А сир Алисър така и не отмести очи от Джон. Лицето му потъмня и десницата му се сви в юмрук.

— Голяма грешка беше това, лорд Сняг — жлъчно изсъска той. Като на враг.

Едард Старк премина на коня си през високите бронзови порти на Червената цитадела ужасно уморен, огладнял и изнервен. Още не беше слязъл от седлото, размечтан за дълго накисване във вряла вода, печена патица и легло с пухен дюшек, когато кралският стюард му съобщи, че Великият майстер Пицел е свикал спешно заседание на малкия съвет. Молел за височайшето присъствие на Ръката при първа възможност от негова страна.

— Ще ми бъде възможно утре — сопна се Нед и слезе.

Стюардът се поклони. Много ниско.

— Ще предам на съветниците вашия любезен отказ, милорд.

— Не, по дяволите — каза Нед. Нямаше полза да обижда съвета още преди да си е започнал службата. — Ще ги видя. Ако може само да ми се дадат няколко минути, поне да се преоблека по-прилично.

— Да, милорд — каза стюардът. — Заделихме ви покоите на лорд Арин в Кулата на Ръката, ако благоволите. Ще се разпоредя да отнесат вещите ви.

— Моите благодарности — отвърна Нед, свали ръкавиците си за езда и ги затъкна зад колана си. Домашната му свита вече влизаше през портата зад него. Нед видя своя стюард Вайон Пули и го привика. — Изглежда, съветът има спешна нужда от мен. Погрижи се дъщерите ми да си намерят спалните и кажи на Джори да ги задържи там. Аря да не излиза да разглежда. — Пули се поклони и Нед се обърна към кралския стюард. — Фургоните ми още се тътрят през града. Ще ми трябва подходящо облекло.

— За мен е огромно удоволствие — заяви стюардът.

Така Нед влезе с широка крачка в залата на съвета, изморен до кости и облечен в заети дрехи, за да завари чакащите го членове на малкия съвет.

Залата беше богато обзаведена. Мирски килими покриваха пода вместо черги, а в единия ъгъл върху изящен параван от Летните острови се виждаха стотици приказни зверове, изрисувани с ярки бои. Всички стени бяха покрити с гоблени от Норвос, Кохор и Лис, а от двете страни на вратата бдяха два валириански сфинкса с очи от лъскав гранат на черните мраморни лица.

Съветникът, когото Нед най-малко харесваше, го заговори още с влизането.

— Лорд Старк, ужасно се натъжих, като научих за неприятностите ви по кралския път. Всички се отбиваме в септата да палим свещи за принц Джофри. Моля се за неговото оздравяване.

Ръцете му оставиха дири от пудра по ръкава на Нед. Миришеше гадно сладникаво, като цветя върху гроб.

— Вашите богове са чули — отговори Нед хладно, но и учтиво. — Принцът става все по-здрав с всеки изминал ден.

Той издърпа ръката си от ръката на евнуха и прекоси стаята до стоящия до паравана лорд Ренли, беседващ тихо с един нисък мъж, който не можеше да е никой друг освен Кутрето. Ренли беше едва осемгодишно момче, когато Робърт си извоюва трона, но беше станал мъжага като брат си и това понякога объркваше Нед. Колкото пъти го видеше, сякаш годините се отдръпваха и пред него заставаше самият Робърт, млад и току-що спечелил битката си при Тризъбеца.

— Радвам се, че сте пристигнали благополучно, лорд Старк — каза Ренли.

— И аз за теб — отвърна Нед. — Да ме прощаваш, но понякога ми приличаш на копие на Робърт.

— Лошо копие — сви рамене Ренли.

— Макар и облечено доста по-добре — подхвърли Кутрето. — Лорд Ренли харчи повече за облекло, отколкото половината дами в двора.

И си беше вярно. Лорд Ренли носеше тъмнозелено кадифе с дузина златни елени, бродирани по жакета му. И златовезана шапка, небрежно килната над едното рамо и пристегната със смарагдова брошка.

— Има и по-тежки престъпления — засмя се Ренли. — Твоето облекло например.

Кутрето премълча подигравката и изгледа Нед с усмивка, граничеща с нахалство.

— От толкова години се надявах да се запознаем, лорд Старк. Не се съмнявам, че лейди Кейтлин ви е споменавала за мен.

— Споменавала е — отвърна Нед ледено. Лукавата арогантност на репликата го беше подразнила. — Разбирам, че сте познавали добре брат ми Брандън.

Ренли Баратеон се засмя, а Варис изприпка да не изтърве разговора.

— Прекалено добре — каза Кутрето. — Още нося знак от голямото му уважение. И Брандън ли ви е говорил за мен?

— Често, и при това доста разпалено — отвърна Нед с надеждата, че с това ще се свърши. Нямаше търпение за тази игра, която му играеха, този словесен дуел.

— А аз си мислех, че разпалеността не ви подхожда много на вас, Старките — каза Кутрето. — Тук на юг казват, че всички вие сте направени от лед и се топите, когато преминете под Шийката.

— Не се каня да се разтапям скоро, лорд Белиш. Можете да сте сигурен в това. — Нед отиде до заседателната маса и рече: — Майстер Пицел, вярвам, че сте добре.

Великият майстер се усмихна леко от креслото си в другия край на масата и отвърна:

— Достатъчно добре за човек на моите години, милорд. Но се боя, че напоследък лесно се уморявам.

Рехави бели коси обграждаха широкия плешив купол над челото му. Нашийникът на майстера не беше като простия метален задушвач на шията на Лувин. Представляваше две дузини масивни верижки, сплетени във великолепен гердан, покриващ цялото му гърло до гърдите. Брънките им бяха изковани от всички познати на човека метали: черно и червено желязо, светла мед и сиво олово, стомана, калай и бяло сребро, месинг, бронз и платина. Гранати, аметисти и черни перли красяха металното колие, тук-там просветваше смарагд или рубин.

— Навярно бихме могли да започнем вече — намекна Великият майстер, сплел ръце върху дебелия си корем. — Боя се, че ако почакаме още малко, ще заспя.

— Както желаете. — Кралското кресло беше в челото на масата, с коронования елен на Баратеон, извезан със златна нишка по възглавничките. Нед зае креслото до него, отдясно на краля. — Почитаеми лордове — каза той официално, — съжалявам, че ви накарах да ме чакате.

— Вие сте Ръката на краля — каза Варис. — Служим на вашата воля, лорд Старк.

След като останалите заеха обичайните си места, Едард Старк го жегна мисълта, че мястото му не е тук — в тази стая и с тези хора. Спомни си какво му беше казал Робърт в криптата под Зимен хребет. „Обкръжен съм от ласкатели и глупци“, бе казал кралят. Нед огледа заседателната маса, зачуден кои са ласкателите и кои — глупците. И реши, че вече го знае.

— Само петима ли сме?

— Лорд Станис замина за Драконов камък скоро след като кралят потегли на север — обясни Варис, — а нашият галантен сир Баристан несъмнено все още язди редом до краля и му проправя път през града, както се полага на лорд-командира на кралската гвардия.

— Може би ще е по-добре да изчакаме сир Баристан и кралят да се присъединят към нас — предложи Нед.

Ренли Баратеон се изсмя гръмко.

— Ако чакаме брат ми да ни удостои с кралското си присъствие, ще трябва да седим тук доста дълго.

— Крал Робърт си има много грижи — вметна Варис. — По-дребните неща той доверява на нас, за да го облекчим от бремето.

— Лорд Варис иска да каже, че цялата тази работа с пари, приходи и раздаване на правосъдие довежда кралската особа на брат ми до сълзи — каза лорд Ренли, — тъй че на нашите плещи се пада да управляваме владенията. От време на време ни изпраща по някоя заповед. — Извади от ръкава си здраво стегнат свитък хартия и го остави на масата. — Тази сутрин ми заповяда да препусна колкото може по-бързо и да помоля Великия майстер Пицел да свика съвета веднага. Имал много спешна молба към нас.

Кутрето се усмихна и връчи хартията на Нед. Носеше кралския печат. Нед счупи восъка с палец, разстла навития лист да огледа спешната заповед на краля и се зачете с нарастващо неверие. Нямаха ли край безумията на Робърт? И да го прави в негова чест? Това само посипа сол в раната.

— Богове милостиви!

— Лорд Едард Старк иска да каже — обяви лорд Ренли, — че негова милост ни нарежда да устроим голям турнир в чест на неговото назначаване за Ръка на краля.