Устата на Нед се сгърчи от яд.

— Проклет да е този Варис и неговите птиченца. Кейтлин беше права, този човек владее някакво черно изкуство. Не му вярвам.

— Чудесно. Значи се учите. — Кутрето се наведе към него. — Все пак готов съм да се обзаложа, че не ме довлякохте тук посред черна нощ, за да обсъждаме евнуха.

— Не — призна Нед. — Знам тайната, заради която бе убит Джон Арин. Робърт няма да остави след себе си законен син. Джофри и Томен са копелета на Джайм Ланистър, родени от позорен инцест с кралицата.

Кутрето вдигна вежда.

— Смайващо. — Тонът му подсказа, че изобщо не е смаян. — И момичето ли? Не се съмнявам. Така че когато кралят умре…

— Тронът по право се предава на лорд Станис, по-големия от братята на Робърт.

Лорд Петир замислено поглади острата си брада.

— Така изглежда. Освен ако…

— „Освен ако“ какво, милорд? В тази работа нищо „не изглежда“. Станис е наследникът. Нищо не може да го отмени.

— Станис не може да получи трона без ваша помощ. Ако сте разумен, ще се погрижите да го наследи Джофри.

Нед го изгледа с каменно лице, неспособен да повярва на коварния съвет.

— Капка чест поне нямате ли?

— О, колкото за капка, сигурно — отвърна с пренебрежение Кутрето. — Чуйте ме много добре. Станис не ви е приятел, нито на мен. Дори братята му едва го понасят. Този човек е желязо. Със сигурност ще ни даде нова Ръка и нов съвет. Не се съмнявам, че ще ви благодари, че му връчвате короната, но няма да ви обикне заради това. А въздигането му ще означава война. Станис няма да седи спокойно на трона, докато Церсей и копелетата й не умрат. Смятате ли, че лорд Тивин ще си седи безгрижно, докато мерят главата на дъщеря му за кола? Скалата на Кастърли ще се надигне, и няма да са сами. Робърт намери в душата си сила да опрости хора, които служеха на крал Ерис, стига да му се закълнат във вярност. Станис не е толкова склонен към прошка. Няма да е забравил обсадата на Бурен край, а лордовете Тирел и Редвин не смеят. Всеки мъж, който се е сражавал под знамето на дракона или се е бунтувал с Бейлон Грейджой, ще има основателна причина да се бои. Поставете Станис на Железния трон и ви гарантирам, че владенията ще закървят.

— А сега погледнете другата страна на монетата — продължи той. — Джофри не е навършил още дванадесет, а Робърт ви даде регентството, милорд. Вие сте Ръката на краля и протектор на владенията. Властта е ваша, лорд Старк. Трябва само да посегнете и да я вземете. Сключете своя мир с Ланистърови. Освободете Дяволчето. Оженете Джофри за своята Санса. Оженете по-жалката си дъщеря за принц Томен и своя наследник за Мирцела. Четири години ще минат, докато Джофри навърши пълнолетие. Дотогава той ще гледа на вас като на своя втори баща, а ако не, е… четири години са доста дълго време, милорд. Достатъчно дълго, за да се отървете от лорд Станис. И тогава, ако Джофри създаде неприятности, можем да разкрием малката му тайна и да поставим лорд Ренли на трона.

— Ние? — натърти Нед.

Кутрето вдигна рамене.

— Ще ви трябва някой, който да ви облекчи бремето. Уверявам ви, че цената ми ще е ниска.

— Цената ви — с леден глас повтори Нед. — Лорд Белиш, това, което предлагате, се нарича измяна.

— Само ако загубим.

— Забравяте — каза му Нед. — Забравяте Джон Арин. Забравяте Джори Касел. И забравяте ето това. — Извади камата и я постави на масата между двамата; две педи дълга, с дръжка от драконова кост и острие от валирианска стомана, тънко като междата между добро и зло, между истина и лъжа, между живот и смърт. — Те пратиха човек да среже гърлото на сина ми, лорд Белиш.

Кутрето въздъхна.

— Боя се, че го забравих, милорд. Моля, простете. За миг забравих, че говоря с един Старк. — Устата му се изкриви. — Значи ще бъде Станис и война?

— Не е въпрос на избор. Наследникът е Станис.

— Изобщо не смятам да споря с лорд-протектора. Какво ще благоволите да искате от мен тогава? Явно не е мъдрост.

— Ще се постарая да забравя вашата… мъдрост — отвърна отвратено Нед. — Повиках ви да ви помоля за помощта, която обещахте на Кейтлин. Този час е гибелно опасен за всички нас. Робърт ме посочи за протектор, вярно, но в очите на целия свят Джофри все пак е неговият син и наследник. Кралицата разполага с дузина рицари и сто ратници, готови да изпълнят това, което им заповяда… достатъчно са да надделеят над това, което ми остана от личната гвардия. А доколкото знам, брат й Джайм вероятно препуска насам, към Кралски чертог, още докато си говорим сега с вас, с войската на Ланистър зад гърба си.

— А вие сте без войска. — Пръстите на Кутрето заиграха с камата на масата и бавно я заобръщаха. — Малко обич е останала между лорд Ренли и Ланистърови. Джон Ройс Бронза, сир Бейлон Сван, лейди Танда, близнаците Редвин… всеки от тях разполага със свита от рицари и заклети мечове тук, в двора.

— Ренли има тридесет души в личната си гвардия, останалите — още по-малко. Не е достатъчно дори да съм сигурен, че всички те ще предпочетат да ми предложат съюза си. Трябва да разполагам със златните плащове. Градската стража има сила от две хиляди мъже, заклели се да защитават замъка, града и кралския мир.

— Ах, но когато кралицата провъзгласи един крал, а Ръката друг, чий мир ще защитават? — Лорд Петир бутна камата с пръста си и тя се завъртя. Въртеше се и се въртеше, поклащаше се колебливо и не спираше. Когато най-сетне се спря, върхът й сочеше към Кутрето. — Какво пък, ето го отговора — каза той усмихнато. — Ще последват този, който им плати. — Отпусна се на облегалката на стола, погледна в упор Нед и сиво-зелените му очи заблестяха присмехулно. — Вие си носите тази своя „чест“ като броня, Старк. Въобразявате си, че тя ви пази, но тя само тежи на плещите ви и ви пречи да се движите. Вижте се. Много добре знаете защо ме извикахте. Знаете какво искате да ме помолите да направя. Знаете, че трябва да се направи… но не е почтено, затова думите са се залепили на гърлото ви.

Вратът на Нед се вкочани от напрежението. За миг той изпита такъв гняв, че не можа да проговори.

Кутрето се засмя.

— Би трябвало да ви принудя да го кажете, но ще бъде жестоко… така че не бойте се, милорд. В името на любовта, която още храня към Кейтлин, ще отида при Джанос Слинт още сега и ще се погрижа Градската стража да застане на ваша страна. Шест хиляди жълтици ще свършат работа. Третина за командира, третина за офицерите и третина за бойците. Сигурно бихме могли да ги купим и за половината, но предпочитам да не рискувам.

Усмихна се, вдигна камата и я подаде на Нед, с дръжката напред.

Джон закусваше — питки с ябълка и сурова наденица. Самуел Тарли се пльосна до него на пейката.

— Извикаха ме в септата — изшепна му възбудено Сам. — Изкарват ме от тренировките. Ще ме правят брат с всички вас. Можеш ли да го повярваш?

— Сериозно?

— Сериозно. Ще помагам на майстер Емон в библиотеката и с птиците. Има нужда от някой, който може да чете и пише писма.

— Е, с това ще се справиш добре — отвърна усмихнато Джон.

Сам се огледа притеснено.

— Не е ли време да тръгваме? Не бива да закъснявам, току-виж си променят намерението.

Подскачаше нетърпеливо, докато прекосяваха обраслия с трева двор. Денят бе топъл и слънчев. По стените на Вала се стичаха вадички и ледът сякаш искреше и сияеше под лъчите на пролетното слънце.

Големият кристал в септата улавяше утринната светлина, лееща се през гледащия на юг прозорец, и я пръскаше в многоцветна дъга над олтара. Пип зяпна изумен, щом видя влизащия Сам, а Тоуд сръга Грен в ребрата, но никой не посмя и дума да каже. Септон Целадар размахваше кадилник и въздухът се изпълваше с уханния мирис, който напомни на Джон за малката септа на лейди Старк в Зимен хребет. Този път поне септонът изглеждаше трезвен.

Висшите офицери влязоха вкупом: майстер Емон, подпрян на Клидас, сир Алисър, с хладен поглед и мрачен, както винаги, лорд-командир Мормон, великолепен в черното си вълнено палто със сребърните закопчалки с форма на мечешки нокти. След тях дойдоха старшите членове на трите ордена: руменобузият Боуен Марш, лорд-стюардът, Първият строител Отел Ярвик и сир Джаръми Рикър, който командваше щурмоваците в отсъствието на Бенджен Старк.