Санса щеше да засияе при новината, че ще замине на юг, каза си Кейтлин. А и боговете бяха свидетели, че Аря имаше нужда от повече изтънченост. Макар и с болка, тя ги откъсна от сърцето си. Но не и Бран. Никога Бран.

— Да — промълви тя. — Но моля те, Нед, заради обичта, която храниш към мен, нека Бран остане тук в Зимен хребет. Той е само на седем.

— Аз бях на осем, когато баща ми ме прати повереник в Орлово гнездо — каза Нед. — Сир Родрик ми разправя, че доловил някаква неприязън между Роб и принц Джофри. Това не е здравословно. Бран може да се окаже мост между двамата. Той е мило момче, весел е, лесно го обикват. Нека отрасне с младите принцове, нека стане техен приятел, както Робърт стана мой. Така домът ни ще е в по-голяма безопасност.

Прав беше. Кейтлин го знаеше. Това не правеше болката й по-поносима. Значи щеше да загуби и четиримата: Нед, двете момичета и малкия, обичен Бран. Само Роб и Рикон щяха да й останат. Вече се чувстваше сама. А замъкът на Зимен хребет бе толкова голям.

— Тогава го пази настрана от стените — каза тя храбро. — Знаеш как обича да се катери.

Нед изпи сълзите от очите й, преди да затекат.

— Благодаря ти, скъпа — прошепна й той. — Знам колко е трудно.

— А Джон Сняг, милорд? — попита майстер Лувин.

Чула името, Кейтлин се стегна. Нед усети гнева й и я пусна.

Много мъже бяха бащи на копелета. Кейтлин беше отраснала с това знание. Изобщо не се изненада в първата година от брака си, когато научи, че Нед е заченал дете на някакво момиче, случайно срещнато по време на бойния поход. В края на краищата имаше си мъжките нужди, а цялата онази година бяха прекарали разделени, Нед — далече на война на юг, докато тя си седеше в бащиния замък в Речен пад. Мислеше си повече за Роб, бебето на гърдите й, отколкото за съпруга, когото едва познаваше. Беше добре дошъл за нея, каквато и утеха да бе потърсил между битките. И ако семето му бе прихванало, то тя очакваше, че ще се погрижи за нуждите на детето.

Но той направи много повече. Старките не бяха като другите хора. Нед доведе със себе си копелето у дома и го нарече „синко“ пред целия север. Когато най-сетне войните приключиха и Кейтлин пристигна в Зимен хребет, Джон и кърмачката му вече се бяха настанили в детските покои.

Това я сряза дълбоко. Нед не искаше и дума да й каже за майката, но в един замък няма тайни и Кейтлин скоро чу приказките на слугините си, които те пък бяха чули от устните на войниците на съпруга й. Шепнеха за сир Артър Дейн, Меча на утрото, най-опасния от седемте рицари на кралската гвардия на Ерис, и как младият им лорд го посякъл в двубой. И разправяха как след това Нед върнал меча на сир Артър на красивата му млада сестра, която го чакала в един замък на име Звездопад, на брега на Лятното море. Лейди Ашара Дейн, висока и светлолика, с омайващо виолетови очи. Две нощи й бяха нужни, докато намери в себе си кураж, но накрая, една нощ в леглото, Кейтлин попита мъжа си за истината. Попита го в очите.

И това беше единственият път през всичките им години, когато Нед я изплаши.

— Никога повече не ме питай за Джон — каза й той, студен като лед. — Той е моя кръв и това е всичко, което трябва да знаеш. А сега държа да науча откъде сте чула това име, милейди. — Врекла се беше да му се подчинява. Каза му го. И оттогава приказките секнаха, а името Ашара Дейн повече не се чу в Зимен хребет.

Която и да беше майката на Джон, сигурно я беше обичал силно, защото каквото и да кажеше Кейтлин, не можеше да го убеди да отпрати момчето. Това тя не можеше да му прости. Обикнала беше съпруга си с цялото си сърце, но не можеше да намери в себе си и капка обич за Джон. Заради Нед можеше да преглътне дузина копелета, стига да не се мяркаха пред очите й. Но не, Джон трябваше да е все пред очите й. И колкото повече растеше, толкова повече приличаше на Нед — много повече от законните синове, които му беше родила тя. Неизвестно защо, това още повече влошаваше положението.

— Джон трябва да се махне — каза тя.

— Двамата с Роб са си близки — отвърна Нед. — Надявах се, че…

— Не може да остане тук — сряза го Кейтлин. — Той е твой син, не мой. Няма да го държа при мен. — Знаеше, че е тежко, но беше истина. Нед нямаше да направи добро на момчето, ако го оставеше тук в Зимен хребет.

Нед я изгледа с болка.

— Знаеш, че не мога да го отведа на юг. За него няма да има място в двора. Момче с име на копеле… знаеш какво ще приказват за него. Ще го смачкат.

Кейтлин стегна сърцето си срещу плахата молба в очите на мъжа си.

— Разправят, че самият Робърт е баща на дузина копелета.

— Но никое от тях дори не е виждало двора! — кипна Нед. — Ланистърката се е погрижила за това. Как можеш да си толкова жестока, Кейтлин? Та той е още момче. Той…

Гневът го бе обладал. Можеше да каже още, и по-лошо, но майстер Лувин се намеси.

— Има и друго решение — каза кротко той. — Брат ви Бенджен дойде преди няколко дни при мен за Джон. Изглежда, че момчето желае да облече черното.

Нед го погледна слисан.

— Поискал е да го вземат в Нощния страж?

Кейтлин замълча. По-добре беше Нед сам да го осмисли. Гласът й сега нямаше да е добре дошъл. Но беше готова тутакси да скочи и да разцелува майстера. Неговото решение беше съвършено. Бенджен Старк беше заклет брат. Джон щеше да му стане като син — детето, което никога не можеше да има. А след време момчето щеше да положи и клетвата. И нямаше да зачене синове, които някой ден да оспорват Зимен хребет от внуците на Кейтлин.

— Честта да служиш на Вала е висока, милорд. — каза майстер Лувин.

— И дори едно копеле може да се издигне високо в Нощния страж — отрони замислено Нед. Но и все още с тревога. — Джон е толкова млад. Ако го беше поискал след пълнолетието си, щеше да е друго, но четиринадесетгодишно момче…

— Тежка жертва — съгласи се майстер Лувин. — Но и днешните времена са трудни, милорд. Пътят му няма да е по-тежък от вашия или на милейди.

Кейтлин помисли за трите деца, които трябваше да загуби. Трудно й беше да замълчи.

Нед се обърна и се загледа навън през прозореца, смълчан и умислен. Накрая въздъхна и отново се обърна към тях.

— Добре — каза той на майстер Лувин. — Надявам се, че ще е за добро. Ще поговоря с Бен.

— Кога да го съобщим на Джон? — попита майстерът.

— Когато се наложи. Трябва да се приготвяме. Два дни ще ни трябват, преди да сме готови за път. Бих предпочел да оставя Джон да се порадва на тези последни няколко дни. Лятото скоро ще свърши и детството — също. Когато дойде моментът, ще му го съобщя сам.

Бодовете на Аря пак се объркаха.

Тя ги изгледа намръщено и се обърна към сестра си Санса, седнала с другите момичета. Виж, везмото на Санса винаги беше без грешка. Всички го казваха.

— Везмото на Санса е хубаво като самата нея — каза й септа Мордейн веднъж на лейди майка им. — Толкова фини, деликатни ръце има. — А когато лейди Кейтлин я попита за Аря, септата изсумтя. — Ръцете на Аря са като на някой ковач.

Аря плахо погледна към другия край на стаята, уплашена да не би септа Мордейн да е прочела мислите й, но днес септата не й обръщаше никакво внимание. Тя седеше до принцеса Мирцела, цялата разцъфнала в усмивки и трепетна възхита. Досега септата не бе имала привилегията да учи кралска принцеса на женските занаяти и го каза сама, когато доведоха Мирцела при тях. Аря помисли, че и на Мирцела бодовете май са малко объркани, но не можеше да разбере със сигурност от сладкото гукане на септа Мордейн.

Отново огледа везмото си, дали не може да го спаси някак, после въздъхна и остави иглата. И погледна начумерено сестра си. А Санса си везеше и бърбореше весело. Бет Касел, момиченцето на сир Родрик, седеше в краката и и поглъщаше всяка дума, а Джейн Пули се бе надвесила над нея и й шепнеше нещо на ухо.

— За какво си говорите? — попита изведнъж Аря.

Джейн се стресна, а после се изкикоти. Санса като че ли се засрами. Бет се изчерви. Никоя не отговори.