— Ние сме кръв от кръвта му — каза Кохоло. — Тук чакаме ние.

Кото пристъпи към Мирри Маз Дуур.

— И да знаеш, жено на Агнешкия бог. Пострада ли хал, ще пострадаш и ти. — Извади ножа си и й показа острието.

— Няма да му навредя.

Дани усещаше със сърцето си, че може да се довери на тази жена с простоватото й лице и странно сплескания нос. В края на краищата тя я бе спасила от яките ръце на насилниците й.

— Щом трябва да останете, помогнете тогава — каза Мирри на кръвните ездачи. — Великият ездач е твърде силен за мен. Дръжте го здраво, докато извадя стрелата от плътта му.

Тя остави дрипите на дрехата си да паднат до кръста, отвори един резбован сандък, извади книги и кутии, ножове и игли и ги подреди пред себе си. След като се приготви, счупи кривото острие на стрелата и я издърпа, баейки на напевната реч на лазарийн. После кипна шишенце с вино на горящия мангал и го изля върху раните. Хал Дрого изруга, но не помръдна. Мирри наложи раната от стрелата с пласт влажни листа и после се зае с прореза на гръдта му, като първо го намаза със светлозелена паста и след това придърпа на място парчето кожа. Халът стисна здраво зъби и преглътна болезнения вик. След като свърши, тя намаза кожата с червен мехлем, покри я с още влажни листа и превърза гърдата с откъсната ивица овча кожа.

— Трябва да речеш молитвите, които ще ти дам, и да пазиш на място агнешката кожа десет дни и десет нощи — каза Мирри. — Ще има треска и сърбеж, и ще остане голям белег, когато се изцери.

Хал Дрого приседна и звънчетата иззвъняха.

— Пея за своите белези, овча жено. — Сви ръката си и се намръщи.

— Не пий ни вино, ни маков сок — предупреди го тя. — Болка ще имаш, но трябва да пазиш тялото си здраво, да се бори с отровните духове.

— Аз съм хал — рече Дрого. — Плюя на болката и пия каквото поискам. Кохоло, донеси ми елека. — По-старият мъж бързо излезе.

— Преди малко — обърна се Дани към грозната жена — те чух да споменаваш за песни за раждане…

— Зная всяка тайна на кървавото легло, Сребърна господарке, и не съм изтървала нито едно бебе — отговори Мирри Маз Дуур.

— Времето ми наближава — каза Дани. — Бих искала да ми помагаш, когато дойде, ако си съгласна.

Хал Дрого се засмя.

— Луна на живота ми, робиня не се моли, на робиня й се казва. Тя ще прави каквото й заповядаш. — Скочи от олтара. — Елате, кръв моя. Жребците зоват, това място е в пепел. Време е да яхнем.

Хаго излезе след хала от храма, но Кото се задържа, колкото да удостои Мирри Маз Дуур с кръвнишкия си поглед.

— И помни, майги, докато халът е добре, и ти ще си жива.

— Както кажеш, ездачо — отвърна му жената, докато събираше шишенцата си и паничките с мазила. — Великият пастир пази стадото си.

На един хълм над кралския път беше вдигната дълга дървена маса от грубо издялани борови дъски, покрита със златно платно. Тук, до своя павилион, лорд Тивин вечеряше със своите знатни рицари и лордове знаменосци, а величественото му знаме от злато и пурпур плющеше на високия пилон.

Тирион пристигна късно. Беше натъртен от ездата и твърде осезаемо си даваше сметка колко смешен изглежда в очите на всички, докато се тътри мудно нагоре по склона към баща си. Дневният поход беше дълъг и уморителен. Тирион си мислеше, че тази нощ би могъл да се напие добре. Беше по здрач и въздухът бе оживял от реещите се светулки.

Готвачите тъкмо поднасяха месните блюда: пет прасенца сукалчета, с хрупкави зачервени кожички и с различен плод във всяка зурличка. Устата му се изпълни със слюнка от миризмата.

— Моите извинения — каза той и зае мястото си до чичо си.

— Май трябваше да ти възложа да погребеш мъртъвците ни, Тирион — каза лорд Тивин. — Ако закъсняваш така за битка, както за трапеза, боят ще е завършил преди да си се появил.

— О, все един-двама селяка можеш да ми заделиш, татенце — отвърна Тирион. — Не искам да бъда нахален. — Напълни чашата си с вино и загледа как слугата разрязва прасенцето. Хрупкавата кожа пукаше под ножа му, а от месото потече горещ сок. Най-милата гледка, която Тирион бе виждал от векове.

— Съгледвачите на сир Аддам казват, че ордата на Старк се е придвижила на юг от Близнаците — съобщи баща му, след като напълниха блюдото му с резенчета свинско. — Към тях са се присъединили ратниците на лорд Фрей. Изглежда, са на не повече от един ден преход северно от нас.

— Моля те, татенце — каза Тирион. — Мислех да хапна.

— Да не би мисълта, че ще се изправиш срещу момчето на Старк, да те размеква, Тирион? Брат ти Джайм щеше да кипне от нетърпение да се счепка с него.

— По-скоро бих се счепкал с това прасе. Роб Старк едва ли е толко крехък и едва ли мирише толкова вкусно.

Лорд Лефорд, вкиснатата особа, която отговаряше за запасите им, се надвеси над масата.

— Надявам се, че вашите диваци не споделят неохотата ви, иначе само ще си похабим стоманата за тях.

— Моите диваци ще използват стоманата великолепно, милорд — отвърна Тирион. Когато му каза, че ще му трябва оръжие и броня за снаряжаването на тристата души, които Улф бе довел в планинските подножия, човек щеше да помисли, че го е помолил да накара дъщерите си да вирнат задници, за да ги обезчестят.

Лорд Лефорд се навъси.

— Видях го днес онзи косматия, дето иска да получи две брадви, от най-тежките и с двойните остриета.

— Шага много обича да убива с две ръце — каза Тирион, докато поставяха пред него блюдо с димящо свинско. — Още си държи онази негова дърварска секира на гърба. И е убеден, че три брадви са по-добре от две. — Тирион бръкна с палец и показалец в чинийката със сол и пръсна щедра щипка върху мръвките.

Сир Кеван се наведе към него.

— Умувахме дали да не ви сложим с диваците ви в авангарда, като стигнем до битката.

Сир Кеван рядко „умуваше“ нещо, което лорд Тивин не бе помислил преди това. Тирион тъкмо беше набол късче месо на върха на камата си и го поднасяше към устата си. Сега го свали.

— В авангарда? — повтори той недоверчиво. Или лорд баща му го беше обладало някакво новопръкнало се уважение към способностите на Тирион, или бе решил най-после да се отърве от обременителния си божи дар. Тирион имаше мрачното чувство, че се досеща кое от двете е вярно.

— Доста свирепи ми се струват — каза сир Кеван.

— Свирепи ли? — Тирион осъзна, че повтаря думите на чичо си като добре обучена гарга. Баща му гледаше, преценяваше го, всяка дума претегляше. — Нека да ви обясня точно колко са свирепи. Снощи един от Лунните братя намушка една Каменна гарга заради парче наденичка. Тъй че днес, докато си вдигахме стана, три Каменни врани го спипаха и му разпраха гърлото. Сигурно са се надявали, че ще измъкнат наденицата, не знам. Брон успя да задържи Шага да не клъцне пишката на мъртвеца, което беше добре, но въпреки всичко Улф настоява за кръвна плата, която Кон и Шага отказват да платят.

— Когато на войниците им липсва дисциплина, вината е в техния пълководец — каза баща му.

Брат му Джайм винаги бе успявал да накара мъжете да го следват ревностно и да умират за него, ако се наложи. Тирион беше лишен от тази дарба. Верността купуваше със злато и с името си принуждаваше хората да му се подчинят.

— Някой по-голям би могъл да им внуши страх, това ли искате да кажете, милорд?

Лорд Тивин Ланистър се обърна към брат си.

— Ако хората на моя син няма да се подчиняват на заповедите, може би авангардът не е най-подходящото място за него. Няма съмнение, че ще е далеч по-подходящо за него в тила, да ни пази обоза.

— Недей да ме щадиш, татенце — каза той раздразнено. — Ако нямаш друга команда за мен, ще поведа авангарда ти.

Лорд Тивин изгледа изпитателно недъгавия си син.

— За команда не съм споменавал. Ще служиш под командата на сир Грегър.

Тирион си взе късче от свинското, подъвка го и го изплю вбесен.

— Май не съм гладен в края на краищата — изломоти и непохватно се смъкна от пейката. — Моля за извинение, господа.