„Много е научил от Нед — казваше си тя, докато го гледаше, — но достатъчно ли е?“

Черната риба бе повел сто подбрани пиконосци и сто бързи коня и беше препуснал напред да засланя в авангард колоната и да разузнава пътя. Донесенията, които връщаха конниците на сир Бриндън, трудно можеха да я убедят, че войската на лорд Тивин все още отстои на много дни път на юг, но Уолдър Фрей, лордът, който държеше под контрол Бродовете, беше събрал сила от близо четири хиляди души в замъците си по Зелената вилка.

— Пак последен — промърмори Кейтлин, щом чу това. Пак Тризъбеца, проклет да е! Брат й Едмур беше свикал знамената по право и лорд Фрей трябваше да се присъедини към войската на Тъли при Речен пад, но ето че си седеше и изчакваше.

— Четири хиляди души — повтори Роб, повече объркан, отколкото ядосан. — Лорд Фрей едва ли се надява да се срази сам с Ланистърови. Очевидно се кани да присъедини войската си към нашата.

— Дали? — попита Кейтлин. Яздеше отпред с Роб и Робърт Гловър, днешния му спътник. Авангардът на колоната се беше пръснал зад тях, бавно придвижваща се гора от пики, знамена и копия. — Чудя се. Нищо не очаквай от Уолдър Фрей и няма да се изненадаш.

— Той е знаменосец на твоя баща.

— Някои хора приемат клетвите си по-сериозно от други, Роб. А лорд Фрей винаги е бил по-приятелски настроен към Скалата на Кастърли, отколкото би се харесало на баща ми. Един от синовете му е женен за сестрата на Тивин Ланистър. Това само по себе си не значи много, разбира се. Лорд Уолдър е наплодил много деца в дългия си живот и те все е трябвало да се оженят за някого. Но все пак…

— Смятате ли, че се кани да ни измени в полза на Ланистърови, милейди? — попита гробовно Робърт Гловър.

Кейтлин въздъхна.

— Ако трябва да съм откровена, съмнявам се, че дори лорд Фрей знае какво възнамерява да направи. Той притежава предпазливостта на старец и амбицията на недорасъл младеж, а лукавство никога не му е липсвало.

— Близнаците ни трябват, майко — разгорещи се Роб. — Друг път през реката няма. Знаеш го.

— Да. Но го знае и Уолдър Фрей, в това можеш да си сигурен.

Същата нощ вдигнаха стана си при южния край на блатата, по средата между кралския път и реката. Там Теон Грейджой им донесе новини от чичо й.

— Сир Бриндън нареди да ви кажа, че е кръстосал мечове с Ланистърови. Натъкнал се е на дузина съгледвачи, които няма да могат скоро да донесат на лорд Тивин. Или изобщо. — Теон се ухили. — Сир Аддам Марбранд командва предните им отряди, сега се оттегля на юг, опожарявайки всичко по пътя си. Той знае къде сме, повече или по-малко, но Черната риба се кълне, че няма да разбере, когато се раздвоим.

— Освен ако лорд Фрей не му го съобщи — каза рязко Кейтлин. — Теон, когато се върнеш при чичо ми, предай му да разположи най-добрите си стрелци около Близнаците, денонощно, със заповед да свалят всеки гарван, който видят да излита от бойниците. Не искам нито една птица, понесла вест за ходовете на сина ми, да стигне до лорд Тивин.

— Сир Бриндън вече се е погрижил за това, милейди — отвърна с игрива усмивка Теон. — Още няколко птички и ще си опечем месеник. Перата им ще ви ги запазя за шапка.

Трябваше да съобрази, че Бриндън Черната риба щеше да го предвиди много преди нея.

— Какво са правили Фрей, докато Ланистърови са палили нивята им и са плячкосвали селата им?

— Имало е някакво сражение между хората на сир Аддам и лорд Уолдър — отвърна Теон. — На по-малко от един ден езда оттук намерихме двама от съгледвачите на Ланистър да хранят гаргите, след като хората на Фрей са ги посекли. Но главните сили на Фрей стоят струпани на Близнаците.

Това несъмнено носеше печата на Уолдър Фрей, помисли с горчивина Кейтлин. Задръж, изчакай, погледай, не рискувай освен ако не те принудят.

— Щом е влязъл в бой с Ланистърови, може би все пак е решил да спази клетвите си — каза Роб.

Кейтлин не беше толкова обнадеждена.

— Да защити земите си е едно, а да излезе в открито сражение с лорд Тивин — съвсем друго.

Роб се извърна към Теон Грейджой.

— Черната риба намери ли друг път през Зелената вилка?

Теон поклати глава.

— Течението на реката е бързо и дълбоко. Според сир Бриндън толкова на север не може да се преброди.

— Трябва да го имам този брод! — заяви кипнал Роб. — О, конете ни сигурно ще могат да я прегазят, но не и с мъже в броня на гърбовете. Ще трябва да строим понтони, за да прехвърлим желязото, шлемовете, ризниците и пиките, а нямаме дървета за това. Нито време. Лорд Тивин идва на север… — Синът й стисна юмрук.

— Лорд Фрей ще е глупак, ако се опита да ни прегради пътя — каза Теон Грейджой с обичайната си лековата самоувереност. — Силите ни са пет пъти повече от неговите. Можеш да завземеш Близнаците, ако се наложи, Роб.

— Няма да е лесно — предупреди Кейтлин, — а и моментът не е подходящ. Докато вдигаш обсадата, Тивин Ланистър ще си доведе войската и ще те удари в гръб.

Роб премести поглед от нея към Грейджой и пак към нея, за да потърси отговор, и не го намери. За миг й се стори по-малък дори от своите петнадесет години, въпреки ризницата, меча и четината по бузите.

— Лорд татко ми как би постъпил? — попита я той.

— Щеше да намери начин да премине — каза му тя. — Каквото и да му струва.

На заранта при тях се върна самият сир Брандън Тъли. Беше сменил тежката броня и шлем, които носеше като Рицаря на Портата, с по-леки доспехи от кожа и плетена ризница като за съгледвач, но рибата му от обсидиан пак стягаше плаща му.

Лицето на чичо й беше мрачно като гроб.

— Имало е битка под стените на Речен пад. Разбрахме го от пленен съгледвач на Ланистър. Кралеубиеца е унищожил войската на Едмур и рицарите на Тризъбеца са се разбягали.

Студ стисна с ледена ръка Кейтлин за гърлото.

— А брат ми?

— Ранен е и пленен — каза сир Бриндън. — Лорд Блакууд и другите оцелели са под обсада в Речен пад, обкръжени от ордата на Джайм.

Роб го погледна с гняв.

— Трябва да преминем проклетата река, ако все още се надяваме да им помогнем.

— Няма да е толкова лесно — предупреди чичо й. — Лорд Фрей е издърпал всичките си сили зад стените на замъците си и портите са затворени и залостени.

— Проклет да е! — изруга Роб. — Ако старият глупак не омекне и не ми позволи да мина, няма да ми остави избор, освен да щурмувам стените му. Ще срина Близнаците и на ушите му ще ги окача, ще видите колко ще му хареса!

— Говориш като обидено хлапе, Роб — сряза го Кейтлин. — Едно дете, като види пречка, първата му мисъл е или да я заобиколи, или да я събори. Един владетел трябва да се научи, че думите понякога могат да постигнат това, което мечовете не могат.

Роб се изчерви.

— Какво имаш предвид, мамо?

— Фрей държат моста от шестстотин години и от шестстотин години винаги са си взимали таксата.

— Каква такса? Какво иска той?

Тя се усмихна.

— Точно това трябва да разберем.

— А ако реша да не му платя тази такса?

— Тогава по-добре се върни в Рова Кайлин, там се развърни да дадеш сражение на лорд Тивин… или направи така, че да ти израснат криле. Друг избор не виждам.

Кейтлин смуши коня си и остави сина си да разсъждава над думите й. Нямаше да е добре да го накара да се чувства все едно, че майка му е узурпирала мястото му. „Дали си го научил и на разум, както на храброст, Нед? Научи ли го да пада на колене?“ Гробищата на Седемте кралства бяха пълни с храбреци, неусвоили този урок.

Някъде по пладне авангардът им видя Близнаците, седалището на Господарите на Бродовете.

Тук Зелената вилка течеше бърза и дълбока, но родът Фрей я беше обхванал преди много столетия и бе забогатял от парите, които хората им плащаха, за да я прехвърлят. Мостът представляваше масивна арка от гладка сива скала, достатъчно широка, за да преминат едновременно два фургона. Водната кула се издигаше в центъра на този скален разтег и контролираше както пътя, така и самата река със своите амбразури и портикули. Три поколения Фрей бяха строили този мост. Когато го бяха приключили, бяха вдигнали дебели дървени укрепления на двата бряга, така че никой да не може да премине без позволението им.