— Махни я! Махни я!

Гласът на Аря изплющя като бич.

— Нимерия!

Вълчището пусна Джофри и клекна до краката на Аря. Принцът остана да лежи в тревата, свил наръфаната си ръка до гърдите си. Хленчеше. Ризата му беше подгизнала от кръв.

— Тя не те рани… много — каза Аря. Взе падналия Лъвски зъб, застана над него и го вдигна с двете си ръце.

Щом я видя, Джофри изхленчи с ужас:

— Нее! Ще кажа на мама.

— Остави го на мира! — извика Санса на сестра си.

Аря се завъртя и с всичка сила запокити меча във въздуха. Синкавата стомана блесна на слънцето и литна над реката. Плесна във водата и потъна. Джофри изстена, а Аря се затича към коня си с Нимерия по петите й.

След като се махнаха, Санса отиде при своя принц. Беше затворил очи от болка и дишаше накъсано. Тя коленичи до него.

— Джофри — изхлипа тя. — Ох, какво ти направиха, виж само какво ти направиха. Горкичкият ми принц. Не бой се. Ей сега ще изтичам до фермата и ще доведа помощ. — Посегна нежно и отметна мекия рус кичур от челото му.

А той отвори рязко очи и я погледна. И нищо друго нямаше в погледа му освен омраза и злобно презрение.

— Махай се — изсъска принцът й. — И не ме докосвай.

— Намерили са я, милорд.

Нед бързо се надигна.

— Нашите хора или на Ланистърови?

— Джори — докладва стюардът му Вайон Пули. — Не е пострадала.

— Слава на боговете. — Хората му търсеха Аря вече четвърти ден, но онези на кралицата също душеха. — Къде е? Кажи на Джори веднага да я доведе.

— Съжалявам, милорд. Стражите на портата бяха на Ланистър. Уведомили са кралицата, когато Джори я довел. Отведена е направо при краля…

— Проклета жена! — изруга Нед и закрачи към вратата. — Намери Санса и я заведи в залата за аудиенции. Сигурно ще е нужно и нейното свидетелство.

Заслиза почервенял от гняв по стълбите на кулата. Първите три дни сам бе водил търсещата група и откакто Аря изчезна, едва ли беше спал повече от час. Тази сутрин сърцето го болеше и почти нямаше сили да стои прав, но яростта го изпълни със сила.

Докато пресичаше двора на замъка, му подвикнаха някакви мъже, но в бързината той не им обърна внимание. Щеше да затича, но все пак беше Ръката на краля, а Ръката трябваше да пази достойнството си. Но не му убягнаха очите, които го проследиха, и удивеното мърморене какво ли е намислил да прави.

Замъкът представляваше скромно укрепление на половин ден път южно от Тризъбеца. Кралската свита се натресе като рояк неканени гости на владетеля му, сир Раймън Дари, докато от двете страни на реката продължаваше търсенето на Аря и момчето на касапина. Сир Раймън живееше под кралската закрила, но семейството му се бе сражавало при Тризъбеца под драконовите знамена на Регар — факт, който нито Робърт, нито сир Раймън бяха забравили. След като кралските хора, хората на Дари, хората на Ланистър и хората на Старк се наблъскаха в толкова малкия за всички тях замък, искрите на напрежението скоро започнаха да святкат опасно.

Кралят си беше присвоил залата за аудиенции на сир Раймън и Нед го намери там. Когато нахлу вътре, залата се оказа претъпкана. Прекалено претъпкана, помисли той. Ако можеха да останат сами, двамата с Робърт щяха да уредят проблема мирно и кротко.

Робърт седеше отпуснат във високото кресло на Дари в другия край на помещението, с мрачно и посърнало лице. До него стояха Церсей Ланистър и синът й. Кралицата държеше ръката си на рамото на Джофри, чиято ръка все още беше овързана с дебели копринени превръзки.

Аря стоеше в средата на залата, само с Джори Касел до нея, и очите на всички бяха приковани в дъщеря му.

— Аря — викна високо Нед и закрачи към нея, а токовете на ботушите му закънтяха по каменния под. Щом го видя, тя извика и захлипа. Нед коленичи и я взе в прегръдката си. Трепереше.

— Съжалявам — проплака момичето му. — Съжалявам, съжалявам.

— Знам — каза той. Толкова крехка беше в ръцете му, само едно слабичко момиченце. Трудно му беше да разбере как е могла да направи такава голяма беля. — Ранена ли си?

— Не. — Лицето й беше оцапано и сълзите оставяха розови пътечки по бузите й. — Малко съм гладна. Ядох някакви горски плодове, но нямаше нищо друго.

— Скоро ще хапнеш — успокои я Нед. Очите му бързо пометоха залата да намерят приятелски лица. Но неговите хора бяха малко. Сир Раймън Дари се държеше подчертано сдържано. Лорд Ренли си беше надянал полуусмивка, която можеше да означава всичко, а старият сир Баристан стоеше мрачен като гроб. Останалите бяха все хора на Ланистър, и все враждебни. Хубавото беше само, че Джайм Ланистър и Сандор Клегейн още ги нямаше — те водеха търсенето на север от Тризъбеца. — Защо не съм уведомен, че дъщеря ми е намерена? — прокънтя настойчиво гласът му. — Защо не са я довели първо при мен?

Каза го към Робърт, но му отговори Церсей Ланистър.

— Как смеете да говорите по този начин на своя крал!

— Млъкни, жено — сряза я кралят и изправи снага в креслото си. — Съжалявам, Нед. Не исках да изплаша момичето. Реших, че ще е най-добре да я доведат тук и проблемът да се реши бързо.

— За какъв проблем става дума?

Гласът на Нед беше леден. Кралицата пристъпи напред.

— Много добре знаеш, Старк. Това твое момиченце е нападнало сина ми. Тя и нейното касапче. А нейният звяр се е опитал да му откъсне ръката.

— Не е вярно! — избухна Аря. — Тя само го ухапа малко. Той нарани Мика.

— Джоф ни каза какво е станало — сряза я кралицата. — Ти и момчето на касапина сте го удряли с тояги и ти си насъскала вълка си срещу него.

— Не беше така! — отвърна почти през сълзи Аря.

Нед сложи ръка на рамото й.

— Така е! — настоя принц Джофри. — Всички те ме нападнаха, а тя хвърли Лъвски зъб в реката! — Нед забеляза, че докато говореше, момчето отбягваше да погледне Аря в очите.

— Лъжец! — изрева Аря.

— Млъкни! — ревна й Джофри.

— Стига! — избоботи раздразнено кралят и се надигна от стола си. Настъпи тишина. Робърт изгледа Аря с присвити вежди. — Е, дете, кажи ми сега как точно стана. Кажи ми всичко и само истината. Да лъжеш пред един крал е голямо престъпление. — След което се обърна към сина си. — А когато тя свърши, ще дойде и твоят ред… Но дотогава ще си затваряш устата.

Когато Аря започна разказа си, Нед чу, че вратата зад него се отвори. Погледна през рамо и видя, че влиза Вайон Пули със Санса. Двамата застанаха мълчаливо до стената. Щом Аря стигна до частта с хвърлянето на меча на Джофри в реката, Ренли Баратеон се разсмя неудържимо. Кралят настръхна.

— Сир Баристан, моля придружете брат ми до коридора, преди да се е задавил.

Лорд Ренли потисна смеха си.

— Моят брат е твърде мил. Сам ще намеря пътя до вратата. — И вежливо се поклони на Джофри. — Може би по-късно ще ми разкажете как едно деветгодишно момиченце, голямо колкото мокър плъх, е успяло да ви обезоръжи с дръжка на метла и да хвърли меча ви в реката. — Докато вратата се притваряше зад него, Нед го чу да казва „Лъвски зъб“, последвано от нов невъздържан кикот.

Пребледнял, принц Джофри подхвана съвсем различна версия за събитията. Когато и той свърши, кралят се надигна тежко от стола си с вид на човек, на когото много му се иска в този момент да е навсякъде другаде, но не и тук.

— И какво, в името на седемте ада, се очаква от мен да реша? Той казва едно, тя — друго.

— Присъствали са и други — каза Нед. — Санса, ела тук. — Нед беше изслушал нейната версия за случилото си в нощта, когато Аря изчезна. Знаеше истината. — Кажи ни как стана всичко.

Голямата му дъщеря плахо пристъпи напред. Беше облякла рокля от синьо кадифе, извезана с бели шевици, и със сребърна верижка на шията. Гъстата й кестенява коса бе сресана до блясък. Тя примигна към сестра си и след това към принца.

— Не знам — промълви през сълзи момичето, готово да побегне. — Не помня. Всичко стана толкова бързо, не видях…

— Ах, ти мръсна… — изпищя Аря, полетя като стрела към сестра си, събори я на пода и започна да я налага с юмруци. — Лъжкиня, лъжкиня, лъжкиня, лъжкиня!