— Да го оставите където си е — отвърна Чет. — На Вала няма място за слабите. Да тренира, докато не се подготви, все едно колко години ще му трябват. Сир Алисър или ще направи от него мъж, или ще го убие — както боговете решат.

— Това е глупаво — каза Джон. И си пое дълбоко дъх, за да си събере мислите. — Помня, че веднъж попитах майстер Лувин защо носи веригата на гърлото си.

Майстер Емон леко докосна своята и сгърченият му пръст погали тежките метални брънки.

— Продължавай.

— Той ми отговори, че нашийникът на майстера е направен като верига, за да му напомня, че се е заклел да служи — каза Джон. — Попитах го защо всяка брънка е от различен метал. Сребърна верижка би отивала много по-добре на сивия му халат, казах му. Майстер Лувин се засмя. Всеки майстер изковава веригата си с усърдието си в науката, отвърна ми той. Различните метали означават различни области на знанието. Златото е за познаването на пари и сметки, среброто — за лекуването, желязото — за военния занаят. Но освен това ми каза, че имат и други значения. Нашийникът трябва да напомня на майстера за кралството, на което служи, нали така? Владетелите са злато, а рицарите — стомана, но само две брънки не могат да направят верига. За нея трябват и сребро и желязо, както и олово, калай, мед и бронз, и всичко останало, а това са селяните, ковачите, търговците и всички други. За веригата трябват всички метали, както на една страна са нужни всякакви хора.

— Следователно? — усмихна се майстер Емон.

— Нощният страж също така има нужда от всякакви хора. Ако не е така, защо тогава има щурмоваци, стюарди и строители? Лорд Рандил не е могъл да направи от Сам воин, и сир Алисър също няма да може. Не можеш да изковеш калая в желязо, колкото и силно да го биеш, но това не означава, че калаят е безполезен. Защо от Сам да не стане стюард?

Чет се навъси сърдито.

— Аз съм стюард. Да не мислиш, че е лесна работа, подходяща за страхливци? Орденът на стюардите поддържа живота на Стража. Ние ходим на лов, сеем и жънем, грижим се за конете, доим кравите, събираме дърва за огрев, готвим храната ви. Кой според теб е направил дрехите ви? Кой носи припаси от юг? Стюардите.

Отговорът на майстер Емон беше по-вежлив.

— Твоят приятел ловец ли е?

— Ненавижда лова — призна Джон.

— Може ли да оре нива? — попита майстерът. — Може ли да кара фургон или да направлява кораб? Би ли могъл да заколи крава?

— Не.

Чет се изсмя грозно.

— Виждал съм какво става с лордчетата, като им дадеш работа. Масло им дай да насекат и ръцете им ще се изприщят и закървят. Дай им брадва да нацепят дърва и ще си посекат крака.

— Знам едно нещо, което Сам може да върши по-добре от всеки друг.

— Нима? — удиви се майстерът.

Джон боязливо се озърна към застаналия до вратата Чет, с червените мехури по лицето му.

— Може да ви помага. Може да събира, знае да пише и да чете. Доколкото знам, Чет не може да чете, а на Клидас очите му са слаби. Сам е изчел всички книги в бащината си библиотека. И с гарваните ще се оправя добре. Животните, изглежда, го обичат. Дух го прие веднага. Толкова много други неща има да се вършат освен боя. Нощният страж има нужда от всеки човек. Защо да се убива един без никаква цел? По-добре е да се използва.

Майстер Емон затвори очи и за миг Джон се уплаши, че е заспал. Накрая каза:

— Майстер Лувин те е учил добре, Джон Сняг. Умът ти май сече ловко като меча ти.

— Това означава ли, че…

— Означава, че ще помисля над думите ти — каза твърдо майстерът. — А сега смятам, че вече съм готов за сън. Чет, придружи младия ни брат до изхода.

Бяха си направили подслон под една тополова горичка встрани от планинския път. Тирион събираше сухи дървета, а конете лочеха вода от близкия поток. Той се наведе да вдигне един скършен клон и го изгледа недоверчиво.

— Този ще свърши ли работа? Не съм много добър в паленето на огън. Правеше го Морек.

— Огън?! — изсъска Брон. — Толкова ли бързаш да пукнеш, дребосък? Къде ти е умът? Огънят ще привлече онези от клановете от няколко мили. Искам да оцелея в това пътуване, Ланистър.

— И как се надяваш да го постигнеш? — попита Тирион.

Пъхна клона под мишницата си и занаднича между редките храсти да потърси още. Гърбът го болеше от навежданията, а и бяха яздили непрекъснато от изгрев слънце, когато сир Лин Корбрей ги избута през Кървавата порта и им заръча да не са посмели да припарят повече тук.

— Да си проправим път с бой нямаме шанс — каза Брон, — но двама могат да се придвижат по-бързо от десет, без да привлекат внимание. Колкото по-малко дни се бавим в тази планина, толкова по-голям шанс имаме да стигнем речните земи. Здрава и бърза езда, казвам аз. Пътуваме нощем и се крием денем из дупките, избягваме пътя където можем, не вдигаме шум и не палим огньове.

— Страхотен план, Брон — въздъхна Тирион. — Опитай го, ако искаш… но ще ми простиш, ако не спра да си губя времето с погребението ти.

— Мен ли смяташ да надживееш, дребосък?

Наемникът се ухили. На мястото на счупения му от щита на сир Вардис Игън зъб в усмивката му зейна черна дупка.

Тирион сви рамене.

— Здравата и бърза езда нощем из планините е най-сигурният начин да се катурнеш и да си строшиш черепа. Аз лично предпочитам да ги прекося бавно и полека. Знам, че имаш вкус към ездата, Брон, но ако този път животните под задниците ни умрат, ще трябва да оседлаваме рисове… а и честно казано, клановете ще ни спипат, каквото и да правим. Очите им са навсякъде. — Облечената му в ръкавица ръка обгърна с широк жест околните канари.

— Ако си прав, значи сме мъртъвци, Ланистър — начумери се Брон.

— Ако е така, предпочитам да умра удобно — отвърна Тирион. — Трябва ни огън. Тук нощите са студени, а топлата храна ще ни сгрее коремите и ще ни повдигне духа. Смяташ ли, че ще се намери някакъв дивеч? Лейди Лиза беше така любезна да ни подсигури обилно със солено говеждо, кораво сирене и спечен хляб, но не държа да си строша някой зъб толкова далече от майстер.

— Месо мога да намеря. — Тъмните очи на Брон го изгледаха недоверчиво изпод падналия на челото кичур. — Само че ще те оставя тук с глупавия ти огън. Ако ти взема и коня, ще имам два пъти по-голям шанс да се измъкна.

— Ами ще умра, сигурно. — Тирион вдигна поредния изсъхнал клон.

— Май не допускаш, че мога да го направя?

— Ако от това ти зависи животът, ще го направиш тутакси. Я колко бързо накара приятеля си Чигън да замълчи, когато го прободе онази стрела в корема. — Брон беше извил главата му назад и го довърши с камата си под ухото, а след това каза на Кейтлин Старк, че е издъхнал от раната си.

— Той си беше умрял — каза Брон. — А стоновете му само ги привличаха към нас. Чигън щеше да направи същото с мен… а и не бяхме приятели, само спътници. Не се заблуждавай, дребосък. Вярно, че се бих за теб, но това изобщо не значи, че те обичам.

— Имах нужда от меча ти, не от обичта ти — отвърна Тирион и пусна на земята наръча дърва.

Брон се ухили.

— Храбър си като наемник, признавам ти го. Как разбра, че ще изляза на твоя страна?

— Да съм разбрал? — Тирион приклекна на кекавите си крака да накладе огъня. — Глупости. Просто хвърлих зара. В онзи хан двамата с Чигън помогнахте да ме задържат. Пита се защо? Останалите го направиха от чувство за дълг, за честта на лордовете, на които служат, но не и вие двамата. Вие нямахте нито господар, нито дълг или прословутата глупашка чест, защо тогава трябваше да се намесвате? — Той свали ножа от колана си и издялка трески от един клон за подпалки. — Та защо изобщо наемниците правят това или онова? За пари, естествено. Смятахте, че лейди Кейтлин ще ви възнагради за помощта, или че дори ще ви вземе на служба. А, готово. Кремък имаш ли?

Брон бръкна с два пръста в кесията си и му го хвърли. Тирион го хвана във въздуха.

— Благодаря. Работата е, че не познавате Старките. Лорд Едард е горд човек, с чувство за чест, честен човек е. А жена му е още по-тежък случай. О, несъмнено щеше да ви даде по една-две монети, след като всичко свърши, да ви ги тикне в шепите с някоя и друга вежлива дума и с голямо презрение в хубавите си очи, но повече няма да получите. Старките търсят храброст, вярност и чест в хората, които те сами изберат да им служат, а да си говорим честно, двамата с Чигън, лека му пръст, сте пършиви говняри. — Тирион драсна с кремъка по ножа, мъчейки се да изкара искра. Нищо не излезе.