глава на кола ще дочака да го приветства, освен ако не си държите зад зъбите този свой език. Санса се помоли толкова мило, срамно ще е да провалите всичко. Живота ви връщат, стига да благоволите да си го вземете. Церсей не е глупава. Знае, че питомният вълк е по-полезен от мъртвия.

— Искате от мен да служа на жената, която уби моя крал, изкла хората ми и осакати сина ми? — изхриптя невярващ Нед.

— Искам от вас да служите на кралството — каза Варис. — Кажете на кралицата, че ще признаете престъпната си измяна, заповядайте на сина си да остави меча и обявете, че признавате Джофри за законен наследник. Предложете й да обявите Станис и Ренли за вероломни узурпатори. Нашата зеленоока лъвица знае, че сте човек на честта. Ако й дадете мира, от който тя се нуждае, и време да се справи със Станис, и се вречете, че ще опазите тайната й до гроб, убеден съм, че ще ви позволи да облечете черното и да изживеете остатъка от живота си на Вала, с вашия брат и онзи ваш незаконен син.

Мисълта за Джон изпълни Нед с чувство за срам и неизразима мъка. Само да можеше да види отново момчето, да седне и да си поговори с него… болката прониза счупения му крак под мръсния калъф на гипса. Той присви устни и пръстите му се отвориха и затвориха безпомощно.

— Това ли е вашият замисъл? — изпъшка той, — или сте в съюз с Кутрето?

Тази мисъл, изглежда, развесели евнуха.

— По-скоро бих се оженил за Черната коза на Кохор. Кутрето е вторият по коварство човек в Седемте кралства. О, подавам му подбрани клюки, колкото да си въобразява, че съм негов — точно както позволявам на Церсей да мисли, че съм неин.

— И както позволявате на мен да мисля, че сте мой. Кажете ми, лорд Варис, на кого служите всъщност?

Варис се усмихна тънко.

— Как на кого, на кралството, милорд, как бихте могли изобщо да се усъмните? Кълна се в изгубеното си мъжество. Служа на кралството, а кралството има нужда от мир. — Довърши последната глътка вино и хвърли меха настрани. — Е, какъв е отговорът ви, лорд Едард? Дайте ми дума, че ще кажете на кралицата това, което иска да чуе, когато ви посети.

— И да го направя, думите ми ще са кухи като празни доспехи. Животът ми не е толкова скъп за такова нещо.

— Жалко. — Евнухът стана. — А животът на дъщеря ви, милорд? Той колко е скъп?

Мраз прониза сърцето на Нед.

— Дъщеря ми…

— Вие със сигурност не мислите, че съм забравил това ваше мило и невинно същество, милорд? Във всеки случай кралицата едва ли.

— Не! — примоли се Нед. — Варис, боговете дано са милостиви, с мен правете каквото искате, но оставете дъщеря ми настрана от кроежите си. Санса е още дете.

— Ренис също беше дете. Дъщерята на принц Регар. Мило, невинно дете, по-малко от дъщерите ви. Имаше си едно черно котенце, наричаше го Балерион, знаете ли? Много пъти съм се чудил какво стана с него. Ренис все се преструваше, че той е истинският Балерион, Древния ужас от стари времена, но мисля, че Ланистърови бързо са я накарали да схване разликата между котенце и дракон в деня, в който нахлуха през вратата й. — Варис отрони дълга, уморена въздишка, въздишка на човек, понесъл всичката скръб на света в една торба на рамото си. — Върховният септон веднъж ми каза, че както грешим, така страдаме. Ако това е вярно, лорд Едард, кажете ми… защо винаги невинните страдат най-много, когато вие, знатните особи, играете своята игра на тронове? Поразсъдете над това, ако решите, докато чакате кралицата. И отделете малко мисъл и за следното: следващият ви посетител би могъл да ви донесе хляб, сирене и маковия сок за болката… но би могъл да ви донесе и главата на Санса.

Той пак въздъхна.

— Изборът, драги ми лорд Ръка, си е изцяло ваш.

Докато войската се точеше по насипа на пътя през черните блата на Шийката и се изливаше в крайречните земи долу, безпокойството на Кейтлин растеше. Тя се стараеше да прикрива опасенията си зад маска на сдържано спокойствие, но с това те не намаляваха, а напротив, усилваха се с всяка измината левга. Дните й бяха тревожни, нощите неспокойни и всеки гарван, който прелетеше над главите им, я караше да стиска зъби.

Боеше се за баща си и се чудеше на злокобното му мълчание. Боеше се за брат си Едмур и се молеше боговете да бдят над него, ако се наложеше да се изправи срещу Кралеубиеца в битка. Боеше се за Нед и за момичетата, както и за милите си синове, които бе оставила в Зимен хребет. Но така или иначе, нищо не можеше да направи за когото и да било от тях, затова се мъчеше да ги изтласка от мислите си. „Трябва да съхраниш силите си за Роб — повтаряше си тя. — Сега той е единственият, комуто можеш да помогнеш. Трябва да си силна и корава като севера, Кейтлин Тъли. Сега трябва да си истинска Старк, като своя син.“

Роб яздеше в челото на колоната под плющящото бяло знаме на Зимен хребет. Всеки ден помолваше някой от лордовете да го придружи, за да може да побеседва с него в движение; зачиташе всекиго поред, без да проявява предпочитания, изслушваше ги така, както лорд баща му можеше да изслушва, претегляше думите им и ги сверяваше.